Българският футбол е на аварийни светлини. Националният ни отбор се класира за последно на голям форум през 2004. Тогава нашите допуснаха три поражения при голова разлика 1:9. Успехите на клубно ниво също вече са мираж. Последният мохикан Лудогорец не повтаря представянето от предишните сезони. Тоталната изненада - МОЛ Види бе последвана от 2 поредни поражения в групите на Лига Европа.
Столичните грандове отдавна не са това, което бяха - както по света, така и у нас. В последно време сме свидетели на раздвижване и в двете редици, но разликата с шампионите в материална база и качество на единиците все още изглежда значима.
Това са топ отборите ни в момента. Лудогорец, ЦСКА и Левски. Броят на българите, които започнаха като титуляри за тях миналия уикенд е... 6!
Източник: LAP.bg
По двама нашенци в отбор. В дербито между "зелени" и "сини" ситуацията е дори още по-стряскаща, защото само един сънародник се появи в игра като резерва - Станислав Иванов. Останалите 5 смени дадоха шанс за изява на чужденци. А най-плашещото е, че тези клубове демонстрират сериозна разлика в класите с останалите в Първа лига.
Традиционно силни отбори като Ботев (Пловдив), в които от скоро се набляга повече на играчи от България, трудно се добират дори до евротурнирите.
Къде грешат родните футболисти? Кое е слабото място на футбола ни?
Навярно, ако 100 фена се съберат в една стая, затворят очите си и преброят заедно до 3 - всички ще изрекат в един глас "школите".
Източник: Официален сайт Лудогорец
У нас от години не се инвестира правилно в спорта, не само във футбола. Да, той е отражение на ситуацията в държавата - парите не стигат. Редица подрастващи тренират в порутени зали, пълни с влага и оборудване от соцвремената. Да, построиха се някои модерни съоръжения. Имаме чудесната "Арена Армеец", където освен спортни събития можем да присъстваме на концерти или на преброяване на бюлетини. Но ползва ли се от школите? Има и положителни примери, но цялостната картина е такава.
Спадът в развитието ни е стряскащ. Вече младежките ни формации губят от Люксембург. У дома и навън. На футбол. Мъжете пък се завърнаха от Великото херцогство с "хикс" (1:1, 10.10.2017).
Източник: БФС
Нивото на детско-юношеския футбол у нас не се понижава - останалите се развиват. Клубовете от Западна Европа отдавна работят с цял треньорски екип за всяка отделна възрастова група. Помощници, треньор на вратарите, кондиционен, психолог, анализатори... Мачовете се заснемат с дрон. Работи се индивидуално за развитието на бъдещите играчи. Тук масово се избира специалист, който отговаря за цял набор.
Той трябва да научи всяко хлапе поотделно на индивидуална техника, на тактическа подготовка, да се грижи за физическото му и психическо състояние, за режима, да изгради строго определени навици. Трудно.
Стратегията на юношеския футбол у нас е остаряла. Започнахме да се съмняваме дали има такава...
Поведението на талантите ни напоследък повече скандализира, отколкото вдъхва доверие у бъдещето на националния ни отбор. Да спазваш режим вече е грешно. Тийнейджърите, които не ходят по клубове със съотборниците си са заклеймявани. Картинката на бъдещ професионален спортист с уиски и наргиле в ръка - в малките часове на денонощието, вече не ни прави впечатление. Срамните поражения не водят до смирение и промяна, а до викове по летища.
Източник: БФС
Лош пример се дава и по време на детско-юношеските мачове. Родителите постоянно подвикват по съдиите, а понякога треньорите им пригласят. Винаги има претенции. Сякаш резултатите от тези срещи са важни, а не развитието на младите таланти. Често виждаме как футболисти от Първа лига си изкарват лесно жълти картони. Не само заради ненужно груба игра, но и след успорване на съдийски решения. Вредни навици, на които би трябвало да се обръща по-сериозно внимание от рано.
Проблемите в школите и като цяло във футбола у нас не могат да бъдат изброени в един материал. Ако не се действа, успехите ни от 1994 ще ни топлят още дълго, а дори само класиране на голям форум би било непосилно. Разликата между грандовете ни и останалите отбори, които разчитат на местни футболисти, ще нараства. Броят на българите в топ отборите у нас ще намалява. Успехите им в Европейските клубни надпревари - също.
4oKuTo
на 24.10.2018 в 19:58:23 #9ДЮШ трябва да изкара почти готови и научени играчи, за да ги пускат в мъжките водещи или каквито и да било отбори. Не може да се пускат, за да ги учим тепърва на футбол. Физически, тактически и технически вече трябва да са готови на 19 години поне на 90%.
Аlex
на 24.10.2018 в 19:14:05 #8Треньорите на водещите отбори в България нямат "топки" да налагат млади момчета.От тях се иска бързи успехи.Няма кой да ги чака да изграждат футболисти.Но това е в цяла Европа,защо у нас да е по различно.Парата прави борбата.
Vlady
на 24.10.2018 в 16:23:51 #7В школата на Берое също има качествен треньор, който може да научи юношите на футбол - доц. Е. Атанасов.
Vlady
на 24.10.2018 в 16:22:33 #6Един от най-големите проблеми е ниското ниво на треньорите - има твърде малко магистри и бакалаври по футбол, да не говорим за доктори и хабилитирани лица. Най-добро е положението в школата на ЦСКА, където има трима доктори по футбол и сериозен брой магистри съответно има кой да научи юношите на футбол. Трябва да се вземат мерки - да се въведе задължително изискване при лицензиране за професионален футбол всички треньори в отбора да са най-малко бакалаври по футбол, за кондиционните може и по лека атлетика, най-малко половината да са магистри и задължително да има доктор по футбол. В началото се дава срок на отборите 6 години да покрият изискванията, като през този срок се обучават кадри в НСА и други университети. Отборите трябва да представят уверения и/или академични справки доказващи, че треньорите се обучават в бакалавърски и магистърски програми и в отбора има докторант. Отбор останал без необходимия брой обучаващи се и/или без докторант директно отива във В група, същото важи и ако докторантите на отбора не бъдат допуснати до защита или не защитят в определените срокове. По-нататък може да се въведе изискване за най-малко трима доктори и хабилитирано лице по футбол във всеки професионален клуб.
AARON
на 24.10.2018 в 14:19:37 #5Всичко тръгва от корупцията!! И в школите и в БФС и при съдиите!! Децата като видят още като малки за какво става въпрос за какво да работят!! Не играе най-добрия, не побеждава най-добрия и в национала не викат най-добрите!! Кое да ги мотивира да работят!? Що се отнася до дисциплината тя е била много слаба и при златното поколение нека не се заблуждаваме просто нямаше фейс или жълти медии, но всички знаем за Гибона, Насо, Любо и т.н.!
4oKuTo
на 24.10.2018 в 14:10:36 #4Слаба статия за един огромен и твърде сложен проблем във футбола, а и не само... За мен това е може би най - болната тема, защото от нея тръгва всичко. Преди години се оплаквахме от много лоши бази, терени и т.н. Истината е, че в доста клубове има напредък в това отношение, включително моя Берое. Направиха се терени, инвестира се в база. Не мисля, че в това отношение изоставаме много от съседни страни, които изкарват повече футболисти от нас. Не знам и дали има дронове + цял отделен щаб за всеки набор в Партизан да речем... Мисля, че нямат глезотии, но в момента имат около 80 действащи професионалисти по клубовете, доста от тях в сериозни първенства. Колкото и да мисля по темата, стигам до извода, че проблемът е в материала и тези, които го обработват - треньори, родители. Манталитетът ни е сбъркан и се предава на децата. Мързел, корупция, амбиция, която стига до там да се покажем в чалга заведението, че сме голяма работа... Няма голям успех без пълно раздаване - психическо, физическо, режим. Няма и как да се получи с треньори, които просто отбиват номера и реално са на хранилка. Интересува ги да имат що - годе някой позитивен резултат срещу посредственяци като тях. Изостанали са като развитие, защото ги мързи и не са мотивирани достатъчно. Силно зависими и страхливи да не изпуснат хранилката. Родители, които пък имат нездрава амбиция да лансират синковците си, плащат на тези треньори, или пък използват връзки. Звънят на шефове на школи, та дори и президенти на клубове, за да играе наследника... И какъв манталитет да искаме от децата, след като родителите и треньорите им са такива. Не мисля, че отстъпваме като природен талант от останалите балканци, които произвеждат много повече. Та вижте дори Косово, Черна горе, Македония, Албания... Ами ние сме по - зле от всичките по отделно, ако разгледате националните отбори. Всички имат играчи по западните първенства, че много от тях и играят редовно. Населението на тези страни сумарно е България. Ако извадят общ национален отбор, няма да имат позиция с играч извън ТОП 6 дивизия в Европа, че и резервите ще са от там... Ние имаме няколко неиграещи редовно в Русия или опашкари в Италия. Това е положението.
kosrang
на 24.10.2018 в 14:05:36 #3То да е само футбола с мед да го намажеш! Правилното заглавие би било: "Българският спорт-отражение на държавата"
Engerland
на 24.10.2018 в 12:31:30 #2Какви треньори? Тия, които се водят треньори из школите са или с методи на работа от 1970 или са придобили опит и знания гледайки чуждите първенства по тв. Талантливи деца има, но в 99% от школите няма кадърни и образовани треньори, а и не виждам от къде биха дошли такива.
bravebg
на 24.10.2018 в 12:22:34 #1iliev72 на 24.10.2018 в 11:15:45 де да беше треньорите да чакат да им доведе някой талант..... треньорите чакат някой заможен родител да им доведе разглезеното си синче и да им даде 300 лева за да играе..... от този момент талантите се забиват на пейката или дори се гонят от школата....