В днешния динамичен футбол треньорските смени не могат да учудят никого. Нали и Специалния Мауриньо в един момент стана неудобен на Роман Абрамович в Челси и на негово място дойде Авраам Грант. После и той бе изритан заради Фелипе Сколари. До поредния по-скъп наставник...

В този смисъл в България единствено правят впечатление смените по треньорските върхове на грандовете ЦСКА и Левски. Другото са подробности от пейзажа.

И все пак в последната седмица отлъчването на Дуци Симонович от треньорския пулт на Сливен предизвика големи вълнения. Защо се получи така? Защото през цялата футболна есен, че и миналата пролет, футболният отбор на Сливен бе и продължава да е във фокуса на българската футболна действителност. Преди, защото отборът се бореше след 15 години изгнание от „А" група да се върне в елита. Сега, през есента, защото, къде изненадващо, къде закономерно, бе в челото на таблицата. Разбира се, зад целия този успех на „войводите" стоеше и продължава да стои кметът на града - българина, разплакал германците на 10 юли 1994 година, мистър Йордан Лечков. За съвсем кратко време се създадоха приличен стадион и доста приличен отбор който да играе на въпросното съоръжение.

Лека по лека апетитът дойде с яденето. И тук вече е редно да започнем да говорим за старши треньора на Сливен Драголюб Симонович-Дуци. Като човек, дошъл от земите на западната ни съседка, Дуци притежава самочувствие в излишък. Сигурно е имал право още преди време да каже, че в някои мачове у нас се пука топката и спокойно може да се нацели самолет. Защо да не го каже това нещо човекът? Та нали неговият сънародник Владимир Петрович - Пижон, като беше за малко в Арсенал, след това бе заявил: "Изкриви ми се вратът в Англия. Там клетите британци не признават подаване през центъра. Постоянно помпат кълбото като медицинска топка от едното поле в другото така, че винаги трябваше да си разтягам врата, за да проследя траекторията."

Та щом за първокласния Остров може да се говори по този начин, защо пък да не се пусне някоя и друга пиперлива реплика за места от Балканския полуостров. И други представители на бивша Югославия са идвали у нас. Повечето не са били скромни. Но македонецът Гьоко Хаджиевски в ЦСКА и сърбинът Славолюб Муслин в Левски бяха изключение и не се изхвърляха на „мокрия пясък". Дуци обаче е темпераментен, млад и симпатичен.

И иска бързо да превземе стъпалата в треньорската професия. В този смисъл когато отиде под Сините камъни при солидния гръб на Йордан Лечков той допусна грешка, която например в идентичен случай Мъри Стоилов не направи. Защо се дава пример с хасковлията? Ами Мъри тръгна по-бавничко да се прави на велик. Ако изобщо се е правел. В периода му на елиминирането от „десетте малки негърчета" от Беверен бе по нисък и от тревата. Лека по-лека надигна глава. Къде с шанс, къде с послушание и придобит опит. Но най-важното е, че Мъри никога не иззе функциите на ментора си Наско Сираков.

Докато Левски вървеше в Европа, вървяха и мечтите и приказките като иновация в треньорския футболен речник. Но само толкоз. Винаги, когато станеше въпрос за кадровата схема в Левски, Мъри не пропускаше да подчертае, че солидният гръб на Сираков е от най-главно значение. Даже в този период босът Батков се „ограничаваше" да нарече Майк Райли „хомосекшуъл". Дори думите на боса звучаха като взети от „Комиците". Сериозната плоскост си оставаше Наско Сираков.

А какво се получи при Дуци и при Лечков. Колкото пъти Сливен постигаше някакъв успех в шампионата и треньорът (на всичко отгоре без лиценз) бе хвален, вместо да го раздава по-скромно, още повече се вдигаше с парашута. То не бяха думи от сорта „за мен това е само трамплин. Един ден ще работя в голям отбор от голямо първенство в Западна Европа." И нито дума, че имиджът му тук, в скромния Сливен, все пак се дължи и на президента на клуба Данчо Лечков. Мъри винаги подчертаваше ролята на Наско в Левски. Действително Симонович предупреждаваше, че идват по-тежки мачове в края на сезона и рано или късно Сливен ще загуби някъде. Така и стана. Тук трябва да се спомене на всяка цена, че е абсурдно Дуци да е отстранен от отбора заради загубените мачове в последно време. На пръв поглед изглежда така. Но не е.

Може някой друг футболен президент да отстрани с лека ръка даден треньор. Но не и Лечков. Все пак Данчо е футболен човек до мозъка на костите си и едва ли се е поддал на дилетантски емоции от двете загуби от Черно море и Литекс. При това и двата мача бяха тежки - гостувания във Варна и в Ловеч. По-скоро (не) видимата причина за отстраняването на Симонович е, че Данчо е наблюдавал поведението на своя подопечен през цялата есен, което варираше от приятно нагло до самозабравяне. Както стана след двубоя между Сливен и Локо (Сф), когато Симонович нахлу на първа на терена. Тогава може би на Лечков му е кипнало съвсем, че Дуци иззема началнически прерогативи и очевидно ги претворява по най-неправилния начин. Така се оказа, че прекален Дуци и на Данчо не е драг.

Сега Дуци в известен смисъл е в положението на Мъри. Също без гръб. Стоилов започна да се доказва в Литекс бавно и мъчително. Заради непостоянството на „сини" и „червени" Мъри има шанс да се върне в шампионата след срамна загуба например от Беласица или други неубедителни игри. В този смисъл сега ще се разбере дали Симонович наистина е това, което е като остана без солидната подкрепа на сливенския кмет. Дуци в момента е на трансферния тезгях. Слуховете може да го пратят и на „Герена" на мястото на Кокала. Може и другаде. И тогава ще се разбере дали претенциите му да води добър западен отбор след време са реални или само виртуални.