"Топспорт" продължава поредицата "Хроника на падението", която проследява пропадането на отбори с традиции или поне с проблясъци, сега намиращи се по долните пластове на родния футбол. Вече описахме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Янтра (Габрово), Бдин (Видин), Димитровград, Хасково, Велбъжд (Кюстендил), Чирпан, Марек и Миньор (Раднево).

Вече ви запознахме и с първите две части на трилогията за Чепинец. Днес завършваме рубриката за отбора от Велинград с неговото затъване и замесването му в грандиозни за българските стандарти скандали.

След третото място през сезон 1978/1979 в Южната "Б" група под ръководството на легендата на Пловдив и българския футбол изобщо - Динко Дерменджиев-Чико, велинградчани започват да се задъхват в опита да бъдат удържани позициите. Летвата очевидно е вдигната твърде високо, особено с детронирането на носителя на Купата на Съветската армия Левски и достигането до полуфинал в турнира през 78-а.

През кампанията 1979/1980 Чепинец трябва да изпадне от "Б" група, защото завършва под чертата - на 20-ото място в подреждането на 22-ата отбора с 37 точки, с 2 по-малко от 19-ия Металург (Перник). БФС разкрива уговорени мачове в квалификационния турнир за попълване на състава на втория ешелон. По тази причина победител не е излъчен.

Решено е Орлин (Пирдоп, тогава Средногорие) да играе допълнителен бараж с Чепинец, който велинградчани печелят и така остават във втората ни дивизия. Следващата кампания - 1980/1981, Чепинец прави всичко възможно, за да няма треперене, и завършва на 10-ото място.

През 1982-а Чепинец изпада от "Б" група, като завършва на предпоследното 21-о място с 26 точки, 2 повече от последния - пернишкия Металург.

Тази кампания обаче ще се запомни с друго. А именно - с гола на легендарния страж на ЦСКА Георги Велинов във вратата на Чепинец. В 1/32-финала на 2 декември 1981-а, при победата на "армейците" с 9:1, Джони бележи от своето наказателно поле.

Така след полуфинала, в който оказват достоен отпор на "червените" и падат след дузпи през 1978-а, велинградчани остават в хрониките и с този двубой, този път трагикомичен за тях, срещу гранда от Борисовата градина. По това време турнирът за КСА вече е второстепенна надпревара, тъй като същата година се учредява Купата на България.
Жалкото за футбола във Велинград е, че през 1982-а той изчезва в безвремието на "В" групите и зоните.

От 2007-а насам Чепинец отново попада във фокуса на вниманието, но със... скандали.
През сезон 2007/2008 в Югозападната "В" група съдийската стая на стадион "Чепинец" е обстрелвана с камъни. Паве минава на сантиметри от главата на един от реферите - Виктор Главински.

Още по-голям скандал избухва през следващата кампания 2008/2009. Екшънът се разиграва на 17 септември - деня на Вяра и Надежда и Любов, в регионалното дерби във Велинград с Хебър (Пазарджик). Двубоят е в рамките на 7-ия кръг на Югозападното подразделение на третия ни ешелон. Към онзи момент Чепинец е на последното място, а пазарджиклии, в чийто състав личат имената на играчи сос солиден стаж в ЦСКА и Левски като Валентин Найденов, Генчо Симеонов и Владимир Йонков - първи.

В 16-ата минута главният съдия Пламен Божидаров показва жълт картон на играч на домакините. Оттам нервите изригват. Около Божидаров се образува така нареченият "букет" - той попада между озверелите футболисти на Чепинец, които започват да го блъскат и ритат. Червен картон получава Георги Пейков. Веднага след това Божидаров прекратява срещата, а на терена нахлуват полицаи.

В същото време хората от резервната скамейка на велинградчани "раздават юмручно правосъдие" на четвъртия рефер Йордан Воденичаров. По думите на главния рефер Божидаров при прибирането в съдийската стая е бил подложен на ново нападение - от страна на трима-четирима неизвестни субекта, които на свой ред са го удряли и ритали.

Освен служебната победа с 3:0 Зоналният съвет на БФС-София наказва Чепинец с лишаване от домакинство за девет мача Пейков, известен като Панчата, и Радослав Петаков - главните побойници, са извадени от футбола за една година.

След тези ексцесии около стотина наши съдии, почти всички от София, излизат с подкрепена с подписка сред своите колеги декларация, че не искат повече да свирят във Велинград. Освен Божидаров в основата на инициативата са споменатият Воденичаров, Богомил Маринов и Ангел Баялцалиев.

Зоналният съвет на БФС пък решава да намали наказанието за лишаване от домакинство на Чепинец от 9 на 5 мача. По време на изгнанието тогава велинградчани играят домакинските си срещи в Ракитово и Момин проход.

Тъкмо в Ракитово Чепинец започва да играе мачовете си от настоящия сезон в третата ни дивизия. Стадионът във Велинград е затворен за местния футболен тим от скандалния политик Фидел Беев. Той е взел съоръженията на концесия за срок от 30 години. Та след скандал с футболните ръководители фирма "Бееви спорт" забранява достъпа на футболистите на Чепинец до терена и съблекалните.

Преди да бъде постигнато споразумение с бившия кмет на Велинград и бивш депутат, стадион "Девети септември" в Ракитово се оказа спасителният бряг. Вижда ли се наистина такъв за Чепинец, който в момента вегетира на 14-ото място в таблицата на 19-те тима в третия ни ешелон? Засега е трудно да се даде положителен отговор на този въпрос...

ОЧАКВАЙТЕ ТОЗИ УИКЕНД: Олимпийски ли бяха престоите на Олимпик (Тетевен) в българския футбол