Травми съсипаха не един зад граница

Една контузия може да провали кариерата на всеки футболист, колкото добър да е той. Дори да става дума за звезди от класата на Роналдиньо, Бекъм или Зидан. Никой не е застрахован от травми на футболния терен. Още по-лошо е, когато контузиите идват след наглед безобидни ситуации. В някои случаи докторите също имат основна "заслуга" да объркат състоянието на играча.

Истински карък е да те сполети повторна травма на едно и също място. Тогава трябва да си наистина невероятен характер, за да се върнеш на терена. Такъв е случаят с Емил Гъргоров - Бадема. Бившият капитан на ЦСКА е един от играчите, които безспорно нямат късмет. Още в началото на своята кариера в Локо (Сф) талантливият халф получават контузия, която едва не го вади завинаги от футбола. Или поне така си мисли самият Гъргоров.

Футболистът къса кръстни връзки в началото на 2000 г. Възстановява се една година, а това е страшно много време за едно 19-годишно момче, което тепърва трябва да се доказва. Травмата идва в най-лошия момент за русокосия халф. Редица чужди отбори проявяват интерес към Бадема (Шалке, Бохум), но тежката контузия спира неговото развитие с една година. За да дойдат по-добри дни за бъдещия футболист, след като преминава в ЦСКА и става капитан на отбора.

Контузиите обаче не го оставят на мира. На 16 март 2005 година по време на 1/4-финала за купата на България срещу Хебър Бадема чупи костица на лявата си ръка. Това е втората му по-сериозна контузия. За да се стигне до миналото лято, когато започват истинските мъки за Гъргоров. ЦСКА гостува на Динамо (Тирана) в мач за купата на УЕФА. Малко преди полувремето топката удря Бадема по крака и обръща глезена му.

Контузен, Емо заминава няколко дни по-късно във Франция, където вече е подписал със Страсбург. За беля още на една от първите тренировки нещата се повтарят по абсолютно същия начин. Силен удар на същото място, пак обърнат глезен и Гъргоров отново е на легло. Шест месеца бившият лидер на ЦСКА не може да покаже какво може заради постоянните проблеми.

Футболистът, чието име върви редом с думата контузия, е Мариян Христов. Ботевградчанинът от две години се мъчи, но продължава да е оптимист, че в скоро време отново ще стане част от големия футбол. Мариян бе първият и единствен българин, станал шампион на Германия, при това с екипа на Кайзерслаутерн.

През лятото на 2004 г. снажният халф премина във Волфсбург и всичко тръгна надолу. През ноември 2005 г. счупи костица на дясното стъпало и пропусна почти целия сезон. Завърна се през март 2006-а, за да спаси Волфсбург от изпадане. Само няколко месеца по-късно (4 юли) нова травма сполетя непримиримия Христов. Този път Мариян чупи подбедрица и се лекува четири месеца.

Ами Светльо Тодоров? Като играч на Литекс Тоди бе на крачка от отказването. Травмата му бе толкова жестока, че някои лекари едва ли не предричаха инвалидност на изключителния футболист. Тоди обаче се справи, заигра отново. За да отиде в Англия. В Уест Хям не му дадоха възможност да блесне, но в Портсмут направи чудеса. И феновете го издигнаха в култ, но втора изключително тежка контузия пак постави Светльо на кръстопът. Лечението в Щатите не помогна. Добре, че бяха лекарите в Щутгарт.

Други "сини" футболисти също нямаха късмет. През лятото на 1988 г. Наско Сираков подписа договор със Сарагоса. Част от сделката е участието на испанците на турнира "Георги Аспарухов". На загрявката, вече с екипа на Сарагоса, Сираков скъса коленни връзки. На негова място испанците взеха Божидар Искренов, който остана в Сарагоса само през есента на 1988 г. Наско отсъства от терените близо година. По-късно все пак игра за Сарагоса и Еспаньол, дори вкара гол на Барселона в шампионатен мач, но така и не оправда очакванията на испанска земя.

Илиан Илиев също не се наложи в Бенфика през 1995 г. заради травма. Техничният халф започва блестящо и вкара гол на Милан в контрола. След това обаче Илиев се контузи и не направи кариера в Лисабон.

Виторио Павлов имаше подписан договор с Борусия (Мьонхенгладбах) и игра последен мач за Левски срещу ЦСКА през месец май 1998 г. "Сините" разбиха вечния си съперник с 5:0 на финала за купата на България, но нещастието за Павлов е пълно. Вики усука коляно и не можа да замине за Гладбах, на негово място тръгна Владимир Иванов - Фугата, но не остана дълго.

В началото на февруари 1995 г. Емил Костадинов се присъедини към Байерн. Нападателят започна силно в контролите и началото на пролетния полусезон и се наложи в състава на "баварците". Но нелепа контузия през април спря развитието му. Костадинов усука коляно и трябваше дълго време да почива. Все пак Емо стигна до звездния си миг с Байерн през 1996 г., когато спечели купата на УЕФА и стана първият и единствен български футболист с гол във финал на евротурнирите, като се разписа срещу Бордо за 3:1 на реванша.

Петър Александров бе пред трансфер в английския Кристъл Палас. През 1988 г. съгледвачи на "орлите" идват да гледат дербито Славия - Левски. В него обаче Николай Илиев чупи крака на централния нападател на "белите" и трансферът на Александров пропада.

Проблеми имаха още Божидар Искренов в швейцарския Лозана, Пламен Гетов в Портимонензе, Николай Илиев във френския Рен, Ивайло Йорданов в Спортинг (Лисабон). Най-пресният пример е с Мартин Петров, който тъкмо навлезе във форма, започна да блести с националния екип и на Атлетико (М) и получи жестока травма. Съдбата не винаги е благосклонна към талантливите.