Със сигурност но­вината за транс­фера на Гари Родригес в Лудогорец е трудносмилаема във вече стартиралите дълги празнични дни. Особено феновете на „сините" няма как да не се шокират, по­не в първоначалните минути, докато възприемат това, което е на път да се случи.

Факт е обаче, че в крайна сметка нищо чак толкова страшно няма в подоб­на сделка. Напротив, тя ще бъде удар за всички страни в нея и труд­но може да се определи кой ще е по-печеливш.

Стойчо Стоев правилно е поже­лал доказан в нашето първенство футболист с безспорни качества и потенциал, който вече се е адапти­рал към обстановката в България.

Смелостта на Домусчиев да започ­не преговори с лагера на конкурента и най-ожесточен съперник е похвална, но и аргументирана. След реализацията на проекта Лу­догорец босът няма как да няма самочувствието да действа изклю­чително мащабно и да не се съоб­разява с никакви ограничения, би­ло те наложени от традициите или от емоционалната натовареност.

Освен това собственикът на „орли­те" вече има партньорски отноше­ния с Тодор Батков във фирмата, която менажира телевизионните права. Практичността на подобен транс­фер е изключителна. Инвестицията е в полза не само на шампионите, които имат нужда от подсилване най-вече, за да разширят европостиженията си, но и за Левски, а и за целия български футбол. Защото парите остават в „А" група.

„Сини­те" ще имат възможност да привле­кат дори по-подходящ за своите цели изпълнител, а в същото време да реализират плащания към други местни отбори и институции. Самият Гари, който напоследък изглеждаше все по-изхабен на „Герена" и вече започна да попада в сянката на Ларсен Type, ще може да се развива и да е полезен пакза българска кауза.

В Разград Родригес ще се мотивира не само от по-високата заплата, която ще му предложат, но и от възможността да играе на топниво в евротурнири те. Да атакува титлата и дори Шампионската лига през лятото.