Раис М'Боли: Срещу Базел ЦСКА не изглеждаше обречен

Тъмнокожият вратар на Славия Райс М' Боли направи страхотни мачове този сезон, особено срещу Локомотив(Сф) на стадиона в квартал "Овча Купел" миналия кръг. Всички бяха на мнение, че той се представи невероятно и има голяма заслуга "белите" да удържат ремито в този двубой. Днес Славия продължава серията от столични дербита. Този път отборът ще гостува на стадион "Българска армия" срещу ЦСКА. За днешния сблъсък и за самия себе 23-годишният французин говори пред "Топспорт".

- Райс, доколко Славия може да се възползва от проблемите, които съпътстваха ЦСКА през седмицата?
- Наистина отборът на ЦСКА имаше доста проблеми не само през седмицата, а и преди това след загубите от Миньор и Литекс. Но аз гледах мача срещу Базел в Швейцария за Лига Европа и видях един тим, който въпреки загубата с 1:3 се държа доста добре на терена. През цялото време "армейците" показваха воля за игра и съвсем не изглеждаха обречени. Просто швейцарците се възползваха от наивни грешки в отбраната на ЦСКА. Не знам дали срещу нас ще направят същите гафове.

- Как очакваш да протече двубоят между вашия тим и ЦСКА?
- Очаквам да стане здрав мач срещу ЦСКА. Ще има единоборства по целия терен и аз съм убеден, че ще имам много работа, както, разбира се, и моят колега на вратата на ЦСКА, който и да е той.

- Ти изигра отличен двубой срещу софийския Локомотив в "Овча Купел". Чувстваш ли се във форма?
- За всеки един вратар е задължение да опази вратата си от голове. Така, че това, което съм направил срещу Локомотив, просто ми влиза в работата. И не смятам, че съм направил нещо кой знае колко грандиозно.

- Усещаш ли расизъм по българските стадиони?
- Имах проблем с фенове на Левски по време на нашия мач на стадион "Славия", загубен с 1:3. Но всичко мина и замина. Разбира се, по някой път се чуват разни неприлични възгласи, но аз не обръщам внимание на тях. Гледам си работата долу на терена и не ме интересува какво става по трибуните. Това го има навсякъде, така че съм свикнал и, както казах, не обръщам внимание.

- Кой те доведе в България?
- Казвал съм го вече. Приятел съм със сръбския халф на Славия Павле Попара и той ми разказа някои неща за вашето първенство. Така се навих да дойда в Славия.

- Как намираш нашия шампионат?
- Повече се играе с физически прийоми. Има доста твърди влизания. Но има и мачове, в които се залага на техниката и тогава стават добри двубои.

- Очакваш ли Славия да се пребори за място в европейските клубни турнири?
- Първенството е дълго и има още много мачове. Ние мислим винаги за следващия двубой и това ни помага да се съсредоточим върху конкретния съперник. Просто трябва да печелим възможно повече срещи и с повече точки ще можем да се надяваме на по-високо място в таблицата.

- Откъде са твоите корени?
- От Алжир и Конго. Родил съм се в Париж - в квартала Аниер.

- Съгласен ли си с мнението, че Пари Сен Жермен изпуска често свои дарования като  Тиери Анри и Силвен Вилтор, които са родени в парижките квартали?
- Наистина е така. Правят се всевъзможни скъпи покупки на чужди футболисти, а не се виждат собствените дарования. Не става въпрос само за велики футболисти, каквито са споменатите от теб Анри и Вилтор. Има и други. Но това е клубна политика, срещу която нищо не може да се направи.

- Съгласен ли си, че в Бразилия дарованията се създават по плажовете,а в Париж - по бетонните площадки?
- Абсолютно си прав. Не само аз, а и много други деца са израснали по площадките в парижките квартали и се учим на уличния футбол. Той има своите правила, които важат после и в професионалния. Ставаме по-устойчиви и играем с по-голямо желание.

- Кой ти е бил любимия вратар когато си бил дете?
- Това беше Бернар Лама (б. а. - той пази на Франция при загубата от нас с 1:2 на "Парк де Пренс" на 17 ноември 1993-а). Харесвах и камерунеца Жак Сонго'О. Що се отнася до сегашните ми колеги, смятам, че стражът на Марсилия и Франиця Стив Манданда е изключителен вратар.

- Според теб неблагодарна ли е вратарската професия, след като може да спасиш десет положения и да ти вкарат едно и точно това попадение да се помни? А един нападател да изпусне десет и да вкара едно и пак този гол да се помни...
- Разбира се, че още преди да решиш да станеш вратар, научаваш тази азбучна истина. Но ние, вратарите, затова сме по-особени, защото въпреки тази неблагодарна мисия продължаваме да стоим под рамката с огромно желание. Допуснатото попадение никога не може да ме обезкуражи. За мен най-хубавият пост си остава вратарският.

- След като вратарят вече може да се движи по цялата голлиния при изпълнение на дузпа, вярваш ли, че има по-голям шанс срещу този, който бие от 11-те метра?
- Това е вечният спор. Въпреки че съм вратар, смятам, че този, който бие дузпата, по принцип не би трябвало да я изпуска. Затова, когато един вратар улови или избие топката, се смята за голямо геройство.

- Сега, когато защитите играят в линия, може ли да се сметне, че вратарят е като либеро и затова е изнесен малко по-напред? Първи започна да го прави твоят сънародник Фабиен Бартез.
- Футболът е много динамичен в последно време и е нормално да се развива с бързи темпове. Това, което преди време направи Бартез - да излиза почти до дузпата, си беше революция. Сега всеки вратар го прави, защото вече е наложително. Разбира се, ние - вратарите, трябва да сме винаги нащрек. Излизането може понякога да е фатално и нерядко допускаме евтини голове в подобни ситуации.

- Лион и Бордо почти се класираха за следващата фаза на Шампионската лига, Марсилия също има шанс. Как си обясняваш този възход на френските клубни отбори?
- Ще ти дам пример с Лион. След като Бензема отиде в Реал (Мадрид), отборът намери чудесен заместник от Порто в лицето на Лисандро Лопес. Също така наставник на Лион е отличен треньор като Клод Пюел. Лоран Блан неслучайно изведе Бордо до титлата,а в Марсилия е Дидие Дешан, който се доказа преди това с други отбори като Монако и Ювентус.