Няма мое, няма твое...Няма и Берое

Ако някой преди 30 години бе казал на съчинителя на крилатия лозунг „Няма мое, няма тове, всичко е Берое”, че ще настане време думата „всичко” да се замени с „няма”, сигурно творецът щеше да се гръмне.

На 10 януари 2008 година 23 футболисти от старозагорския тим разтрогнаха по вина на клуба. Откъде тръгна драмата под Аязмото...

Всъщност катаклизмите, които раздират Берое и поставят на карта съществуването на отбора, не се разиграват за първи път. През 1999 година в Стара Загора се завръща като президент на отбора Станислав Танев – Камилата. Веднага се пристъпва към създаване на нов отбор Олимпик–Берое. През 2000-ата година тимът се преименува на ПФК Берое. Още през ноември същата година Танев се вижда в безизходица и иска помощ от местни бизнесмени, които не му подават ръка. Преди това, през лятото, за $ 50 000 е продаден на ЦСКА най-добрият играч на отбора Христо Янев. Впоследствие Танев е готов да сложи всички футболисти на трансферния тезгях и да продължи съществуването на тима с юноши.

След края на сезона, през лятото на 2001 година, нещата стават изключително интересни. Четири отбора са готови да купят Берое. Най-напред Танев се свързва с хора от италианския Перуджа, които да влеят свежи пари. От друга страна роденият в Стара Загора Наско Сираков е готов да съдейства „Мобилтел” да вземе Берое. Но това означава тимът да стане явен „син” сателит.

Също така Танев е готов да изнесе Берое в Добрич, където почти са се разбрали със собственика на Добруджа Величко Найденов. Най-парадоксална е четвъртата възможност. Тогавашният президент на Пирин Бранко Кочев заявява: ”На баража за оставане в „А” група загубихме от Берое, но ако купим старозагорския тим, можем да оцелеем.”

Така между сателит на Левски, Добрич и Благоевград, беройци започват битка за оцеляване. В крайна сметка Танев абдикира.

В началото на 2003 година Берое е в поредния си асансьорен период между „А” и „Б” група.  Тимът е поет от шефа на АКБ Форес Николай Банев, който преди това по ирония на съдбата е бил в Пирин. „Дойдох в Стара Загора, защото съпругата ми е родом оттук и за мен това означаваше много”, си спомня бизнесменът. Още в самото начало Банев показва, че има усет какви треньори да сложи начело на клуба, но незнайно защо все не се разбира с тях.

Докато тимът е в „Б” група, той успява да привлече легендата Паро Никодимов.  Босът има смели мечти и след завръщането на беройци в елита иска да прави клуб на европейско равнище. Според него Никодимов взима футболисти, които не са качествени. Белокосият спец връща Берое в елита, но през есента на 2004 година – след седмия кръг, е освободен.

Голямата инерция надолу започва в началото на 2007 година. За треньор на тима е поканен Илиян Илиев. Но и той не успява да се понрави на Биг Боса. Присъдата за него е: ”Илиян е перфектен работар и бачкатор, но няма тактически размах.” По същото време започват дрязги между част от привържениците и Николай Банев. Собственикът открива война срещу феновете, като прави цените на билетите скъпи. За сектор „А” от началото до края на годината лавинообразно нарастват от 5 до 15 лева.

Недоволството временно е потушено с назначаването на Едуард Ераносян. Дебютният му мач като наставник на старозагорци за негова зла беда е срещу тима, в който се превръща във футболна легенда. Насред Стара Загора в 20-ия кръг Локомотив (Пд) нанася болезнен разгром на беройци и егото на Едо с 5:0. В 22-ия кръг нищо и никакъв мач със Спартак (Вн), в който Берое побеждава с 1:0, се превръща в изнендваща запалянковска буря. Двубоят е подценен откъм присъствие на фенове и е поверен за охраняване на частна фирма. В края на срещата привърженици на гостуващия Спартак, уж да си приберат знамената, нахлуват на терена и почват ръкопашни битки с излизащите фенове на Берое. Налага се намесата на полицаи, която е късна. В 22-ия кръг Берое побеждава Ботев с 2:0.

Но извън стадиона отново продължават безчинствата, а преди това на полувремето в ефир се чува как Банев в присъствието на съпругата си е напсуван жестоко. Това го изкарва извън нерви и той обявява, че няма да се върне на стадиона. Казва също така, че е готов да продаде на който иска бизнесмен клуба за 1 евро. После размисля и решава да се върне. Покрай разни игри на „иди ми, дойди ми” идва краят на шампионата. А заедно с него си тръгва и Ераносян. И за него Банев има своето обяснение: ”Едо е изключителен тактик. Но той трябваше да има специален екип, който да му води тренировките, а Ераносян да наблюдава събитията по костюм. За жалост тази среда аз не можах да му я осигуря.”

Междувременно отпадат слуховете, че тимът ще бъде поет от Васил Божков.

Някъде през лятото излезе информацията, че панамската офшорка „Трифън дивилопмънт” е купила акциите на Банев. Появиха се твърдения, че всъщност това е компания на самия Банев. В крайна сметка отборът започна новия шампионат 2007/2008. Старши треньор стана също опитен треньор в лицето на Ради Здравков, но за съвсем малко. Ради си тръгна, без да получи и една заплата. Изведнъж тимът бе поет от администратора Николай Демирев, наречен Дел Боске заради визуалната си прилика с легендата на Реал (Мадрид). Изненадващо за всички в този период тимът се сплоти и бе наречен дори „лудата банда”, защото момчетата играеха и печелеха, без да получат пукната стотинка. Даже Ваня Дзаферович разкри, че Илиян Илиев често помагал в тренировките.

Междувременно стадионът под Аязмото продължи да бъде рисков. След мача от 8-ия кръг с Черноморец (2:1) фенове на старозагорци и „акулите” се сбиха и в суматохата за малко не пострада телевизионен екип.

След продължилата почти цяла година агония изкаралият четири сезона и половина в Стара Загора Николай Банев напусна окончателно тима. Надеждите бяха в местния бизнесмен Димитър Динев, който уж се бе разбрал с хората от панамската офшорка. Също така се говореше за благодетели от лица от местна партия да спасяват отбора.
В крайна сметка Берое не за пръв път е изправен пред вариант да не съществува. Дали ще бъде временно положение, ще се види до началото на пролетния сезон. Пътищата са ясни. Ако никой не поеме финансово отбора, Берое отива в аматьорските групи. Другият вариант е да се намери някой като Ивайло Дражев, който с юноши да се бори с вятърни мелници. В такъв случай само чудо може да спаси Берое от изпадане. След това ще се обиграва тим за „Б” група, който после бързо да се върне в елита. Ако ли не, Берое ще стане поредният град с традиции в българския футболен елит подобно на Етър. Великотърновци бяха шампиони през 1991, а сега са обикновен тим в „Б” група.  Дали и шампионът на България от 1986-а няма да последва същия пример...