Днес "Топспорт" продължава поредицата си "Хроника на падението", която проследява пропадането на футболни клубове с традиции или поне с проблясъци у нас и в Европа. След като проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица) и Янтра (Габрово), от днес в продължение на три броя се пренасяме в северозападната "В" група, а именно - във Видин.
От тази есен Бдин отново е в професионалния футбол след осем години отсъствие, но това стана случайно - заради решението на БФС да извади Беласица и да направи бараж за попълване на Западната "Б" група. Плейофната битка бе спечелена от Бдин с 2:1 срещу Малеш (Микрево).
В момента видинчани са на последното 16-о място в класирането след 9 кръга (с мач по-малко) само с три точки - от три равенства. Бдин е единственият отбор без победа в Западната "Б" група. Колкото и да е рано още, отсега може да се каже, че тимът от северозападната точка на България е фаворит за завръщане в аматьорския футбол.
Естествено, на хората на стадион "Георги Бенковски" не им се искат отново да преглътнат горчивия хап на поредното си сбогуване с гордото футболно минало.
В първата част на трилогията ни за Бдин, публикувана във вчерашния брой, стана въпрос как видинският тим Бенковски, полага основите на днешната "А" група. След изпадането си от елита Бенковски, станал после Червено знаме, за да се утвърди като Бдин, се превръща в един от най-стабилните отбори във втория ни ешелон.
Според някои статистици видинските футболисти са втори във вечната класация в "Б" група. Безспорно ренесансът на видинския футбол е в края на 80-те години. Тогава около живите местни легенди - Тошко Борисов и "вечният" вратар Иван Иванов-Рибата започват да се роят таланти.
Сезонът на Демокрацията - 1989/90, е белязан от петото място на Бдин в единната "Б" група. Отборът завършва на престижното пето място в таблицата на 20-те отбора с 45 точки, събрани от 19 победи, 7 ремита и 12 поражения. Головата разлика е 62:41. В хода на сезона Бдин е заемал едно от челните три места, които класират в елита. В крайна сметка печелившите позиции са заети от Янта (Габрово), Миньор (Перник) и Хасково.
Бумът е респектиращ, като се има предвид, че краят на предишната кампания - 1988/89, заварва отбора на 13-ото място. Така Бдин връща позициите си от 1987/88 - също пето място. Като цяло развитието на футбола в града във втората половина на 80-те е впечатляващо, като се има предвид, че едва през 1986-а Бдин влиза в "Б" група.
Още две години по-рано видинският тим е изпаднал от Северната "Б" група. Но нека се върнем на 1990 година, когато на стадион "Георги Бенковски" отново ехти "Бдинци -
лъвове, титани!".
Най-яркото дарование, израсло покрай споменатите идол на феновете край Дунав - Тошко и Рибата, е Даниел Боримиров. Тогава талантът, чиито корени са от село Покрайна, играе като чист нападател. Боримиров е само на 20 години. В сезон 1989/90 изиграва 37 мача за родния си отбор, за който вкарва 11 гола.
Борето идва на "Герена" заедно с друг голаджия от "Б" група - таранът на Хасково... Станимир Стоилов. За разлика от втория обаче Даниел се налага в състава на Левски, който изживява доста трудни времена в началото на последното десетилетие на миналия век. Както е известно, Боримиров остава на "Герена" до 1995-а, когато печели три титли на страната, за да отиде в Германия и да направи солидна кариера в германския Мюнхен 1860.
След 9 години в баварската столица Борето се връща в Левски, за да спечели още 2 титли, преди да се откаже миналата година, за да стане шампион на България и като спортно-технически директор в тандем с Емил Велев-Кокала. Сега Даниел, който, естествено, е част от "златното" ни поколение, станало четвърто в света през 1994-а, е свободен. Той е участник и на още едно световно и две европейски първенства, което го нарежда до участника на четири мондиала Добромир Жечев като български национал с най-много големи шампионати.
"Защо един ден да не се върне в Бдин?", мечтаят хората в града...
В онези години Боримиров далеч не е единственият продукт на школата на Бдин, захранил столичен тим. Име в Славия по примера на Пламен Симеонов е направил Пламен Петков-Пайката.
Сякаш без Боримиров Бдин се срива. През 1991-а тимът се връща във "В" група, след като завършва точно под чертата на изпадащите във втория ни ешелон - на 14-ото място. Точките са 27, с 3 по-малко от 16-ия Слънчев бряг (Несебър).
Но независимо от това нови двама таланти на Бдин поемат вече утъпкания път към столицата. Това са Пламен Пасков, който отива в Левски, и 18-годишният... Росен Кирилов. Първият печели Купата на България с Левски, но вторият има далеч по-голям успех. Росен става шампион още в първия си сезон на "Българска армия".
После ще вземе още две титли на България с ловешкото явление Литекс. После стига и до националния тим, с който е на световното във Франция през 98-а, което е последният проблясък на "златното" ни поколение. После е част и от националния тим, който игра на европейските финали през 2004-а.
Но да се върнем на Пасков. Рижият защитник е набор на Боримиров - двамата са родени през 1970-а и са като братя. Според много фенове на Бдин той е по-голям талант от Даниел. Пламен стига до капитанската лента на тима ни до 21 г. Фатална за него обаче се оказва една евроквалификация с Румъния, която губим с 1:2. Тогава Пасков удря с глава съдия, получава червен картон и е изхвърлен от футбола на ниво национални отбори. Това на практика проваля кариерата му.
На Бдин пък му трябва само един сезон, за да се върне в "Б" група. През кампанията 1992/93 видинският отбор завършва на последното 20-о място, но понеже от следващия сезон вторият ешелон се разделя на Северен и Южен, запазват мястото си на това ниво на родния футбол.
По това време защитата на Бдин е съставена от млади и надарени футболисти, родени в три поредни години - Милен Радуканов (1972), Алексей Дионисиев (1973) и Мартин Станков (1974). И тримата по-късно правят кариери в столицата. Радуканов и Станков играят и за ЦСКА, и за Левски, Дионисиев е при "сините". Милен (който между другото облича и екипа ) остава в "червената" митология с гола си във вратата на Ювентус за Купата на УЕФА през 1994-а.
Една от най-великите победи в "армейската" история - 3:2, обаче е зачеркната от УЕФА заради нередовната картотека на Петър Михтарски. Бдин пък не може да се задържи и в Северната "Б" група и през сезон 1993/94 изпада пак като последен - 14-и.
