"Топспорт" продължава поредицата "Хроника на падението", посветена на затриването на клубове с традиции или поне с проблясъци в България и в Европа. След като проследихме зенита и падението на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Септември (София), Волов (Шумен) и Хебър (Пазарджик), през уикенда започнахме трилогията за Локомотив (Горна Оряховица).
Днес ви предлагаме най-успешния период в "А" група на тима, който сега вегетира при аматьорите в третия ни ешелон.
През сезон 1988/89 Локомотив (Горна Оряховица) се качва едно стъпало по-нагоре в класирането на елита в сравнение с предния сезон, когато се класира за втори път сред най-добрите в България.
Под ръководството на легендата на Левски и националния тим Добромир Жечев (участник като футболист на четири световни първенства и обявен за треньор №1 в историята на горнооряховския футбол) "железничарите" завършват 12-и. Прави впечатление, че локомотивци са с равни точки с другите три тима от 11-о до 14-о място - Славия, Враца и пловдивския Локомотив (с по 26), но имат повече победи - 11.
За справка "белите" от София са успели да победят през въпросната кампания - последна в българския футбол преди идването на Демокрацията на 10 ноември 1989-а, само 8 пъти.
Балансът на Локо (ГО) се допълва от 4 ремита (по-малко има само благоевградският Пирин - 3) и 15 поражения. Головата разлика е 26:45.
Този сезон обаче е забележителен с това, че на стадион "Димитър Дюлгеров" в Горна Оряховица пада главата на действащия шампион Левски. "Сините" са подчинени с 2:1
Както е известно, тогава те играят като Витоша заради преименуването им заедно с ЦСКА след скандалния финал за Купата на България на 19 юни 1985 г.
В този мач в Горна Оряховица в титулярния състав на гостите са Борислав Михайлов, Красимир Коев, Николай Илиев, Емил Велев, Божидар Искренов, а като резерва влиза Петър Петров. На всички тях път в 11-те на Левски през сезон 1982/83 дава именно Добромир Жечев.
Начело на горнооряховския Локомотив обаче Бобата прави показно на "децата" си от "Герена". В 37-ата минута домакините вече водят с 2:1. Головете вкарват Вальо Ганев в 5-ата и Нако Дойчев. Гостите са безпомощни, като успяват да вкарат почетен гол чрез Георги Йорданов-Ламята чак в 88-ата минута.
В състава на Локомотив е и Ангел Червенков, който вече е правил Левски свой клиент през 1987-а, когато става шампион с ЦСКА.
През следващата кампания - 1989/90, впечатление прави нарасналата колония с марка ЦСКА. След като Арсов и Червенков повличат крак, своето място в Горна Оряховица намират Александър Чавдаров и Любомир Желев. И двамата също са били част от шампионски състави на "армейците".
Все повече се утвърждават Сашо Ангелов - пастрок на настоящата ни звезда Валери Божинов, и Димитър Печикамъков. Но именно със състава е свързано едно знаменателно събитие. Там личи името на Ивайло Йорданов.
Да, това е същият Иво, когото съотборниците ни във великия ни национален отбор от 94-а наричаха с любов Компира заради родното му място Самоков - Меката на картофите. Как всъщност Иво Йорданов се озовава в Горна Оряховица?
Той е открит за Локомотив и съответно за големия футбол на... квартален мач. Заслужава си да упоменем още веднъж тази случка, отбелязвана не един и два пъти в българската преса и превърнала се в мит.
Действието се развива в Самоков. Вратарят на Локо (Горна) Тошко Арсов е при роднините си и решава да поиграе с приятели. В мачлето се включва едно момче, което веднага хваща окото на първенеца с ЦСКА.
"Ей, защо не дойдеш с мене в Горна Оряховица? Ще ти помагам, отборът е супер. Ще дръпнеш нагоре", подвиква Тошко на Ивайло. И така двамата поемат на север. И Локо се качва още по-нагоре - тимът от Горна Оряховица е на осмото място в кампанията, в която Христо Стоичков става носител на "Златната обувка" с 38 гола, колкото регистрира и мексиканецът Уго Санчес от Реал (Мадрид).
Балансът на локомотивци е 30 т., събрани от 11 победи, 8 равенства и 11 загуби. Интересното е, че след горнооряховския тим на деветото място остава Сливен, който печели Купата на България с Данчо Лечков, Валери Вълков и Велиян Парушев.
Но едва ли някой в онзи момент е подозирал какъв фурор ще предизвика "железничарският" тим от Северна България през сезон 1990/91. На "Димитър Дюлгеров" падат главите и на ЦСКА, и на Левски. И двата гранда са унижени с по 2:0. Същата е съдбата на пловдивския Ботев.
Любопитното е, че в тима на домакините срещу "червените" редом до първенеца с ЦСКА за 1981-а Тошко Арсов е юношата на "армейците" и син на бившия съотборник на вратаря - Иван Зафиров, Адалберт.
Срещу ЦСКА обаче блесва Ивайло Йорданов, който вкарва и двете попадения. Иво се разписва във вратата на Румен Апостолов в 58-ата и 70-ата минута.
На полусезона Локо (ГО) е в тройката на "А" група след регионалния конкурент Етър и Славия. "Железничарите" дори имат шанс да завършат втори след великотърновци, но в последние есенен кръг на заринатия в сняг стадион в столичния квартал "Овча Купел" губят от "белите" с 1:3. Гола с червената топка, с която се играе тогава, вкарва, естествено, Ивайло Йорданов.
В крайна сметка след силната есен локомотивци дават заден и завършват пак на осмото място в крайното подреждане за разлика от Етър. Под ръководството на Георги Василев-Гочето и без продадения на полусезона на Спортинг (Лисабон) Красимир Балъков "виолетовите" удържат челната позиция и триумфират с титлата.
Затова пък Ивайло Йорданов става голмайстор на "А" група с 21 попадения. Запалените фенове помнят с какъв бял костюм, също бяла кожена вратовръзка и "футболна" прическа с киче 23-годишният тогава Йорданов се явява на Националния стадион "Васил Левски", за да получи наградата си.
В онзи момент Иво вече е спазарен за Спортинг (Лисабон), където се присъединява към Балъков заедно с друго откритие на Горна Оряховица - Бончо Генчев. Последният, за когото стана въпрос във вчерашния брой, стана първенец с Етър.
ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: Как през паметния за България сезон 1993/1994 горнооряховци биха два пъти ЦСКА, а после тръгнаха да пропадат
