Традицията силни футболисти от провинциални клубове да се провалят във водещите отбори не е от днес или от вчера. Не всеки може да играе голям футбол. Основните причини за това са слаба психика и неувереност в собствените им възможности.

Разбира се, психологът в един тим трябва да бъде самият треньор, макар че в Левски има друг щатен човек на тази длъжност. Треньорът е най-важният човек в отбора, от него зависи как ще предразположи футболистите - да реши кога да ги поучава и кога трябва им скръцне със зъби.

Ясно е, че когато един кадърен играч от провинцията не се изявява както трябва, една част от проблема вероятно е и в треньора. В повечето случаи обаче се оказва, че самите футболисти нямат манталитет на победители, а без воля и дух не можеш да се развиеш и докажеш. Тези качества се градят много трудно, човек се ражда такъв.

За някои играчи е трудна адаптацията към новия клуб. Всичко е коренно различно - изисквания, конкуренция, очаквания. Това не е проблем само в България. Например Хуан Верон играеше много силно в Лацио, но не можа да се приспособи към Манчестър Юнайтед.

Ако един играч не се докаже до 6 месеца или максимум една година, значи не става за този отбор и нещата трудно ще се променят. Лесно е да се вкарва в мачове, когато отборът ти побеждава с 5-6 гола. Нужно е да бележиш във важните срещи.

Първата година на Гонзо в Левски също беше много трудна. Въпреки това в някои мачове той показа, че иска и може. Сега в Левски Георги Христов има проблеми с доказването. Като цяло той не е лош футболист, но споменатите по-горе фактори му пречат да се наложи. Някой ще каже, че проблемите по привличането му и сагата с Христолов също са оказали влияние.

Може и да е така, но навремето Георги Йорданов и Петър Курдов бяха по две години без състезателни права, но когато получиха шанс за изява, веднага заиграха на ниво и се превърнаха в основни футболисти в Левски. Така че всичко опира най-често до манталитет и психика.

Не е нормално да пропускаш по 2-3 гола във всеки мач. Особено в трудните мачове трябва да се вкарват малкото положения, които си създал, защото няма кой да те чака да влизаш във форма.

Същия проблем имаше и при Саидходжа, Руи Мигел и Давид Силва, които не успяха да намерят мястото си в ЦСКА. Ето например играчите, които ЦСКА взе от Сливен, се адаптираха много добре към отбора. Всички момчета заиграха на ниво много бързо и успяха да се наложат при същия треньор, при когото други не успяха.