"В последно време в общественост витаят въпросите: „Защо българските треньори имат успехи извън България?" и „Защо не могат да се реализират добре в собствената си страна?" Ще се спра на няколко причини, за да обясня защо е така, като подчертавам, че говоря не само от свое име като председател на Асоциацията на треньорите по футбол, но и от името на всички колеги. Една от основните причини българските треньори да са по-успешни в чужбина е, че условията там са на много по-високо ниво, отколкото тук. И имайте предвид, че треньорите не работят в най-големите първенства.
Дори и в държави, които не са сред най-напредналите във футбола, те срещат много по-добро отношение и уважение. Да не говорим за теренни условия, финансови условия, организацията в клубовете им. Отношението на обществеността към тях също е много по-различно, пази им се авторитета. Когато тези неща са налице резултатите идват. И веднага ви давам примери. Видяхте какъв голям успех постигна Станимир Стоилов като вкара Астана в Шампионската лига. Него многократно го иронизираха в България за това, че говореше за „правилен футбол".
А беше напълно прав като казваше, че той трудно може да се практикува на повечето терени в България. Видяхте какво постигна Ясен Петров - отива, взима съвсем обикновен отбор в Китай, вкарва го в първа дивизия и там 16 мача поредни мача никои не може да го бие. Херо отиде в Казахстан, пое отбор пред изпадане и го вкара в плейофите. Не мога да подмина и огромния успех на Ивайло Петев, на когото само административни проблеми му попречиха да стане шампион на Кипър. И то не с някой от грандовете, а с АЕЛ (Лимасол). Спомняте си как стана свиване и се прекрати мача му в последния кръг, който трябваше да реши титлата.
Бих споменал още имена, които работиха добре в чужбина - Илиан Илиев, Стойчо Младенов също имаше успехи в Египет и съм убеден, че ще има още. Ангел Червенков вече стана технически директор на Арсенал (Киев). Това доказва, че и неговата досегашна работа в Украйна е подобаващо оценена. Когато всички тези хора обаче говореха за проблемите в българския футбол, никой не им обръщаше внимание, напротив - иронизираха ги. Аз и моите колеги от асоциацията категорично осъждаме прояви като палежа на колите на треньорите от школата на ЦСКА, отношението на публиката към треньора на Берое Петър Хубчев, уцелването на Стойчо Стоев с бутилка във Варна. Мен на този стадион също са ме удряли с бутилка"
