Лусие Шафаржова е родена на 4 февруари 1987 г. в Бърно. Висока е 177 см и тежи 64 кг. Играе с лява ръка. Има три победи в турнири на WTA - Ещорил и Форест Хилс през 2005 г. и Голд Коуст 2006 г. От наградни фондове е спечелила 598 884 долара. В момента е №29 в света, най-доброто й класиране е 25-о мяст в класацията от 2 април 2007 г. Неин треньор е Ярослав Булант. Започва да играе тенис на 3 години с баща си Милан, който е и първият треньор на Лусие. Приятелят на Шафаржова е Томаш Бердих, който е тенисист от Топ 20 на света. В съботя тя отстрани на „Ролан Гарос" Амели Моресмо с 6:3, 7:6 (3).

- Лусие, как се справихте с Моресмо на централния корт на „Ролан Гарос"?
- Беше много трудно. Бях изключително нервна в началото, защото знаех, че публиката ще подкрепя Амели. Слава богу, успях да се концентрирам върху всяка точка, което ми помогна.

- Чувствахте ли се сама сред всички тези фенове?
- Не точно сама. Публиката беше изключително феър плей. Беше прекрасна. Но, все пак усещах напрежение от трибуните върху себе си.

- Какъв беше ключът към вашата победа?
- Опитвах се да играя агресивно при всяко разиграване. Мисля, че заради това спечелих.

- След като Амели поиска лекарска помощ, като че ли започнахте повече да я разхождате по корта?
- Така беше. Видях, че има превързка на крака и реших, че е контузена. Но през втория сет тя започна да играе по-добре и от преди лекарската помощ. Така че не мисля, че е била сериозна травма. Видахте, че и аз бях с травма в бедрото. Но като се върна Амели започнах да играя още по дълбоки топки в ъглите, за да разбера до колко е тежка травмата.

- Усещахте ли голямо напрежение в тайбрека на втория сет?
- Без съмнение. Но в него се опитвах да не мисля за нищо и да се фокусирам върху всяка точка. Защото, ако започнеш да мислиш за публиката или нещо друго, като дали ще спечелиш или че ще загубиш, не може да играеш добре. Затово освободих съзнанието си от всичко излишно и мислех само за разиграването в момента.

- Достигането до осминафинал в Париж ли е най-хубавият момент в кариерата ви?
- Не забравяйте, че бях на четвъртфинал на Откритото първенство на Австралия през януари. И тогава пак победих Моресмо.

- До тази година нямахте успехи в турнирите от Големия шлем. Мисля, че дори не бяхте печелили мач на „Ролан Гарос"...
- Имах две победи, но в квалификациите. После влезнах в схемата като „лъки лузър". Две години губех в първия кръг. Но този сезон направих пробив в Мелбърн и се надявам да го затвърдя тук.

- На какво се дължат успехите ви през 2007 година?
- Бях готова ментално за тях. Добих увереност и самочувствие, че мога да побеждам най-добрите в света и започнах да го правя. Разбира се през зимата направих и отлична подготовка. Това е важно, защото миналата година не играх дълго време заради контузия.