Днес "Топспорт" отново ви предлага страница от рубриката ни "Хроника на падението". Тя е посветена на пропадането на отбори с традиции или поне с проблясъци в родния футбол, които сега не са там, където заслужават. Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Янтра (Габрово), Бдин (Видин), Димитровград, Хасково, Велбъжд (Кюстендил) и Чирпан. Сега е ред на втората част от поредицата за Марек.

Във вчерашния брой описахме как Дупница, която по време на комунистическия режим носи името Станке Димитров, е във футбола ни още от царско време, а след това също прави впечатление в родното първенство и турнира за Купата на Съветската армия - тогава със статут на трофей на страната.

През 1972-а, когато Марек изпада от "А" група, почти всички футболни наблюдатели у нас смятат, че петото място в елита от 61-а и полуфиналът за КСА през 1971-а са коти, които няма как да бъдат постигнати повече. Но футболистите от Югозапада се завръщат на "бял кон" - Янко Динков, за да извършат чудеса в рамките на броени години.

Вече стана въпрос, че през сезон 1971/72 Марек изпада от елита като 17-и тим, с две точки по-малко от Черноморец (Бургас), варненския ЖСК Спартак и ямболския Николай Лъсков. През следващата кампания - 1972/73, тимът от Станке Димитров не успява в първия си опит да се завърне сред най-добрите тимове в страната, като остава чак 6-и с 36 точки, на цели 14 точки от благоевградския Пирин.

Трагедията настъпва през следващия сезон. В крайното класиране Марек е под чертата на изпадащите в Южната "Б" група, след като заема 17-ото място. Тогава обаче се намесват чиновниците в българската футболна федерация.

Марек е оставен във втория ешелон, а не изпада, по силата на "административно решение с мотива увеличението на състава на Южната "Б" група за предстоящия сезон. Между другото този сезон е скандален, като се има предвид, че Граничар (Свиленград) - 19-ият тим в дивизията, е изваден след 30-ия кръг заради безредици по време на срещата с Яворов (Чирпан). До края на сезона са присъдени служебни победи в полза на противниците.

През сезон 1974/1975, вече в група с 20 тима, Марек завършва точно по средата - на 10-ото място. Пробуждането е през 76-а. Под ръководството на "вечния помощник" преди това - Янко Динков, Марек печели Южната "Б" група с 51 точки, 3 преди втория Беласица (Петрич). Активът е събран от 22 победи, 7 ремита и 9 поражения. Именно рано побелелият специалист става "белият кон", на който тимът се връща през парадния вход в родния футбол. И идва часът на "терминаторите" от "Бончук".

Стадионът в Станке Димитров става митична арена на не една и две битки, след които Марек още в първия си сезон отново в "А" група печели бронзовите медали. Момчетата на Янко Динков завършват с 38 т., на 4 от първия Левски и само на една от втория ЦСКА. Следващата кампания обаче ще влезе в историята със своите превратности.

Като трети в първенството Марек добива право да играе в турнира за Купата на УЕФА. В първия кръг - в 1/32-финалите, с 3:0 у дома е разбит един от най-славните унгарски тимове Ференцварош. На 14 септември резултата открива Сашо Паргов в 18-ата минута.

Следващите две попадения са на близнаците Иван и Венцислав Петрови - в 31-ата и 73-ата. На реванша Марек удържа 0:2 - резултат, който го класира напред. Домакините повеждат с 2:0 само за половин час - чрез Пуфтай в 11-ата и Едели в 33-ата, но така и не успяват да изравнят общия резултат.

На 1/16-финалите съперник е великият Байерн (Мюнхен) - трикратен носител на КЕШ към онзи момент. Баварците са с всичките си звезди, станали световни шампиони през 74-а, без Кайзер Франц Бекенбауер. През въпросната 77-а, след 13 години в Мюнхен, той се пренася отвъд океана - в американския Космос (Ню Йорк). В първия мач на 19 октомври на "Олимпиящадион" Байерн бие 3:0 - 1 гол вкарва Герд Мюлер, а 2 - Карл-Хайнц Румениге.

Така за реванша на 2 ноември немците идват едва ли не на разходка. Когато излизат за официалната си тренировка на "Бончук", надутите немци се хващат за главата и споделят пред камерите на държавната немска телевизия: "Боже, в каква дупка са ни докарали. Няма да играем тук!". Все пак мачът се провежда. На трибуните на "Бончук" има над 40 000. И те виждат как само в рамките на 5 минути - в 32-ата и 37-ата, Марек повежда с 2:0. Головете вкарват Иван Петров и Сашо Паргов. До края обаче топката така и не влиза повече във вратата на Сеп Майер. Но Марек остава в историята.

Подвизите на дупничани в турнирите през въпросната кампания 1977/78 обаче не стигат дотук. Забележителен е походът на тима в турнира за Купата на Съветската армия. Марек потегля с 4:1 над плевенския Спартак на 1/32-финалите. После е преодолян отборът на Септемврийска слава (Михайловград - днес Монтана) с 3:0. На осминафиналите под ножа минава и Раковски (Севлиево), макар и само с 1:0.

На четвъртфинала в Перник е надвит с 2:1 софийският Локомотив, който през същия сезон ще стане шампион на България. На полуфинала в Благоевград свищовският Академик не е сериозна преграда - 2:0 за Марек.

Така идва финалът на един от най-светлите ни празници - 24 май. Арената е Националният стадион "Васил Левски", зрителите - близо 50 000, а съперникът - ЦСКА. И тогава се ражда легендата за числото 30. Навръх 30-годишнината на ЦСКА в 30-ата минута от 30 метра 30-годишният десен бек Любен Севдин разпечатва вратаря на "армейците" Манолков.

Единствено оспорими са метрите... Резултатът от 1:0 и заради оловния си войник Марек триумфира с единствения трофей в историята си. Съставът на героите на Янко Динков е: Стоянов, Севдин, Колев, Караколев, Палев, Райнов, Паргов (73-Вуков), Томов (80 - Е.Кючуков), Ив.Петров, В.Петров, Д. Димитров.

По ирония на съдбата в "А" група Марек едва се спасява от изпадане. Тимът завършва на критичното 14-о място, само на 1 и 2 точки от изпадналите ЖСК Спартак (Вн) и Академик (Св). Но отново заслужава правото да представя България в Европа!

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: Как Марек унижи сър Алекс Фъргюсън в първия му сезон начело на Абърдийн, а после изпадна от "А" група