Бившият капитан на Берое Ваня Джаферович вече е футболист на Локомотив (Сф). Босненецът с хърватски паспорт, както и още 22 негови досегашни съотборници, разтрогнаха договорите си със старозагорския клуб по вина на Берое и парафира със столичните "железничари" за 2,5 години. "Топспорт" потърси футболиста, който в момента се подготвя с новите си съотборници на Черноморието, за да разкаже за миналото си в Стара Загора и бъдещето си в "Надежда".

- Ваня, първо да уточним фамилията ти и ти официално да кажеш пред читателите на "Топспорт" как е точно, тъй като в България си известен като Дзаферович, но доколкото знам, си Джаферович. Къде е истината?
- Да, информацията ти е вярна (смее се), наистина съм Джаферович. Когато пристигнах в Берое, започнаха да ме наричат Дзаферович и така си остана и до днес. Случаят ми е същият, както с Виктор Шпишич, когото в началото всички знаеха като Списич.


- Добре, да те питам нещо, което излезе по медиите - вярно ли е, че в Берое не са ти плащали наема за апартамента 6 месеца?
- Така е, според договора ми, клубът трябваше да плаща наема, но от половин година насам не ми превеждаха парите. Не ни превеждаха и заплати, само взимахме премии по 1000 лв., ако успеем да победим. Тези пари ни ги даваха бизнесмените, които решиха да помагат на Берое, след като г-н Банев се отказа да издържа клуба. Тогава ние записахме 4 победи и получихме 4000 лв., като ни дадоха и по една заплата аванс.


- Значи какви пари имаш да получаваш от Берое?
- Пет заплати и шест наема. Но не вярвам да си получа тези пари. Четох днес, че Берое ще се обединява с Левски (Стара Загора). Може би ще е за по-добро. По-добре е да се започне наново и начисто. Аз обаче не очаквам новият клуб да ми върне парите, тъй като той няма да има нищо общо със старото Берое.


- Смяташ ли, че Николай Банев е главният виновник за ситуацията, в която изпадна клубът?
- Да. Категоричен съм в това. Николай Банев е главният виновник за всичко, което се случи в Берое. И в други отбори - например в Ботев (Пловдив), феновете псуват президента си, но Димитър Христолов все още е там. Банев обаче веднаха се разсърди, имам чувството, че си търсеше само някакъв повод, за да изостави отбора. Според мен той беше взел решение да се откаже, трябваше му само повод да го направи. А пък и искам да попитам друго нещо - ние, футболистите, ли сме виновни, че феновете го псуват? Защото той наказа нас по този начин. Не плащаше на нас. Държеше се като дете, но това не е детска игра - всички ние сме големи хора и имаме да издържаме семейства и да живеем от нещо. Четири месеца седяхме, без да сме получили един лев.


- А кога за последно Банев влезе при вас в съблекалнята?
- Ами за последно срещу Черно море във Варна, а в Стара Загора за последно се появи на полувремето в мача срещу Локо (Пд). Тогава бе много ядосан и ни каза да не излизаме за второто полувреме. Директно ни каза "Правете каквото искате - ако искате, излезте, ако не искате - недейте". Публиката обаче ни подкрепяше, как да не излезем? Ситуацията беше доста деликатна. Аз като капитан трябваше да изляза и да заявя, че отборът застава зад президента, а в същото време знаех, че той не е прав.


- С какви чувства се разделяш със Стара Загора?
- Това е много хубав град, винаги ще помня периода, който изкарах в Берое. Началото там беше трудно, бях чужденец, никой не ми помагаше, всеки ден само ходех на тренировка и обратно вкъщи. Само седях и гледах телевизия. Стара Загора обаче е футболен град. Хората там живеят с Берое и с играта. Последните шест месеца пък всички в отбора бяхме станали истински колектив и играехме заради самата игра, почти без пари.


- Можеш ли да разкажеш някоя интересна история от престоя ти там?
- Ами то играехме с такава тактика в последните мачове, че ние самите се смеехме в съблекалнята. Играехме едва ли не като селски отбор. Преди мача администраторът Николай Демирев идваше и само казваше "Знаете как да играете" и ние излизахме и играехме като отбор. Срещу Беласица някъде до 65-ата минута губехме и аз даже реших да заиграя като нападател. Демирев обаче ме викна и ми каза "Моля те, върни се там, където си играеш, защото хората ще си кажат, че играем като по селата - кой където реши" (смее се). А Берое в никакъв случай не е селски отбор.


- Кой ти помагаше в началото, когато дойде в България? И как изобщо се озова тук?
- През 2005 г. треньор на Берое бе хърватинът Ханс Кодрич. Тогава той успя да убеди мен и Виктор Шпишич да дойдем в България. Аз се съгласих, защото все пак това беше "А" група, а в Хърватия аз играех във втора дивизия. Иначе тук се поддържахме с Шпишич. Една година живяхме заедно в един апартамент. Винаги обаче ни бавеха заплатите. Банев плащаше всичко, но винаги със закъснение.


- Сега вече си в Локо (Сф), какви са амбициите ти с новия отбор?
- На първо място искам да се наложа в тима. Локо е много по-добър отбор, винаги играят на ниво и в последните години винаги са в челото, веднага зад грандовете. Конкуренцията тук е много по-голяма, но това е добре за мен, тъй като ще ми помогне да израсна още повече като футболист. Щом от Локо са ме привлекли, значи вярват в мен. Все още съм нов, но познавам всички, тъй като съм играл срещу тях. София пък е столицата на България, много по-голям град от Стара Загора, а в Хърватия аз живеех в Загреб.


- Хърватия направи страхотно представяне в квалификациите за Евро'08. Смяташ ли, че можеш някога да заиграеш за националния отбор?
- Аз искам да играя за Босна и Херцеговина, тъй като това е моята родина. Роден съм в Босански Брод (Босна), но когато започна войната в Югославия, се преместихме в Хърватия. Така че все още чувствам Босна като своя родина и бих желал да играя за този национален отбор.


- А ако вземеш български паспорт, би ли играл за България?
- Не, категоричен съм в това! За да играеш за един национален отбор, трябва да си роден в тази страна. Как мога да защитавам цветовете на друга страна, да слушам друг химн и да го пея? За България трябва да играят българи!