Успяхме да разговаряме, макар и за кратко, с една от звездите уважили вчерашния благотворителен мач на Димитър Бербатов и Луиш Фиго. Става дума за Яри Литманен, а за него е подходящо клишето, че "няма нужда от представяне". И как да е по друг начин, когато си бил част от колоси като Ливърпул и Барселона. Макар и встрани от микс-зоната за интервюта Яри се съгласи да отговори на въпросите на ТОПСПОРТ преди старта на официалната вечеря след мача.
Неотдавна бяхте в София, как ви се стори?
- Първо бях тук през 1993 година с националния отбор. Паднахме с 0:3, или нещо от сорта. Във вашия отбор обаче личаха страхотни футболисти като Христо Стоичков, Любо Пенев, Краси Балъков, Йордан Лечков. Преди 10 години също бях тук и пак паднахме с 0:3 в приятелски мач. Не съм видял много от града, но пък се случва така, че винаги съм в един и същи хотел, и играя на един и същи стадион. Разликата сега е, че това е първата ми спечелена точка в България (смее се).
Каква промяна забелязвате, откакто не сте в "голямата игра"?
- Още играя, не съм приключил (смее се). Не на високо ниво, защото не участвам в надпревари. Футболът се промени, животът също, но пък времената не касаят големите футболисти. Ако се замислите - Пеле, Бекенбауер, Кройф... Всички те, без никакво съмнение, биха играли със същия успех и днес. Защото идеята на футбола е вечна - трябва да владееш топката и да се опиташ да правиш хубави неща с нея. Умните футболисти винаги могат да го правят, без значение дали става дума за преди 50, 20 години... Гледам много мачове и мога да кажа, че сегашните играчи не са по-умни и технични от предишните. Да, има Лео Меси и Кристиано Роналдо, които са по-способни спрямо останалите, но нима през 90-те години нямаше Зинедин Зидан, Роберто Баджо? Те също даваха разликата. Също както през 80-те тя идваше от Рууд Гулит, Марко Ван Бастен и т.н. Основите на футбола не се променят - да притежаваш топката и да правиш умни неща с нея. Това е.
Виждате ли промени в топ клубовете, например тези, в които сте играл - Барселона, Ливърпул?
- О, не забравяйте Аякс! Това е страхотен клуб, с който станахме европейски шампиони.
Да, но в момента те следват политика на налагане на млади футболисти и след това ги продават...
- В Аякс винаги се е работило по този начин. Политика на клуба от много време насам е да създават и да продават.
А какво ще кажете за Барселона и Ливърпул?
- Генерално бих казал, че в повечето клубове липсва футболната интелигентност на играчите. Класата и техниката отстъпват на физиката и единоборствата - това е голямата промяна. Погледнете само какви отбори играха на последното европейско първенство - Северна Ирландия, Исландия, Албания... Преди 15 години беше невъзможно тези страни да се класират на голямо първенство, но сега е факт! Физиката, с която разполагат тези отбори компенсира липсата на техническите им качества, което им решава много проблеми. Когато аз играех за Финландия, никога не съм губил от Исландия или Албания, а сега тези тимове застават до големите имена във футбола...
Това недостатък ли е според вас?
- Въпрос на гледна точка. В крайна сметка, както казах, футболът е тук, в главата. Лионел Меси не разчита на физика, не тича постоянно, но е умен и знае какво да прави, когато топката е у него.
Понеже ги споменахте - Меси или Роналдо?
- И двамата са чудесни, но и различни футболисти. Каквото и да стане от тук насетне, сигурно е, че когато те приключат, всички ще кажем, че сме гледали едни от най-добрите играчи в историята на футбола. Но не забравяйте за Марадона, Пеле, Зидан, Фиго - не по-малко можещи от тях футболисти.
Забелязва се сериозна комерсиализация на футбола, влияе ли това по някакъв начин върху играта?
- Разбира се. Тя ще става все повече и повече, но комерсиализацията не касае само футбола. Има социални медии и какво ли още не... Аз не съм по тази част. Старомоден съм, не стоя във Фейсбук и Туитър. Но в наши дни всичко е много бързо, животът е бърз. Това е реалността и ние като част от случващото се, трябва да се съобразим с нея.