Макар и досадно клише, фразата "В спорта няма млади и стари, а можещи и неможещи" е вярна. Доказват го момчетата от тази изключително стойностна ранглиста. За всеки един от тях би трябвало моментът на раздялата със спорта отдавна да е настъпил. Постигнали са всичко, признали си ги достатъчно.

Те обаче нарушават физични, биологични и всякакви закони и не се предават. Някои от тях отиват на поредната си четвърта, пета или шеста олимпиада с ясната идея отново да стигнат до върха. И да покажат, че мечтите не са само за младите по възраст. И всъщност те най-ясно носят чара на едни олимпийски игри.

Те са прякото доказателство, че олимпиец означава преди всичко състояние на духа. А техният дух се рее високо в небето.

Хубертос фон Хьохенлох от Мексико ще бъде отново атракция в Сочи. 55-годишният благородник и бонвиван се състезава за държава, в която нямат и представа за алпийските ски. Но отново ще се пусне с порива на вятъра, за да стигне до финала. И камерите ще го следят. Трябва да сме благодарни, защото той олицетворява в пълна степен олимпийския принцип "Важно е участието, а не победата". Все пак е красиво!

Оле-Гунар Бьорндален от Норвегия отива на шестата си олимпиада, за да стане поне още веднъж олимпийски шампион. На 40 години най-голямата и харизматична фигура в биатлона е все така амбициран и гладен за нови постижения. Не е случаен фактът, че в неговия спорт успехите не се измерват със злато, сребро и бронз, а дали си оставил в крайното класиране "бога на биатлона" след себе си. Богът се казва Бьорндален.

Армин Цьогелер от Италия на 40 години спечели сребърен медал на олимпиадата в Нагано през 1998 г. 16 лета по-късно е не по-малко амбициран да увеличи колекцията си с ново отличие от Сочи. И той е истинска легенда в спускането с шейнички.

На 36 години може би е рано да поставяме Боде Милър в тази престижна класация, но за него Сочи определено ще е последният шанс да стигне до така лелеяния златен медал в спускането от олимпиада. Не че си няма олимпийско злато, но успех в Русия ще е достоен финал на блестящата му кариера.

Евгени Плюшченко влетя в състава на Русия в последния момент. Но участието му ще направи турнира по фигурно пързаляне два пъти по-интересен. На 32 г. Плющенко свързва две епохи в неговия спорт. Отминаващата и тази, която ще настъпи в Сочи. Велика фигура с влияние върху доста сфери на обществения живот в Русия.
Норияки Касаи е събирателният образ на благородството, което зимните спортове по принцип излъчват. На 42 г. японският скачач продължава да лети. Заминава за Сочи в най-добрата си форма. Мнозина очакват в негово лице да видят един достолепен шампион, пред когото съперниците ще извършат церемонията на поклона.

Яромир Ягър на 41 г. сякаш ни казва, че никога няма да излезе от пързалката. Чехия може и да не стане олимпийски шампион, може и да не е хокейната супер сила от миналото, но присъствието на Ягър я прави актуална и значима. За нас остава удоволствието отново да видим гиганта в действие.

Тод Лодуик от САЩ спечели правото си на нов олимпийски подвиг на 38 г. В дисциплината северна комбинация, където американците не свирят вече първа цигулка. В този спорт, в който благородството е поставено на пиедестал, Лодуик може да се чувства прекрасно в ролята на последния оцелял. Престижно е!

Томас Улсруд е една жива легенда само на 43 г. от Норвегия. Той е скиперът на националния по кърлинг. Отборът, който няма как да не бъде забелязан заради прекалено шарените, карирани панталони. В червено и черно, естествено. Улсруд е еквивалент на Боби Фишер а сравнението е точно, защото кърлингът е зимният шахмат. Всички винаги се питат какви комбинации крои....

Даниел Алфредсон ще води шведския отбор по хокей към титлата на достолепните 42 г. "Тре крунур" няма да има време да страда за Сундин и Форсберг, защото добрият стар Дани отново е тук. Неостаряващ - това е най-точната дума за Алфредсон, който вече не помни началото. Но може би знае кога ще настъпи краят. И той се нарича Сочи.