На стадион "Дянко Стефанов" в Разград един футболист в Христова възраст за пореден път се изяви като голмайстор. Обичайният заподозрян е головата машина на Славия Николай Божов, който с двете си поредни попадения класира Славия напред в турнира за Купата на България. Специално за Topsport.bg Ники разказва интересната си спортна и житейска биография.

"Роден съм на рожденната дата на Васил Левски - 18 юли.  Аз съм на 33 години. Живеех точно срещу касите на "Герена" на улица "Тодорини кукли" в големия блок. Съвсем естествено започнах да тренирам при децата на Левски. Първият ми треньор бе Веско Личев. В последствие наставници за по една година ми бяха Краси Борисов и Сергей Тодоров. Но най-много време съм изкарал при Веско Личев", започва разказа си футболистът на Славия Николай Божов.

"Любимци ми бяха Божидар Искренов-Гибона и Марадона. Съвсем нормално бе и аз да нося на гърба си фланелка с номер 11 като Гиби, който живееше през няколко блока от мен. Учил съм се да вкарвам голове по стария начин. Играехме по цял ден навън. Слагахме в двата края на улицата по две павета за греди, отгоре ученическите куртки и се започваха мачлета от сутрин до вечер. Разбира се оставах на стадиона също да целя вратите от различни разстояния. Така безгрижно футболното ми детство и юношество мина до 16 годишна възраст.

Няма да забравя първото световно първенство по футбол, което гледах по телевизията. Беше през 1986 година в Мексико. Първият двубой, който гледах бе мачът на откриването на 31 май, в който България направи 1:1 с Италия. Гледах го с нашите на вилата. Беше в късните часове, но бях послушен и ме оставиха буден да гледам. И до ден днешен си спомням гола на Наско с глава във вратата на Гали. Сираков играеше с номер 2 на гърба", продължава разказа си Николай.

"Както казах, спрях с футбола рано - на 16 годишна възраст. Дойде ей така уж ненадейно. Заради дископатия. Баща ми, баба ми също имаха. Наследствено е. Аз не бях подминат. Първия път се строполих на терена от ужасни болки в кръста. Случвало се е до в къщи да ме мъкнат по двама-трима съиграчи. Реших да се откажа да играя професионален футбол.

Баща ми имаше частен бизнес. Склад за желязо и фирма за крепежни елементи. Продължих да играя футбол за удоволствие. Ходех в Борисовата градина, в "Спортна София", на други места, също на сгурията на "Овча Купел" без да си мисля изобщо, че някой ден ще прескоча от там на зеления терен  и ще защитавам екипа на Славия", говори нападателят на "белите".

"Един ден приятел, с който ритах в напечени приятелски мачлета ми предложи да играя от време на време за Вихър (Горубляне). Така се започна. В последствие отборът се обедини с Академик (Сф). Заиграх редовно. На баража с Несебър Венци Стефанов ме е гледал и харесал как играя. И заедно с Емо Велев-Кокала ме навиха да дойда в Славия.

Чувствам се добре с белия екип. Амбицията ни е да играем през следващия сезон в евротурнирите. Затова сега трябва редовно да печелим мачовете си, за да се класираме на челни места. От головете, които досега съм отбелязал за Славия най си харесвам първия за шампионата - фаул срещу Миньор в Кюстендил", припомня голаджията на "белите".

"Разбира се ако Матеус случайно реши да ме повика въпреки годините ми - няма да откажа да облека националната фланелка. Кой се отказва от представителния състав на България? Като гледам опитните играчи в отборите от "А" група играят на ниво. Дали заради увлеченията по интернет, но вече все по-малко и по-малко идват футболисти отдолу. Като,че ли по-младите не се интересуват вече толкова от футбол. Е, винаги ще има момчета, които ще обичат топката. Но не са толкова много колкото преди", казва със съжаление опитният футболист.

"Ще играя професионален футбол още толкова, колкото ми се иска да съм на терена. След това обаче в никакъв случай не искам да ставам треньор. Имам си бизнес с моите магазини за железа и с ресторанти. Предпочитам да се отдам на това ми хоби. А футбола никога няма да спра да го играя. Само, че както по-рано, ще бъде за удоволствие", убеден е феноменът от "А" група, изминал пътя от блока край касите на "Герена" до "Овча Купел".