Руси Гочев е един от най-големите нападатели на Левски от края на 70-те и началото на 80-те години. В дебютния си сезон за сините през 1978-79 г. вкарва три гола срещу ЦСКА, става шампион с Левски и печели приза за голмайстор №1 на първенството. Гочев, който след това играе в нападението на сините с Наско Сираков и Божидар Искренов, припомня съперничеството между двата отбора.

- Навремето бяхте един от футболистите, които вкарваха редовно голове срещу ЦСКА. Как започна всичко?
- През есента на 1978 г. играех за Черноморец. Отборът ни вървеше много добре и след шестия кръг бяхме на първо място. Точно тогава в Левски решиха да ме привлекат. Играх в мача Черноморец - Марек и след това отлетях за София със самолета на Марек. Бях само на 20 години. След три тренировки изиграх първия си мач. Като дойдох в Левски, отборът беше доста закъсал, вървяхме седми-осми в "А" група. Есенния мач с ЦСКА го загубихме с 1:2, но след това напролет им измъкнахме титлата.

- Как се развиха нещата тогава?
- Разбра се, че можем да ги бием още в средата на пролетния дял от първенството. Играхме с тях на полуфинал за Купата на Съветската армия. Трябваше непременно да бием, тъй като нещата се решаваха само в един мач. Те ни поведоха в резултата, мисля, че Джевизов вкара гола. След това обаче успях да обърна резултата до 2:1 за Левски с два гола. Първият беше много интересно изпълнение - от съвсем малък ъгъл, почти от аутлинията. Като стана 1:1, заиграхме още по-уверено и вкарах втори гол с глава. При удара с глава така се бях засилил, че малко остана да се ударя в гредата. Тогава спечелихме купата, а след това и шампионската титла. В последния мач срещу ЦСКА ни трябваше равен, но ги победихме с 2:1.

- Рядко се случва Левски и ЦСКА да решават титлата в пряк двубой помежду си в последния кръг. Какво помните от онзи мач?
- "Васил Левски" беше препълнен, както винаги. Тони Милков вкара първия гол за Левски, след това те изравниха. Мачът приключи с майсторски втори гол на Тодор Барзов. Барзов беше невероятен футболист, способен да обработи топката на съвсем малък периметър. Прати я в мрежата на Велинов и всичко приключи - бяхме шампиони! Това е мач, който никога няма да забравя. След това имаше награждаване, взехме титлата, а аз станах голмайстор на първенството.

- С какво помните двубоите с ЦСКА?
- С това, че най-често ги биехме. Имахме една серия от седем или осем поредни победи над тях. Тогава Левски имаше щастието да бъде ръководен от голям треньор като Васил Методиев - Шпайдела. Още когато започнах в Левски, отборът беше страхотен: Панов, Барзов, Николов, Грънчаров, Аладжов, Войнов, Стайков... Това са имена, които означават много за Левски.

- Как се измени футболът от онези години насам?
- Общо взето се връщат към някои от елементите на игра от онова време. Например ние играехме с типични крила - такъв бях аз в Левски, в ЦСКА - Цецо Йончев. Сега футболът се връща към тези схеми. Иначе едва ли ще изненадам някого с констатацията, че в момента у нас се играе по-слаб футбол, отколкото в онези години. Причините са ясни. Аз много пъти съм сигнализирал, че нещата със школите не вървят. Ние в Левски хвърляме много средства за школата, но отборите ни имат само по 4-5 равностойни противници на сезон, тъй като повечето от останалите клубове работят с подрастващите много по-слабо. Докато това продължава, не виждам какво ще се промени в качеството на футбола ни.

- Какво очаквате от дербито?
- Сигурен съм, че Левски ще спечели мача.