ОК, пак повтарям, знаехме, че няма да оправите българския футбол.

Знаехме, че не сте най-кадърните управленци или треньори, но си ви обичахме. Въпреки многобройните провали и скандали вие си оставахте „четвъртите в света", тези, заради които не спяхме по цяла нощ преди 20 години, тези, заради които стояхме с часове в жегата на стария национален стадион, за да ви приветстваме с добре дошли от Съединените щати. Да ви видим с медалите.

Чудесни футболисти, лоши управници, некадърни треньори, понякога дори надменни, но нямаше какво да ви кажем. Вие си бяхте заслужили признанието за това, което сторихте за България преди 20 години. Колкото и грешки да направихте, след като окачихте бутонките, колкото и да си казвахме, че не струвате, имахте заслужения ореол на „четвъртите в света", който ви предпазваше от хулите и плюнките като параван. Каквото и да правехте или не правехте, нямаше как да изгубите уважението ни. Но вие успяхте. Направихте нещо, което изглеждаше по-немислимо и невъзможно дори и от подвига ви в онова американско лято преди 20 години.

Тук тегля чертата и слагам точката на сладкия и щастлив носталгичен спомен с марка Световно първенство 1994 г.

Сега, когато сами си свалихте паравана, който ви предпазваше, искам да ви попитам нещо. Кому беше нужно това тотално дискредитиране? Защо го направихте - толкова ли ламтите за пари, за власт? Защо публично си извадихте кирливите ризи? Защо не се разбрахте като мъже на четири очи? Та вие не сте тийнейджъри, вие сте мъже на по 50 години, мъже с име, кариера, семейства, защо ви трябваше да се разправяте по този грозен и долен начин пред очите на всички? И всички до един сте виновни! Простете фамилиарниченето, но ще се обърна към вас така, както го правех преди 20-ина години, когато като дете плаках и се радвах заедно с вас. Порасналото дете иска да знае:

Любо, ти, който започна всичко, чувстваш ли се герой? Какво постигна с националния отбор, че имаш самочувствие на толкова велик треньор? Показа ли наистина, че „не си послушко" и защо сложи Николай Михайлов да пази срещу Норвегия? А какво пък говори за твоите морални качества фактът, че отиде за големите пари в „Ботев" (Пд), докато беше национален селекционер, но след по-малко от седмица си тръгна от Пловдив, като разбра, че няма да взимаш тлъстите пачки? Кой си ти, че заключаваш, че „Емо Костадинов ти идва малко неграмотен", може би някой магистър по български език, е? Е?

Емо, ти, който стана пословичен с мързела си, докато работеше на „Българска армия", с какво право се взираш в банковите сметки на Любо Пенев? Може би защото твоите напоследък са доста скучни и им липсват транзакции, все пак отдавна не си взимал комисиона за поредната „звезда", която привличаше на „Българска армия". И защо с това обръщение - „Г-н Любчо", дали то не се дължи на някаква странна форма на шизофрения, която сте развил, господин Емил Любчов Костадинов?

Данчо, защо трябваше да се принизяваш толкова? Самоиронията ти, че си от дълбоката провинция, май се оказа нещо повече от самоирония, нали? Оказа се самата истина. Ти успя да унищожиш себе си само с една, може би, изпусната реплика. Не искам да я повтарям, не искам дори да си спомням, че си я казал. А ти? Ще събереш ли малко смелост и доблест, ще потърсиш ли онази последната капка човещина, която евентуално е останала в теб, и ще я мобилизираш ли, за да се извиниш? Не на Любо, а на всички тези от нас, които ви гледаха като герои?

Боби, дали хората няма да те запомнят като "този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов", който успя да загроби тотално българския футбол? Като този, чиито управленски решения поставиха в будна кома националния ни и клубния футбол. Как, Боби, от един от най-обичаните футболисти успя да се превърнеш в персона нон грата както на „Българска армия", така и на родния за теб „Георги Аспарухов"?

Златни момчета, как в рамките на малко повече от 24 часа успяхте да се превърнете от „Героите от САЩ ´94" в „Боклуците от БФС"? Защо просто не престанете да ламтите за пари и власт и не си гледате спокойно живота? След като не ставате за треньори или ръководители, поне не се бутайте и се опитвайте да спасите остатъците от фенската любов към вас.

Просто излезте от светлината на прожекторите, за да не ни накарате, в стилистиката на Йордан Лечков, да си кажем, че щеше да е по-добре въобще да не бяхте ставали четвърти в света.

В този ред на мисли, Туньо, обичаме те!

Атанас МЕЦОВ