Страши треньорът на Славия Велислав Вуцов гостува в предаването "Тази събота" с Лора Крумова по "бтв". Младият спец разказа за периода си като футболист, началните си стъпки като наставник, както и за принципите, които няма как да наруши.

"Като футболист имах много проблеми, много контузии. Кариерата ми не се развиваше нагоре, не успя да задържи един път. Правех добра подготовка, хвърлях много усилия и тъкмо навляза в спортна форма и стане нещо. 5-10 мача и травма. Колената, глезените, късах връзки на поразия. За жалост непрекъснато бях контузен и в един момент това ме принуди да се откажа", сподели Вили.

"Хубавото е, че вече съм по-усмихнат, отново съм на добра работа, по-добра работа. На място, където не крия, че ми е добре. Просто се прибрах у дома. Не е тайна, че цялата фамилия е от Левски. Но там спомените ми не са добри за сметка на тези в Славия. На "Овча купел" развитието ми като професионален играч беше от добро по-добро.

Беше ми е мъчно, че се разделям с Левски, където исках да покажа най-доброто от себе си. Може би и фамилията помогна това да се случи. Не искам да се връщам на такива неприятни спомени. Аз съм позитивен човек и точно върху това трябва да залага всеки. Дори и да загубиш, трябва да седнеш и да извадиш най-добрата поука от това", отесече наставникът на Славия.

"Като треньор само веднъж съм бил уволняван и ще уточня за спекулантите, че последният ми престой в Славия не беше белязан с това. Седнахме с ръководството, всеки изложи своето виждане за нещата и така се стигна до решение. Решение, което може би 90 на 10% беше взето от мен. Но за Левски вече нещата седят по по-различен начин. И всичко там се случи много бързо. Назначиха ме, изтеглихме добър жребий за Европа, падна ни се отборът на БАТЕ Борисов. Всички ги определяха като трактористи, изиграхме не лош мач, загубихме и аз си заминах", припомни си Вуцов краткият си период начело на Левски.

"В игра, като футболист може би 1-2 пъти да съм посягал на колега. Но като треньор не съм го правил. Само един път напсувах мой състезател в съблекалнята, след което му се извинявах няколко пъти. Просто се изпуснах, още като изрекох каквото изрекох, бях наясно, че съм сбъркал. Мога да се карам на футболистите, но не и повече от това, невъзможно е. Не съм по шамарите, нищо че нервите ми започват от понеделник. Искам просто да накарам играчите да проумеят, че можем да победим. И за тази цел всеки ден изразходвам цялата си енергия.

Вярвам, че ако седна на пейката, играчите ще си помислят, че съм се предал. Затова никога не се отпускам. През всичко време те трябва да чувствам напрежението от моето присъствие. Така ще могат да дадат най-доброто от себе си", сподели Вуцов.

Наставникът на Славия си припомни и за първите години в треньорската професията.

"Навсякъде съм имал щастливи години, като изключим периодът в Левски. И в Спартак (Варна), и в Спартак (Плевен). Но там напуснах по други причини, които не бих желал да разкривам. Беше ми много добре в Черно море. Илия Павлов много помогна на отбора, беше много добър човек. Аз много го обичах. И ще ви кажа, той не очакваше да бъде убит. И обяснявам - един ден се прибра късно, звънна ми, за да се видим. Уточнихме се за следващия ден сутринта. Отидох, паркирах директно пред хотела, а вътре никого. Пусто, нито пиколо, нито рецепционист, нито охрана. Знаете как се движеше той и колко сигурно искаше да бъде около семейството му.

Тъкмо влизам вътре и той слезе от асансьора. Сам, без охрана. Познавам няколко момчета от охранителите и ви уверявам как го обгрижваха. Бяхме сами около пет минути. И поради това си мисля, че той не очакваше да се случи това, което стана.

Ние бяхме в Ловеч за мач с Литекс и в асансьора от брат ми научих за станалото. Бяхме шокирани, събрах играчите и им казах. След това дойдоха едни хора, обещаха едни работи, които не изпълниха. Постъпиха некоректно и всичко приключи", разказа Вили.