Ясен Петров вече е готов за нови предизвикателства. Специалистът наскоро се раздели с досегашния си отбор Шъдзяджуан.
"Отворен съм за всичко, стига да си заслужава. Има една приказка, кажи какви са ти плановете, за да ти се изсмее Бог. Аз си обичам работата. Както и да продължа, ще дам всичко от себе си. Може би един ден пак ще се върна в Китай. Но аз съм българин и не се притеснявам да работя у нас", сподели той пред "Диема спорт".
„Имах хубави моменти в Китай. Първо с промоцията, след това с втората ни успешна година, дори и тази година имахме чудесни емоции. Но когато човек е далеч от родината, това оказва влияние и енергията започва да намалява. Радостен съм, че сега съм тук. Имахме контакт с велики имена като треньори – като Сколари, като Канарваро, Ериксон. Да попаднеш сред тях – това е уникален спомен и дава друго самочувствие. Приятелите ми са същите, съпругата ми е същата. Може би съм малко по-помъдрял. Иначе вече всяка крачка трябва да е по-добра. Когато бях по-млад работех за самата работа, а сега мога да избирам. Искам следващата крачка да е правилна. Но никога човек не е сигурен“, заяви Ясен Петров.
„Много е различно и специфично. Подхождам с респект към онова, което става в Китай. Изключително трудолюбиви хора. Тази държава се развива с бързи темпове и те така подхождат във футбола. Там играят много актуални имена. В момента в китайския елит играят актуални футболисти. През цялото време имах добра комуникация. Едно от най-важните неща е да имаш точен преводач, за да имаш успех. Аз имах шанса да попадна на едно младо момче, с което изградихме здрава връзка и бяхме по 12 часа заедно. Това много помогна на екипа ни и на комуникацията с нашите босове, за които мога да кажа само добри думи.
Колкото до начина, по който бе изпратен от Китай, Петров каза: „При изпращането ми имаше видео-стена, на която се прожектираха пожелание. Хората в 4 часа се събраха пред хотела ни. Ние си направихме резервация в 6 вечерта на предишния ден. Беше много трогателно. Те са имали само няколко часа, за да направят тази организация. Целият екип бяхме изпратени така. Много емоционално беше. Това бе признание за работата ни. Всеки път, когато го разказвам, емоциите надделяват. Любовта на тези хора, стадионът бе пълен във всеки мач. Уникална атмосфера. Ние бяхме подкрепяни от началото до края, независимо от резултата. И може би това бе причината, че правихме неочаквани неща. Ние българите трябва да направим всичко възможно, за да си направим държавата по-добра. Ние сме благословени от Господ с тази земя и трябва да я ценим. За мен българинът е добър и способен, но трябва да сме по-позитивни“.
„Феновете са най-големият барометът. Когато те се върнат на стадиона, няма как да не успеем. Трудно е да се работи в България Има много фактори, които пречат и знам колко трудно е за всеки да успее у нас. Но за да тръгне нашият футбол нагоре, трябва да погледнем към корените си, към децата, да сме търпеливи. Това златно поколение, което очакваме, може би сега расте. Аз обичам да работя с млади футболисти, да ги подкрепям, но и те трябва да полагат много усилия. Мисля, че у нас има таланти, има добри млади играчи, но истината е, че трябва много да работят. Има положителни знаци. Има турнири, доста деца играят, дано това да даде резултат. Проблемът е, че трудно работим в екип. Ние хванем ли се за ръце, планини можем да повдигнем. Но трябва работа, не бива да има злоба. Ние не умеем да си прощаваме“, каза още Петров.
Johnny
на 11.08.2016 в 03:35:40 #5Нe отричам саможертвата на Капитан Спирасевски. Но Петко Попганчев е истинският ас на българската авиация. Няма друг герой, който да прелети с пикиране под Стамболовия мост - и да му маха цела Търнова града
Johnny
на 11.08.2016 в 03:28:41 #4И питам Иван Христов и Андрей Арнаудов кои сте вие, че да ми слагате ликове по тениските?
Johnny
на 11.08.2016 в 03:19:50 #3Но все едно героите до един са левскари. Кому приписваха пикирането под моста на Янтра? На Петко Попганчев - къщата в която е роден баща ми или на тарана на Спирасевски? Чертежите на крилата на Попганчев са у дома. Както и значката на Левски
Johnny
на 11.08.2016 в 03:17:07 #2Извинете Петко Попганчев се казва героят. А Чертежите у дома са - ако искате елате ги вижте.
Johnny
на 11.08.2016 в 03:13:00 #1Не знам за готовността за работа. Казвам се Йонко Христов. Моят дядо Йончо е работил по крилете, с които капитан Спирасевски е прелетял под моста на Янтра. Аз съм трето поколение левскар. Синът ми е четвърто. Замислете се върху това