След като двадесет години на стадионите в България никой не сложи камък връз камък, най-сетне хората във футбола ни се сетиха, че съоръженията вече не стават за нищо. Разбира се, просветлението дойде чак когато УЕФА им опря вилата на врата, иначе щяха да си карат по стария начин - с вечното мрънкотене, че държавата им е виновна и няма закони. Сега поне има закон, но пък няма нито пари, нито мерак.

Ясно е, че повечето от собствениците на футболни клубове у нас не са хора, от които може да се очаква да оправят стадионите. На тях възможностите им опират до това да отделят 3-4 млн. лв. годишно за футбол, да купят и да продадат някой мач или играч, и толкоз.

По-лошото обаче е това, че общините в България оставиха собствените си стадиони да се съсипят. След като футболът е обществено явление, най-нормалното нещо е всяка община да си поддържа стадиона. Така е в Италия - общините са собственици на съоръженията, а клубовете ги ползват под наем. Плащат си, тренират и играят на тях.

В българския случай общината стои със скръстени ръце и се оправдава, че няма пари за нищо. Местният клуб реве, че стадионът не е негов, и по тази причина не може да инвестира в него. Не че има пари за инвестиции, но въпросът е да се вдига пушилка. Всички останали гледат сеир отстрани.

В крайна сметка ще се окаже, че за порутените стадиони сме си виновни самите ние. След като липсва изразен обществен интерес за решаване на проблема, кой ни е крив, че няма къде да гледаме футбол като хората?