Димитър Рангелов: Искам да завърша кариерата си в Славия

След 14 години нападателят Димитър Рангелов се завърна там, откъдето тръгна за големия футбол - стадион "Славия" в "Овча купел". Кариерата му премина в няколко страни - Франция, Германия, Израел, Швейцария и Турция. Безспорният връх бе трансферът в Борусия Дортмунд през 2009 година след силен период в Енерги Котбус. Именно Енерги пък е отборът, от който Рангелов се завръща у нас, като през изминалия сезон в 4-та дивизия той записа 22 мача и 11 гола. През август нападателят дори игра срещу Байерн Мюнхен за купата (1:3). За всичко това Рангелов се съгласи да отговори на въпросите на "Тема Спорт".

Митко, може ли вече официално да кажем, че си футболист на Славия?

- Да, уточнихме всичко. Разбрахме се много бързо с господин Стефанов. Още преди много години бях говорил с него и му казах, че желанието ми е да си завърша кариерата в родния клуб, там, откъдето съм тръгнал за големия футбол. За щастие нещата наистина се случват така.

Наистина ли Славия ще ти е последният отбор в кариерата?

- Все пак съм на 37 години, не съм на 20 и няколко, за да правя следващи трансфери. Но никога не се знае. Всичко е много относително. Животът се мени много бързо в наши дни. Сами виждате колко са динамични нещата и в какви интересни времена живеем. Във футбола нещата се променят още по-бързо. Но наистина мисля, че този път ще се задържа тук и приключвам.

За футболно дълголетие имаш пресен пример в Славия - Георги Петков е на 44 години, а Мартин Камбуров продължава да е фактор на 39. Ще му хвърлиш ли ръкавицата за един голмайсторски дуел през новия сезон?

- Не. Аз все пак ще играя за отбора, не съм егоист. Не съм типичният голмайстор. Ще дам всичко от себе си нашият отбор да има успехи. За какво са ми 20 гола, ако Славия няма успехи.

Изгледа на живо баража с Ботев Пловдив, какви са ти впечатленията от отбора?

- Аз ги наблюдавам от доста време. Имам българска телевизия в Германия и следях първенството. Много ми харесва това, че виждам млади футболисти със самочувствие и стил. В началото много хора ги отписваха, но момчетата показаха, че с колектив, здрава работа и характер, който несъмнено показаха през този сезон, успехите са налице.

Златомир Загорчич често обича да казва, че за него е голямо удоволствие да работи с млади играчи и че това му носи истинска наслада от треньорството. Ще помагаш ли на талантите с опита си?

- На мен това ми е основната цел - с каквото мога, да помогна на всеки един. С опита, който съм натрупал през годините в различни отбори и държави. Ако мога да съм полезен с нещо на някои от момчетата, ще дам максимума от себе си, за да могат да се развиват, да излязат в чужбина и да видят и друг, различен футбол. Защото несъмнено в чужбина е много по-различно.

Значи Филип Кръстев ще е късметлия, че ще остане в Славия до края на годината...

- Ще се радвам да поработя с него. Аз обаче не искам да натрапвам моето мнение на никой. Ако видя, че даденият играч има интерес и прояви желание да разговаря с мен, разбира се, че ще му помогна, ще му подам ръка. Но аз не искам да съм някакъв, който на всяка цена ще се опитва да си налага мнението. Най-важното е, че Славия е поел по възможно най-правилния път и аз искам да помогна да продължава така. Сами знаете, че българският футбол беше на високо ниво, когато много играчи бяха навън, и то в големи клубове, в топпървенствата. Но всичко си зависи от момчетата. От това как ще инвестират в себе си като професионалисти. Защото футболът е много голямо лишение от абсолютно всичко. Близо 15 години съм бил навън и много добре знам от какво съм се лишавал, за да постигна нещо.

Славия какво може да постигне при участието си в Лига Европа при новия формат на квалификациите?

- Може пък точно тази промяна да е на наша страна, че ще се играе по един мач. Радвам се, че тези момчета вече играха в Лига Европа преди две години, където срещнаха силен съперник в лицето на Хайдук и натрупаха малко международен опит. Това ще им даде още повече увереност сега.

Мнозина говорят за младите играчи на Славия сега, но ти, Благой Георгиев, Чавдар Янков също бяхте силно поколение, израснало на "Овча купел". Явно тази стратегия с налагането на футболисти от школата не е от вчера...

- Така е. В Славия винаги е имало доста талантливи момчета и в школата винаги се е работело правилно и целенасочено. Господин Стефанов умело им дава шанс и още по-умело ги продава навън. Дава им шанс да се развият. Да, ясно е, че при офертите се гледа и интересът на клуба, но господин Стефанов няма да спре никой да расте.

Приключи ли всичко за теб по отношение на престоя в Германия след последния сезон с Енерги Котбус?

- На мен животът завинаги ще ми е свързан с Германия заради това, че жена ми е германка. Децата ми са родени там, имат немски паспорти. Малко или много ще бъда свързан с Германия до края на живота си. Но какво ще стане за в бъдеще, времето ще покаже. Сега се концентрирам изцяло върху представянето си със Славия и това, което ни предстои. Сега ни чака подготвителен лагер, а нямаме много време. Аз трябва доста бързо да се напасна към момчетата. Не съм играл от началото на март. После водихме тренировки на групи, но не е същото. А и мачовият ритъм липсва. В началото може би ще ми е трудно, но през цялото време поддържах форма и не съм спирал да тренирам.

Остана ли още от доброто име на българския футбол в Германия?

- За съжаление сега нямаме нито един играч в Първа или Втора Бундеслига (б.р, - Илия Груев-младши тренира с представителния тим на Вердер, но досега не е играл в шампионата), а преди бяха много, дори и след като напуснаха Краси Балъков и Мариян Христов. После останахме аз, Станислав Ангелов, Домовчийски, Мицански, Чавдар Янков... Последно беше Неделев в Майнц, но даже не зная колко мача изигра за първия отбор. Да, хората ни помнят, но за съжаление вече с далечното минало, че сме били там, че сме оставили диря. Надявам се в най-скоро време това да се промени и наши футболисти отново да играят на много високо ниво.

Има ли нещо, за което да съжаляваш в кариерата си, която бе доста богата?

- И да съжалявам, няма смисъл. Никой не е върнал времето, нещата не могат да се променят. Направих едно грешно решение във времето, когато бях в Борусия Дортмунд. Тогава реших да сменя обстановката. Бях след контузия и отидох в Макаби Тел Авив. Може би това ми беше единствената грешка през кариерата. Но пък след това ми се роди първото дете, а малко след това и второто. Така че може би има някакъв баланс. Да, разбира се, че е могло да бъде и по-добре, да постигна и повече неща както на клубно, така и на национално ниво. Но пък можеше да бъде и по-зле. Така че няма какво да съжалявам и от какво да се срамувам. Гледам напред и съм се концентрирал върху това, което ми предстои със Славия. Имаме хубав и млад отбор, който го очаква добро бъдеще. Надявам се колкото се може по-бързо да вляза във форма и да помогна на момчетата, за да може да радваме феновете на Славия.

Затворена страница ли е вече националният отбор за теб?

- Ще е срамно, ако ме вземат на 37 години. Но аз съм във форма. Чувствам се добре, всичко е възможно. Виждате, Камбуров не спира да вкарва, а наесен ще стане на 40. Дори и той може да свърши работа в даден момент. Не говорим за 90 минути и преса. Но ако мачът е завързан и ти трябва един гол, пускаш го за половин час и готово. На него му трябват една, максимум две ситуации, за да реши дадения мач. Ще се радвам много, ако България успее да се класира на европейското първенство. Това ще е шанс за много футболисти, които в момента са част от националния отбор, да направят силни трансфери в добри отбори. Защото те са бъдещето на тима. Погледнато реално, селекционерът няма кой знае какви варианти кои футболисти да взима. Това е жалкото и затова много от момчетата, които са там, си мислят, че постоянно ще ги викат в националния. Но има добри футболисти, които се надявам да са в оптимална форма за баражите и да направят българската футболна мечта за класиране на голям форум реалност.