Колкото и оптимизмът винаги да е бил проява на наивност, все ни се иска да не е така. Вярно е, че в повечето случаи спортното в политиците се проявява само когато става въпрос за показност. Но стегнатото и съпричастно изказване на Сергей Станишев беше по-различно. Самият факт, че Боби Михайлов публично призна: „Досега не съм имал по-сериозна помощ от държавата", говори за друго. Обявени бяха конкретни дати за действиие, цифри за субсидии, както и обекти, на които да се застроят нови съоръжения. Не само за футбол, а и за много видове спорт.

Разбира се, битката между държава и футболни президенти най-вече продължава да бъде като в тежка патова ситуация на партия шах, която се играе от години. Премиерът даде да се разбере, че държавата няма намерение да отдава доброволно терени на клубните собственици, защото там може да се застроят и нови молове. Да, мечтаното притежание на съответната база за по-дълго време ще го има, но на концесия. Като че ли и от БФС и ДАМС в лицето на Боби Михайлов и Весела Лечева се присъединиха към призива да се отдадат базите от една страна, но да се запазят от хищническите помисли на футболни босове, които разглеждат футбола като печалба за един ден.

Както се казва, започна се... Първата копка или първият диалог е направен. Най-напред между държавата и БФС и ДАМС. Сега остава висшите спортни институции да изиграят ролята на разумен посредник с тези, които държат парите във футболните клубове. В този смисъл ще се окаже ли 28 януари денят, в който в тунела на българския футбол се вижда светлинка. Защото знаем какво значение имат базите. И ако диалозите преминат конструктивно, много неща ще се избистрят. Първото, за което се сещаме е, че при вложени пари за хубави терени може да се съкрати зимната пауза. И футболът ни през пролетния сезон да не изглежда летаргично заспал, а да гони истинските европейски стандарти. Да не говорим за терените, свързани с детско-юношеския футбол. Глезените на малчуганите няма да се вдървяват от скапани терени, а ще могат плавно да мечтаят още от малки да са Роналдиньо, Дрогба или Кристиано Роналдо.

Замечтахме се. Говорихме за партия шах, в която от години между държава и футболни босове има вечен и неразрешим пат. Дали шефовете на футболни клубове ще проумеят, че ако „загубят" шахматната партия с държавата, всъщност ще спечели футболът и в частност и те самите. Когато се отдаде стадион, макар и на концесия за 30 или 40 години, ще имат дивиденти. Проблемът е, че като обещаят да правят нещо - от трибуни до фенмагазин - ще трябва да го свършат.

Ще приключи и тяхното безвремие, в което да питат как е на Запад. Ами във въпросния Запад се печели и от концесия. Само че по-бавно. Не да построиш някакъв мол и после извинявайте и чао. Като обичаш футбола, ще стоиш докрай... Ако и сега не се разберат босове и държава с посредничеството на Боби Михайлов и Весела Лечева, ще продължаваме да си стоим боси във футбола и в спорта изобщо...