... Ако на днешните футболни фенове разкажете, че на шампионатен мач между Славия и Академик (Сф), който се е играл от 22 часа на „Васил Левски" и е завършил 5:4 за „белите", са присъствали над 20 000 зрители, сигурно ще ви обявят за изпечен лъжец. А когато „белият" тим играеше на националния стадион с Локо (Сф, беше време, когато под 30 000 души не идваха. Да, футбол в София имаше и извън ЦСКА и Левски. Ето защо е редно да подсетим нашата спортна общественост, че днес, 10 април, се навършват 95 години от създаването на благородната Славия...

...Англичаните са измислили рецептата. Запалени ритнитопковци се уединяват някъде, водят разгорещени спорове и в края на деня се стига до прозрение. Дава се име на тим, който ще чертае историята... По същия начин привърженици и деятели на Ботев - създаден през 1909, и Развитие - основан през 1910, правят своя сбирка през пролетта на 1913 година.

Датата е 10 април. А настроението сред момчетата, събрали се в едно столично кафене на улица „Алабин" 34, е панславянско. На всичко отгоре има вече тим със същото име в Прага. Везните определено накланят към името Славия. Екипът се избира лесно - цветът да бъде бял. Димитър Благоев е избран за първи почетен председател на Славия.

Първата футболна топка е закупена от немската фирма „Валтерпрух" за сумата от 22 лева. Първият официален мач „белите" изиграват на 11 август същата година срещу ФК Савата (ФК13) и побеждават с 1:0. Голмайстор е Борис Шаранков. А първата среща между Славия и Левски е приятелска и се състои на 15 април 1915 година. Тя завършва 1:0 за славистите. Тимът е единственият в България, който създава свой хор, съществуващ до ден днешен. Химнът на клуба е написан от Валентин Христов и композиран от Тодор Георгиев. Това става на 1 май 1919 г.

На 3 октомври 1923 година с крепостен акт 271 клубът става собственик на терен до Руски паметник и започва строителство на свой стадион. Една от причините Славия да бъде наричан еврейски клуб е защото в тази махала са живели много евреи. След Втората световна война по-богатите от тях заминават за Израел. Но да се върнем към времето отпреди това.

През 1924 година „белите" са първият футболен клуб у нас, който ангажира чуждестранен треньор - австриеца Вили Щейскал. До Втората световна война Левски е най-големият съперник на Славия, най-силният отбор в страната, и става шампион шест пъти: 1928, 1930, 1936, 1939, 1941, 1943. През онова време „белите" имат двама невероятни вратари. Най-напред Райчо Богословов, а след него Димитър Антонов-Гробаря. Изключителни футболисти са Стефан Чумпалов, Димитър Байкушев - Мими, Никола Стайков, Христо Евтимов - Майцата (прякорът го носи от италианския футболен корифей Джузепе Меаца). Веднага след преврата на 9 септември със съдействието на Вили Щейскал Гробаря избягва във Виена. От там се установява във Франция и през 1947 г. става шампион на страната с Рубе.

Сред толкова много българи, които са играли в родината на „петлите", Димитър Антонов е единственият наш сънародник, вдигал шампионска купа на френска земя. По време на "червения" режим Славия остава в сянката на ЦСКА и Левски, но въпреки това често бие двата гранда в турнира за Купата на Съветската армия. Легендарни играчи на отбора са вратарят Симеон Симеонов - Мони и Александър Шаламанов - Шами.

След световното първенство в Англия през 1966 г. плъзва рефренът „И ливърпулските мадами скандират само Шами, Шами". Невероятен техничар е Александър Василев-Чоко, а самороден талант е Петър Величков, които остават завинаги икони на Славия. Раздаващи се докрай футболисти са Димитър Ларгов, Любо Тасев, Георги Харалампиев и Иван Давидов, който става известен с обувките си с № 47 преди Гюнтер Нетцер. А когато "белите" играят слабо и единствено блести малкият на ръст Михаил Мишев, родом от Горна баня, се появява лафът: Един горнобански кмет и десет кофи за смет.

През средата на 70-те и началото на 80-те години на игрището на „Овча купел" се заформя невероятен вундертим начело с „Бял Бог" Жужо - Андрей Желязков. Той е в тандем с Боби Григоров). Всички са отлични футболисти - Чаво Цветков, Атанас Александров-Кимбата, Георги Минчев, Костас Исакидис, Ваньо Костов, Милчо Евтимов, Джери Алиев, Иван Илиев...

Култов е финалът за КСА през 1975 година, в който Локо (Сф) води до последно на Славия с 2:1 и накрая „белите" с човек по-малко бият с 3:2. Тогава треньор на отбора е Атанас Пържелов. През годините други големи треньори на Славия са били Мими Байкушев, Добромир Ташков, Христо Младенов.

Като говорим за история, е интересно да се спомене, че враждата между Славия и Локо (Сф) е стара и изострена от насилственото обединение преди това между 1969 и 1971 като ЖСК Славия.

Веднага след идването на демокрацията тимът от „Овча купел" стига до нов свой зенит. Отборът е поет от Стоян Коцев-Кано. В тима заиграва Наско Сираков, който кара втора младост. Така през 1996 година, 53 години след последната титла, 20 000 обезумели слависти в сектор „А" на Националния стадион „Васил Левски" плачат в транс от щастие. Техните любимци вдигат седмия шампионски трофей, а после печелят и купата на България...

Историята продължава, а младите слависти продължават с рефрена: "Ела в София ела, ела. Ела да видиш Славия и таз игра"...

Известни привърженици на „белите":
Стефан МАКЕДОНСКИ - оперетен певец,
Апостол КАРАМИТЕВ - артист,
Богдан ФИЛОВ - археолог и политик,
Борис ХРИСТОВ - оперен певец,
Станислав СТРАТИЕВ - режисьор,
Йордан РАДИЧКОВ - писател,
Георги МИНЧЕВ - певец,
Йордан КАРАДЖОВ - певец,
Лиляна КИСЬОВА - оперетна актриса,
Евгения КАЛКАНДЖИЕВА - шеф на модна агенция „Визаж" - потомствена славистка, внучка на съоснователя на „белите" Тодор Калканджиев,
Васил ПЕТРОВ - джазпевец,
Андрей СЛАБАКОВ - артист,
Боян БИОЛЧЕВ - писател, бивш ректор на СУ.