Арестуваният вчера Момчил Врайков бе считан за най-обещаващия български съдия в по-новата ни футболна история. Бившият военен старшина от Белене се издигна стремглаво в кариерата благодарение и на симпатиите към него на най-успешния български рефер през 90-те години Атанас Узунов.

Именно Узунов, когато бе шеф на Съдийската комисия към БФС, нарежда на Врайков да се премести да живее в Пловдив, за да стане част от пловдивската колегия, която след оттеглянето му няма класен ръководещ арбитър, а само добри асистенти.

Врайков идва под тепетата и под давлението на Узунов започва да учи английски, който е единствената му пречка да върви нагоре в международен план. След малкото провинциално градче Белене обаче на Момчил Пловдив му се струва като Ню Йорк и той бърза да навакса пропуснатите сладки неща от живота. Зарязва английския и това е началото на края на кариерата му. Два пъти не издържа езиков тест на семинар на УЕФА и му е отнета значката на ФИФА.

Най-бесен от случилото се е Атанас Узунов, който често го хока с думите: Аз те пратих да учиш английски, а не да сваляш учителката.

Във вътрешното първенство обаче Врайков продължава да ръководи мачове, като заради безспорния си талант няма издънка в голямо дерби. На малките отбори обаче им разказва играта. Пословичен е фактът, че на мач между два тима от провинцията един от президентите тръгва да си ходи пеша, след като Врайков отсъжда три дузпи срещу отбора му и гони двама негови играчи. Малка подробност е, че по същото време Момчил е квартирант на директора на другия отбор.

Най-накрая Врайков си намира майстора в лицето на президента на Славия Венци Стефанов. Босът от страховитата групировка СИК публично заявява, че реферът му е искал пари, за да удари рамо на неговия отбор.

Последния пирон в съдийския ковчег на съдията забива бившият член на съдийската комисия Ичко Лозев. На семинар във Велико Търново шегаджийството на Врайков му изиграва лоша шега. Със сериозен тон Лозев казва: Вие, съдиите, сте един отбор на терена и не трябва да показвате клубни пристрастия. Тогава Врайков се провиква: Ние с теб сме в един отбор бе, бате Ичко. На въпроса кой е този отбор, последвал отговор: От Литекс сме бе, бате Ичко.

По същото време из кулоарите на БФС върви упорита мълва, че именно Лозев лобира за тима на Гриша Ганчев в определянето на нарядите. Две седмици след този случай Момчил Врайков завинаги е изхвърлен от съдийството. Преди това той стига и до съд, след като в габровска дискотека се сбива с футболист на Видима. Врайков е герой в още няколко кръчмарски екшъна, но главата му пада след неуместния опит за шега с Ичко Лозев, информира в-к "Марица".