Вили Вуцов: В ЦСКА не разбират от футбол

Старши треньорът на Славия Велислав Вуцов даде интервю за "Труд", в което говори за състоянието на "белите" преди началото на пролетния полусезон.

- Какво е чувството две години да не правиш това, което обичаш?
- Две години бях без работа във футбола. Нямам добри спомени. Човек без работата си не е пълен със съдържание. Аз съм свикнал да съм ангажиран от сутрин до вечер. А футболът е най-приятният ми ангажимент.

- Не ви липсваха оферти, защо не приехте нито една преди Славия?
- Имах предложения. Някои от тях вие, журналистите, успяхте да надушите, други не. Не е въпросът да започнеш работа при първата оферта за да... не си без работа. Трябва да съвпаднат много компоненти - моите условия, имам ли възможности да изпълня целите, мога ли да постигна резултати.

- Съжалявате ли за нещо в треньорската си кариера?
- Нямам от какво да се срамувам. Само от Левски съм освобождаван, уволняван или както искате го наречете. Не смятам, че и за времето, което имах на "Герена", може да се прави анализ.

- Там изкарахте мачове колкото на пръстите на едната ръка, нали?
- Горе-долу. Не си спомням да съм обещавал да класирам отбора в Шампионската лига. Няма как да го направя, защото не съм луд. Уволниха ме, защото паднахме от БАТЕ, а дори не изчакаха реванша. Не съм и помислял, че е реално да влезем в Шампионската лига. Да, така се стекоха нещата, че можеше да се случи. Но не беше реално като цел преди сезона. Не стават чудеса за 20 дни.

- Каква е ролята на треньора във футбола ни?
- Футболен закон е, че това е най-важният човек. Той е основният фактор. Треньорът има куп важни задачи. Той намира талант, работи с него, развива го, а накрая извлича максимума от потенциала му. Треньорът дава облик на един състав, както и на целия клуб. Генерира идеи, ръководи тренировъчен процес. А какво се получава у нас? Има ли друга страна, където треньорите си продават лицензите?

- Едва ли. А какво точно имате предвид?
- Говоря за това, което виждаме непрекъснато. Човек без лиценз е треньор, а на скамейката седи някой, който е изкарал такъв курс. Как така? Къде го има? За да вземеш тоя лиценз, ходиш да учиш, наблюдаваш, работиш. И накрая седиш отстрани проформа, за да те ръководи някой, който не е изкарал тоя процес. Това е обидно.

- Обезценява ли се професията?
- Заличава се! Направо се убива! Слагат се евтини треньори, хора без мнение, които си треперят за заплатите от по 1000-2000 лева. Това е нереално дори във време на криза. Треньорът трябва сам да се цени, за да го оценят реално и шефовете му. Страдаме и без знаещи и можещи кадри. Хора като Пламен Марков, Наско Сираков, доскоро като Паро Никодимов бяха извън играта... Като баща ми. Тия хора могат и знаят много. А никой не ги иска, защото имат мнение и то тежи.

- Има ли това връзка със слабото ниво у нас?
- Сигурно, но факторите са много. Играем най-бавния футбол в Европа. Бавно мислене, липса на капацитет за вземане на решения, спокоен и лесен футбол. Защото не са научени от деца на друго. Нашите играчи тичат не по-малко и по-бавно от чуждите. Просто не го правят постоянно, а само като ги стегнеш и им се развикаш. Заспиват на терена. А това е изключено в съвременния футбол. Как да включим на пета скорост, като нямаме първа, втора и трета?

- Футболистите ни навън са или в изпадащи отбори, или във втора лига, или са резерви.
- Да, очевиден факт. Това е проблем и на националния. Как да искаме резултати от него? Идва една Украйна, и то не с най-добрия си състав, и ни надиграва. Защото има играчи в силни първенства. Армения има 4-5 души в Бундеслигата и из Европа. А ние какво имаме?

- Друг проблем е календарът на футбола ни. Нормално ли е 6 месеца да имаме първенство, а в останалите 6 да сме в подготовка?
- Абсурдно е. Календарът може да се измени - да започваме на 15-20 март и да играем до края на ноември. БФС трябва да впише като задължително условие всички да имат осветление на стадионите. През лятото може да се играе от 21 и 22 часа. През деня може и да е 38 градуса, но вечер е чудесно. Убеден съм, че е постижимо, а се подписвам с двете ръце, че ще се вдигне двойно посещаемостта на мачовете. А и през лятото, когато отборите ни започват в евротурнирите, ще сме в добро състояние, с 15-20 мача зад гърба, а не след подготовка и контроли.

- Докъде може да стигнете със Славия?
- Не заварих цветя и рози. Най-вече настроението бе минорно. Как да е иначе, след като отборът има 16 точки? Не беше побеждавал в 8-9 мача. Имаше неувереност. Целта е да подобрим качеството на отбора, на играта и да вземем много точки напролет. В първенството нещата са невъзможни, ако се говори за класиране в Европа. От четвърто място ни делят 13 точки, а това е нереално много за наваксване при 15 мача до края.

- А купата?
- Ще се борим да я спечелим, но е реално да градираме нещата. Да направим отбор и серия от поредни добри резултати. Тогава можем да говорим за купа, за предно класиране. Иначе какво да правим на финал за тая купа, какво да правим в турнирите? Само ще се излагаме.

- Появиха се критики към селекцията - вземат се ветерани като Тодор Колев и Тодор Янчев. Вашият отговор?
- Не ми се коментират глупости. Селекцията дотук е добра. Имаме нужда от още един силен нападател. За съжаление се разминахме с испанеца Урко Вера, защото неговите искания бяха твърде високи финансово. Не съм от хората, които ще искат от президента да вземем някого на всяка цена. Реалист съм. Тошко Колев е класа, познавам го, вярвам му и съм убеден, че ще вдигне нивото на отбора. Тошко Янчев е много силен футболист. Страшно много може и знае в играта. В ЦСКА трябва всеки ден да съжаляват, че го оставиха да си тръгне. Ако не съжаляват, значи там няма нито един, който разбира от футбол.

- Не станаха ли много лидерите?
- Лидери са тези, които го показват на терена. Имената не са лидери. Имаме знание и опит - Гошо Петков, Желев, Дяков, Здравко Лазаров, Янчев, Колев. Най-много ми харесва, че почти не виждам в състава играч, който е съгласен да е резерва. Всички искат да са на терена. Това ще доведе до конкуренция, а тя - до резултати.

- Селекцията е добра, а задължаваща ли е?
- Селекцията се оценява накрая на сезона. Каквото и да говорим сега, идва първият мач. Тогава си плащаш, ако си правил глупости в селекцията, или обираш резултати, ако си бил точен.

- Какъв подарък искате да направите на славистите за стогодишнината?
- Искам да им подаря силен отбор. Сезонът е по-специален, защото това е страхотно нещо - един клуб да навърши 100 години! Искам да ходят на стадиона спокойни и с кеф, не със свити сърца. Отдавна съм осъзнал какво е марката "Славия". А тя тежи в българския футбол. Лошото е, че много хора омаловажават значението . Включително и хора в клуба, явно не разбираха и не разбират силата на тази марка. До голяма степен аз се чувствам славист. Защото в този клуб съм си у дома.