"Топспорт" продължава поредицата "Хроника на падението", посветена на пропадането на клубове с традиции или поне с проблясъци в родния футбол. Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Септември (София), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Янтра (Габрово), Бдин (Видин), Димитровград, Хасково и Велбъжд (Кюстендил). От днес в три поредни броя ще ви представим съдбата на Чирпан.
На 6 ноември Чирпан отбеляза 80-годишен юбилей. В тържествата в градчето от Старозагорска област, където хората са известни с буйната си, лесно кипваща кръв - известни са като винари и ножари, бе отделена особена почит на футбола.
Най-популярният спорт е безспорната гордост на местните хора. С плакет от Общината за заслуги бяха наградени Тенчо Тенев, Иван Вутов, Димитър Иванов и Стоил Сотиров. Със "Златна значка" на БФС удостоиха местната легенда Никола Дянков и Иван Христов - Гълъбеца.
Със "Сребърни значки" са окичени Таньо Витков, Белчо Цонев и Иван Николов (председател на футболния клуб). Йордан Малджанов и Таньо Петров-Чапъра пък са лаурети на "Бронзова значка" на БФС.
Световно известен факт е, че в Чипан е роден геният на българската поезия Пею Яворов. Именно на неговото име е кръстен футболният клуб, основан през 1929 г. През различни периоди тимът се подвизава като Трицвет и Свобода, а от 1980-а взема името на града. И само броени години след това постига най-големия си успех.
Въпреки че са в "Б" група чирпанлии стигат финал за Купата на Съветската армия на Националния стадион "Васил Левски". На фона на това постижение звучи още по-тъжно, че в момента отборът се лута някъде в Областната футболна група Стара Загора...
Но да караме поред. Чирпан винаги е произвеждал футболни таланти или пък им е давал път, за да бъдат забелязани от по-големи отбори. Такъв е случаят със споменатия Таню Петров. Той прави кариера в Берое. Нещо повече - Чапара е на път да се превърне в палача на Ювентус.
В реванша от осминафиналите за КНК - на 7 ноември 1979 г., при 0:1 в последната минута на редовното време (беройци са били с 1:0 в първия двубой) Таню цели гредата зад легендарния Дино Дзоф. Ако Чапара бе вкарал за 1:1, торинският гранд щеше да бъде елиминиран. Но късметът е на страната на Ювентус, който не без помощта на съдиите стига до 3:0 в продълженията. Но да се съсредоточим върху Чирпан.
През втората половина на 70-те години отборът е воден последователно от Димитър Янев-Кумеца, Евгени Янчовски, Радко Божилов и Енчо Калайджиев. През пролетта на 1983-а тимът се бори за оцеляването си в Южната "Б" група. От треньорския пост си тръгва Хари Георгиев, като на негово място идва Иван Вутов. Тогава специалистът, който през 1993-а ще направи Левски шампион след 5-годишна суша, тогава е на 39.
И с него Чирпан прави фурор. Тимът стига финал за Купата на Съветската армия. Този трофей до 81-а има статут на национална купа. Въпреки въвеждането на турнира за Купата на България, КСА си остава престижен приз.
На четвъртфинала Чирпан остранява Трявна с дузпи - 7:6 след 3:3 в редовното врем еи продълженията. Полуфиналът е на неутралния терен в Горна Оряховица, а съперник е русенският Дунав. Чирпанлии триумфират с 3:1, като хеттрик бележи нападателят
Иван Делчев.
На финала на 1 юни 1983 г. съперник е друг тим от Южната "Б" група - пловдивският Локомотив. Всъщност тази битка за КСА остава в историята с участието на два втородивизионни тима. По време на похода към София в щаба на Вутов е ямболската знаменитост Никола Дянков. Освен дългогодишен футболист на Чирпан (с две години прекъсване заради отбиването на военната служба в Бенковски Видин) той е и треньор и функционер в клуба.
"От Чирпан за финала беше ангажирана цяла влакова композиция - отбеляза за "Топспорт" Дянков. - Чирпан е футболен град и хората бяха на върха на щастието. 8-9 вагона побраха феновете, които пътуваха до столицата специално за мача".
За самия финал на "Васил Левски" присъстват 25 000 зрители. Чирпанлии играят храбро въпреки имената в състава на Локомотив и здравословните проблеми.
"Иван Делчев беше с оток на глезена и не трябваше да играе, но искаше на всяка цена да излезе на терена. Имахме и други контузени, които стиснаха зъби. За жалост не можахме да надделеем", съжалява сега, 26 години по-късно Никола Дянков.
Пловдивчани откриват резултата още във 2-ата минута чрез Сина на вятъра Христо Сотиров. В 29-ата минута легендата Христо Бонев прави 2:0. Зума изпълнява перфектно един от специалитетите си - пряк свободен удар. В 57-ата обаче се появява
надежда за чирпанлии.
Боян Стайков прави 1:2 и става реален шансът за реми и продължения. За жалост на тима на Вутов две минути преди края Едуард Ераносян вкарва попадение за 3:1 две минути преди края и така слага край на интригата. Между другото трябва да се отбележи, че Вутов успява да спаси Чирпан от изпадане, като класира тима 7-и в Южната "Б" група с 34 точки, три над чертата.
Интересното е, че във финала за КСА Боян Стайков се разписва в мрежата на съфамилника си Стефан Стайков-Заяка - бивш вратар на Левски и националния тим, който също като Бонев изживява втората си младост на "Лаута" по онова време. Голмайсторът идва в Чирпан от Харманли, като е открит на другия край на България - на турнир в Балчик.
За големия футбол именно от чирпанлии е открит Стоян Бончев. Той играе точно в онези години, като идва от Загорец (Нова Загора). Добрите игри в Чирпан пращат халфа в Берое, където е плеймейкър за шампионския триумф на старозагорци през 1986-а.
ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: Как Чирпан на Тенчо Тенев се превърна в най-големия кошмар в историята на ЦСКА
1986
на 15.11.2009 в 20:52:12 #3Ооо да спомням си този мач и аз специално заради него отидох до Чирпан. Лилчо беше като лъв на вратата, въобще Тенчо Тенев беше сглобил много корав отбор за времето си. После го направи същото и със Сокол (Коматево).
reviZORO
на 15.11.2009 в 17:43:38 #2Чирпан си беше велик клуб и никога не са били наричани ЕВРОИДИОТИ както някои други синьо морави отборчета.Дано да се изправят по бързо на крака.
Владо
на 15.11.2009 в 12:20:51 #1Неук, това беше по времената когато Олимпия Любляна се гавреше с доносниците от ФК Витоша