Влади Гаджев: Литекс стана ЦСКА още на "Герена"

След неколкократни опити за трансфер в чужбина и още толкова завръщания в Левски, бившия капитан Владимир Гаджев осъществи дълго чакания си трансфер. 28 годишния халф подписа с отбора от 1-ва лига на Англия Ковънтри. Владимир Гаджев даде интервю за предаването “Спорт+” по “ТВ+”.

- Докато си тук в България, те виждаме да не спираш да се готвиш и да поддържаш форма. Докога ще си тук и кога се връщаш в Англия?
В.Г: Тук съм до края на месеца, а на 30 юни е първата ни тренировка в подготовката с Ковънтри. Сега имам индивидуална програма която спазвам и тренирам на Герена за да бъда в добра форма.

- След доста опити за трансфер, напусна Левски и подписа с чужд клуб, тук това, че подписа точно в Англия се прие малко като изненада?
В.Г: За мен не е изненада, как са го приели другите не знам. Добър трансфер, на фона на това къде исках да играя и къде искам да се видя като футболист. За мен е много-успешен трансфер още повече, че бях и доста време без отбор.

- Всъщност имаше ли вариант за друго футболно първенство и за Англия ли мечтаеше точно?
В.Г: Имах мечта да играя в силно първенство. Разбира се, че Англия е такова, макар някои хора да казват – това е Лига едно, но там се играе добър футбол и шампионата е доста сериозен, не трябва да се подценява.

- Ковънтри през последното първенство остана на крачка от плейофите за Чемпиъншип. Какви цели поставиха от ръководството за следващия сезон?
В.Г: Миналата година за малко отборът не стигна го плейофите за Чемпиъншип, въпреки, че в начлото на шампионата е бил дълго сред лидерите, но многото контузии са попречили. Отбора е съставен от много-добри опитни и млади играчи и младежки национали на Англия. За тази година със сигурност целта ще е или директна промоция за горното ниво или през плейофи влизане в Чемпиъншип.

- Ще разчитат ли повече на теб, досега оставаше резерва, адаптира ли се вече към условията в отбора и в Англия?
В.Г: Когато отидох в Ковънтри не бях готов за титуляр и това беше ясно. Там не може без да се уверят, че си готов. Мениджърът ми даде време, пусна ме в два мача за по 30 минути, като резерва за да мога да навляза в атмосферата и обстановката. Сега след подготовката се надявам да разчитат на мен. Мисля, че ще дойдат и доста нови играчи и всичко ще си зависи от мен. Надявам се всичко да е наред и да играя.

- Малко след заминаването ти тук се появи информация, че си изненадан колко много тичане пада там?
В.Г: Да, прочетох интервюто което е дал мениджъра на отбора. В интерес на истината малко са му попроменили точните думи, но иначе аз никога не съм се съмнявал, че в Англия се тича много. Не съм изненадан, това не е тайна за никого. Интензитета на тренировките и мачовете е много-висок и отношението е друго, убедих се, че е така.

- Успя ли да поразгледаш града? ...По време на битката за Британия през 2-та световна война 1940 година градът е бил бомбардиран и е бил най-силно разрушения във Велокобритания. Има и вековна катедрала?
В.Г: Да запознах се с града, ходих и на това място което казваш и на други, хубав и интересен град, но сега като се върна ще го опозная още повече. Очарован съм от Ковънтри, спокоен град, красив и мислиш само за футбол. Хората ме приеха наистина добре.

- Знаеш ли, че град Ковънтри е побратимен с българския град Перник?
В.Г: /Усмихва се/...Така ли? Не, не знаех, сега научавам за това, интересно...

- Като условия които са ти предложени предполагам, не можеш да се оплачеш?
В.Г: Не не, тук всичко е супер. За това казах, че можеш да си мислиш само за футбол и за представянето ти на терена.

- Доста години изкара в Левски, как би определил този период от живота си. Има ли нещо за което съжаляваш?
В.Г: Да, изкарах страхотни години в Левски и не съжалявам за това. Да вярно е, че изпуснахме два финала за купата и онзи неприятен случай с изпуснатата титла срещу Славия. Няма как човек да не съжалява за такива неща, но явно така е било писано. За друго не съжалявам, дори и за лошите периоди, които имаше тима не съжалявам и това, че останах в Левски толкова години. Чест и удоволствие бе за мен.

- Премина през различни фази в отношенията си със “сините” фенове. Смяташ ли, че представянето ти оставя добра страница за клуб като Левски?
В.Г: Може би като титли и трофеи предполагам, че не. За феновете нямам представа, наистина не зная какво мислят. Надявам се, че да, това трябва те да го кажат. Аз оставям много приятели тук, които ме уважават и те ще останат такива.

- Няма начин да не виждаш и следиш какво се случи в последните дни в Левски. Как би коментирал, сега вече като страничен наблюдател?
В.Г: Разбира се, че следя какво се случва. Не е приятно защото това създава напрежение, дестабилизира клуба, разединява феновете и вместо сега да се мисли за надграждане и спокойствие в този важен етап, виждате колко е напрегнато. Аз имам свое схващане защо се случва и своите доводи. Това е от доста време насам, че някой отвън създава това което се случи, но не мога да го кажа, защото нямам доказателства. Трябва хората в Левски да работят за общата цел и да са единни. Въпреки това си имам мнение защо се случва.

- Темата ЦСКА и това преименуване на Литекс в новия ЦСКА, коментира ли ти се? Все пак вечения противник на Левски си остават “червените”?
В.Г: Нямам идея как се случват нещата. Не съм капацитет по тези неща, но се надявам хората в БФС да са наясно какво правят. Надявам се да е законно и позволено, аз не зная дали е, не ми е работа и не ме интересува реално. Факт е обаче, че от медиите слушаме за всевъзможни варианти. Ето синдикът им пък твърди, че може да се оздравява старото ЦСКА. Наистина не зная. Надявам се това, което предложиха да е законно и да е в полза на футбола. Всички казват ЦСКА, Литекс, Локо Сф трябва да са в “А” група, но пък си има и правила и трябва да се спазват законите. Литекс сами са си виновни за изваждането от групата като прекратиха мача с нас. Не разбирам защо обвиниха БФС и кой ли не като вината си бе тяхна и правилниците казаха какво трябва да им се случи. Крайно време е в България да се научим да спазваме правилата за да не си задаваме после излишни въпроси. Има някакви игри които ние не знаем, но в България всеки гледа да излъже другия, да прецака трети и да направи някаква шмекерия, но това накрая няма да доведе до нищо добро.

- Обвиниха те, че си се радвал при прекратения мач с Литекс, когато те напускаха терена?
В.Г: Ами ще си се радвам, защо да не се радвам. Ние с какво бяхме виновни, че Литекс не искат да играят. И сега да се случи това пак ще се радвам. Това си е моя работа. Четох много изказвания и по принцип не исках да ги коментирам. Дори трети човек си позволи да ме критикува и коментира моята радост. Моята беше същата като тази на Марселиньо, който се радваше след един техен мач. Вината не беше в нашия отбор за случая с Литекс. В мача в Ловеч, те как се радваха въпреки неправдата срещу нас и то с нецензурни и обидни песни и рефрени към нашия отбор, техните фенове също. Тогава никой не излезе и не каза нищо нали. Ще си се радвам както искам, ние нямахме вина за това което се случи. След онзи прекратен мач, хора от нашия клуб / визира Даниел Боримиров / излязоха и открито казаха защо Литекс предпире този ход и тогава го оплюха и заклеймиха и щаба на Литекс отрече. А ето сега всички виждаме какви с фактите. Явно целта е била точно това, случи се точно това с Литекс и ЦСКА, това са факти какво да говорим повече. Директен съм и по-емоционален, но не се страхувам да кажа истината. Хората се вглеждат в неща дето не са толкова важни в онзи мач, а пропускат да погледнат по-надълбоко и по-детайлно за случилото се по прекратения мач.

И още нещо, има един друг отбор / визира Лудогорец /, чиито играчи си показват рогата така да се каже в много ситуации и почти никой не тръби за това. Ето например Моци като обиди феновете на Литекс със средните пръсти, какво стана? Колко се шумя, отмина си ей така и нищо. Стига само са ни критикували нас. Всеки може да си изпусне нервите и аз съм го правил, но всеки да си гледа неговия отбор. За една моя радост даже бях санкциониран от БФС, а Иво Тонев ми бе направил забележка за тази радост с Литекс. Аз му казах, че и сега да е, пак така ще се радвам. Имах си ръководители и те ако преценят, ме глобяват и това е, а не странични хора някакви да ми казват какво и как. В България всеки гледа в паничката на другия.

- Тази идея, вече почти осъществена за рестарт на футбола ни и създаването на 1-ва Професионална лига вместо досегашната “А” група, какво ще промени според теб?
В.Г: Време беше да се пробва да се направи нещо. Нормално е и хората да са скептични относно промените и новия формат. Можем да гадаем дали ще стане по-добре. Въпросът е какви компромиси пак ще се направят, ако това надделее, както и да наречем тази лига или формат, нищо няма да стане и нещата ще си вървят на зле. Аз съм оптимисит по принцип и в повечето случаи, но нека да видим какво ще стане и дали ще е за добро. Не е вярно, че няма качествен футболен материал у нас.

- Понеже сега е актуална и темата национален отбор. Ти беше, а защо не и все още да си част от отбора, защо се случи това позорно представяне в Япония?
В.Г: Не знам точно как да го кажа и какво да кажа / усмихва се многозначително /.
Наистина не е прятно това което стана в Япония, но сега каквото и да кажа, ще ме обвинят в какво ли не, защото нали от година някъде не съм част от отбора и не ме викат, за това не знам как да коментирам. Съгласен съм с определението за позор в тези два мача, но наистина не искам да коментирам в детайли, защото сигурно няма да ме разберат правилно каквото и да кажа. Ще ме обвинят,че критикувам. Не е приятно това което стана. Нямах възможност да гледам конкретно мачовете, а само научавам от медиите за изказвания и какво е станало. Все пак се надявам лицето на националния отбор да е съвсем друго за квалификациите които предстоят и да се постигнат резултати.

- Имаш ли още амбиции за националния отбор?
В.Г: Винаги съм имал и продължавам да имам. Винаги е било чест за мен да играя с националната фланелка и да съм на максимално добро ниво. Искал съм да играя за отбора. Така е сега и винаги докато играя ще е така. Никога не съм се сърдил и когато не са ме викали. Това не ми пречи да си имам амбициите за националния. Решението е на треньора и ако прецени да ме вика с удоволствие ще се отзова. Той си преценява кого да вика и той си носи отговорността. След като не ме е повикал, значи е преценил, че има по-добри от мен и това е.

- Какво би казал на тези, които призовават за оставка на Ивайло Петев?
В.Г: В България хората са настроени много негативно. Наистина след всеки мач на националния или клубен отбор медии и всякакви разбирачи си сменят треньори. Даже хора които работят във футболния съюз, в Изпълкома си позволяват да коментират. Аз за това смятам, че не им е мястото на футболните президенти в Изпълкома на БФС, защото няма как да не си дърпат чергата към своите интереси. Наистина има много негативизъм събран в България. Разбира се има си и причини, защото всеки очаква победи. От това което виждам обаче скоро на голям форум няма да играем, а причините са много. Искам да съм оптимист, но реалността е такава, че нямаме класата и възможностите да се преборим дори и със средно добрите отбори, а още повече с големите във футбола. Не е приятно да те сменят след всеки мач и хората да говорят срещу теб.

- Това което казваш, малко ме отказа да те питам какво все пречи на отбора през последните много години да отлепим онази ютия – както казваше Любо Пенев?
В.Г: Ама ние я бяхме отлепили точно при Любо Пенев. Тогава направихме една добра база на отбора в представянето ни и това се виждаше. С два по-лоши резултата обаче се стигна до неговото махане. Наистина при него отлепихме ютията и не знам защо го направиха това. Ние изихграхме поредица от добри мачове и почти до последно бяхме в играта и то с такива отбори като Италия и Дания. Може би ни липсваше малко класа в някои моменти и разбира се малко късмет за да се класираме на второто място. Кампанията която направихме беше силна, но не се получи накрая и го махнаха Пенев. Лошото е, че нямаме постоянство в играта и резултатите и това е проблема. Следва напрежение и сриване и накрая пак нищо. Трябва да бъдем повече реалисти. Ние нямаме световна класа и играчи за да се мерим с големите на голям форум. Това е истината. Това обаче показва, че трябва да опитаме с друго, ако трябва да тичаме два пъти повече, да се влагаме два пъти повече и старание за да наваксаме онова което ни липсва.

- Какво си пожелаваш от тук нататък?
В.Г: Разбира се здраве, това е най-важното. Ти ме попита в началото за толкова дълго чакания трансфер. Аз исках трансфер, но истински. Да отида в отбор където ме искат. Иска ме клуба, мениджъра, треньора, директора, фенове и всички – истински транфер, а не трансфер на базата само на пари, не на качества или разните други далавери покрай някои трансфери. Имал съм различни предложения, които по една или друга причина дори аз съм отказвал на подобни предложения. Мисля си, че сега с трансфера ми в Ковънтри се случи точно това, което винаги съм искал и покрива критериите ми за изпълнени условия и желания напълно. Искам да ви кажа, че 80% от нещата които са се изписали през годините за трансферите около мен и по мой адрес в тази насока са били абсолютни измислици. Това е жалко, но аз не съм от хората които ще излизат и ще опровергават всекидневните писания и измислици по свой адрес. Пожелавам си да съм жив и здрав, спокоен съм сега както отдавна не съм и хубавото е, че в Ковънтри ще мисля само за футбол и своето представяне. Надявам се да имам и малко късмет, че без него не може и с много-работа да успея.

Първо да се утвърдя в отбора на Ковънтри, да играя редовно. Както казах аз съм максималист и в последствие искам да се издигам още по-нагоре като ниво. Тази година ще стана на 29 години и има още хляб в мен, има още какво да се случва и да успявам.