В днешния брой на "Архивите са живи" ще ви представим една легенда на бургаския футбол, и по-специално на Черноморец, който по неговото време носеше името Ботев. Става въпрос за Бойчо Близнаков който е роден на 30 септември 1935 година. С него ще се върнем към корените на бургаския футбол, към мачовете в махалите, после в окръжните групи, във втория ешелон и, разбира се, в "А" група. Но няма как да не започнем със солта на неговата история.

Първо да уточним какво е общото между Марсилия, Карнобат и Бургас. Естествено, че има. Става въпрос за морския вятър. В Марсилия и околностите духа така нареченият мистрал. Даже супер бързият влак, който пътува от Париж до Марсилия, се нарича именно "Мистрал".

В Карнобат през цялото лято се усеща полъхът от морето, което е относително наблизо, с морниното - вид топъл морски вятър, който започва да духа и постепенно завихря. И за бриза в Бургас, който се нарича просто морски вятър, давам думата на нашия главен герой Бойчо Близнаков.

"Бургаският вятър, който идва от морето, е особен. Първо започва да духа между 11 и 12 на обяд. След което утихва и пак се засилва между 15,30 и 18. Тъкмо в един такъв ден през 1967 година имахме мач на стария стадион "9 септември" за първенство на "А" група с Локомотив(Сф) за който тогава играеха Никола Котков, Спиро Дебърски, Весо Василев. Бихме ги с 4:1.

При резултат 2:1 за нас техния страж и национален вратар по онова време - Иван Деянов, когото много уважавам, бе излязъл на линията на наказателното поле. Със самочувствие бе сложил ръцете си във формата на буквата Ф върху хълбоците. Топката попадна у мен някъде малко зад центъра.

Разстоянието бе 45 метра. Видях, че Деянов е излязъл много напред и я отправих към вратата. Тъкмо морският вятър, който духаше в момента придаде на топката още повече сила. И кълбото стремително и плавно се понесе към вратата на Локомотив, която се намираше вляво от старата централна трибуна - тогава откъм шосето.

Иван се усети и започна да тича назад, но вече бе късно. Влезе с топката в мрежата.  Съдията от Пловдив Деян Начев наду свирката и посочи центъра. Това е момент, който никога няма да забравя", разказва с умиление Бойчо Близнаков за този свой феноменален гол.

Нека се пренесем в моментите, когато той почва да играе футбол още в юношеските години. Като повечето момчета, които умеят да се справят с коженото кълбо, и Бойчо е израсъл в бургаския квартал "Акациите". Прякорът му Лебеда идва по най-логичния начин, след като живее на улица "Лебед".

Малко след Втората световна война в Бургас е пълно с отбори. Бойчо започва да играе в Бригадир. Впоследствие наблюдатели, или както сега е модерно да се казва - скаути, го виждат и той се озовава при юношите на Локомотив (Бургас). Негов първи треньор е Иван Механджийски.

Железничарският отбор се бори в "А" окръжна група заедно с тимове от региона като Ганчо Хардалов (Карнобат) и Вихър (Айтос). Близнаков отбива военната си служба в Димитровград, където играе за местния тим. През 1955 година се връща в Бургас и решава, че с футбол няма да се занимава. Но от спортна злоба поиграва за заводския тим "Гочо Иванов".

Желанието на Бойчо в този момент е да си намери занаят и решава да "свири" на банцига. Но явно съдбата си знае работата и го връща отново на зеления килим. Първоначално облича екипа на Динамо (Бургас). А после пак е в Локомотив. В един момент в града решават да направят един силен обединен отбор, който да отстоява футболните позиции на бургазлии.

Така от много малки отбори като Лебед 45, Славия, ДНА, Спартак, Строител изниква Ботев (Бургас). В края на 50-те и нашият човек също отива там. Междувременно някой "умник" решава, че трябва да се премахнат двете "Б" групи - Северна и Южна. В единната втора дивизия играят много силни отбори от цялата страна. Сред тях са Локомотив (Горна Оряховица, Ботев (Враца), Берое, Беласица (Петрич), Бдин (Видин), Пирин (Благоевград).

Независимо че Ботев(Бургас) е сравнително нов като събран състав отбор, успява да се задържи в "Б" група. След това отново се връщат двете "Б" дивизии. На 12 февруари 1961 Бойчо се жени за Костадинка и, както му е редът, преди приятелската среща между Ботев и Волов (Шумен) младоженците дават началния удар на мача.

Отборът на Ботев постепенно се превръща във фактор. В града се появява и младият първи секретар на ГК на БКП Николай Жишев. Той е голям футболен запалянко и прави всичко възможно за възхода на представителния тим на града.

Създава се постепенно стегнат отбор. От София пристигат попълнения. Старши треньор става Борислав Миленов. Идват и двама футболисти на Локо(Сф), които намират пристан в бургаския тим. Единият е Христо Лазаров-Ричката ,а другия - Симеон Томов-Албанеца, който е и юношески шампион със Септември за 1956 г.

Постоянни величини за футболния клуб са вратарят Бармуков, както и полевите играчи Близнаков, Халачев, Димитров, Бонев, Епихов, Момчев, Костов, Панайотов, Милтиядов. Така през сезон 1964/1965 Ботев влиза в "А" група под ръководството на Миленов. Мачът с който се подпечатва визата за елита, е в Бургас, а съперникът - Марица.

Срещата започва с гол за пловдивчани. Впоследствие обаче резултатът е обърнат на 2:1. Публиката влиза след последния съдийскси сигнал на терена и понася своите герои Бойчо Близнаков, Христо Димитров, Рали Халачев и всички останали от отбора на ръце.

В следващите години от София пристигат двама много класни футболисти. Единият е Антон Кръстев, който е автор на победния гол за България срещу Италия през 1959 година в София на финала на юношеското първенство на Европа. Другият е невероятният славист Петър Величков, също първенец на континента. Самият Бойчо Близнаков свидетелства:

"Веднъж след мач с Левски в Бургас се бяхме събрали и тогава от устата на Гунди чух думите "Пешо е най-големият талант, който се е раждал в българския футбол".
В следващите четири години треньор на отбора на Ботев е също голям специалист - Георги Пачеджиев-Чугуна. Наставникът придава още по-голяма класа на тима.

В този отбор, докато още играе Близнаков, постепенно успяват да намерят място и двама местни таланти - Пейо Николов и Тотко Дремсизов. В един момент Близнаков е човекът, който изпълнява ударите от бялата точка за Ботев. Вкарвал е дузпи на почти всички вратари на пловдивски отбори, сред които Карушков и легендарния Георги Найденов от Ботев (Пд), Станчо Бончев от Локо(Пд).

На въпроса кой най-много го е затруднявал на левия бек, Бойчо е категоричен: "Двама са. Георги Попов-Тумби бе изключително бърз. А Тодор Диев, който бе 104 кг, как да го спра, като бях 63? Трябваше да стоя настрани, за да му клъвна топката. Бяха незабравими мигове като цялата ми футболна кариера."