И през новата 2010-а година "Топспорт" продължава рубриката си "Хроника на падението". Тя е посветена на отбори с традиции или поне проблясъци в родния футбол, намиращи се в момента не там, където заслужават.

Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Спартак (Плевен), Нефтохимик (Бургас), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Бдин (Видин), Янтра (Габрово), Димитровград, Хасково, Велбъжд (Кюстендил), Марек, Чирпан, Миньор (Раднево), Чепинец (Велинград), Олимпик (Тетевен), Струмска слава (Радомир), Металург (Перник) и Горубсо. Онзи ден се пренесохме далеч от Мадан по вертикала на родината - в Русе. Днес продължаваме историята на феномена Раковски.

Стигнахме до 94-а, когато клубът, възроден от местния бизнесмен Оскар Цанков, става част от професионалния футбол на страната. Годината е паметна за България с четвъртото място на националния тим на световното в САЩ.

1994-а дава тласък и на Раковски. Амбициите за историческо влизане в елита си проличават още в първите шест кръга на северното подразделение на втория ни ешелон.
С 3:1 е победен градският съперник Дунав.

Дербито се играе пред 15 000 души. Отборът върви напред. И през втория полусезон Дунав отново е унижен - 1:0. Така в крайна сметка Раковски се превръща в символа на Русе за сметка на "мастодонта" Дунав, завършил трети, и още един тим на града - петия в крайното класиране Корабостроител (така е преименуван Локомотив).

Отборът, воден от Тодор Тодоров, заслужава да е първи и според показаното, и според резултатите. Но в крайна сметка мястото в крайното класиране е второто. Защо ли?
В последния кръг във Варна Спартак печели с 18:0 срещу Лесичери и изпреварва Раковски с голова разлика на първото място, което директно класира в "А" група. Двата тима имат по 65 т.

Срещата във Варна обаче почва с цели 28 минути закъснение. Мотивът е, че гостите са закъсали по пътя, а всъщност се цели да се изчака краят на двубоя Раковски - Академик (Свищов). Русенци бият 6:0. След протест от страна на Раковски

БФС постановява мачът Спартак - Лесичери да бъде преигран. Този път резултатът е "само" 15:0, като гостите от Лесичери започват двубоя с 10 души, които пристигат с микробус. 11-ият им състезател влиза в игра около 20-ата минута, след като се е придвижил до Варна с влак. Резултатът от преиграването е зачетен от БФС. Така окончателната голова разлика на Спартак е 69:19 срещу 63:21 на Раковски.

Има и друг момент. В хода на сезон 1994/1995 не се знае дали вторият отбор в Северната "Б" група ще играе бараж или ще си остане в същата дивизия. Едва през пролетта в БФС решават, че подгласниците в двете втори дивизии ще имат плейоф за влизане в елита.

Така през лятото на 1995-а на националния стадион Васил Левски" пред 10 000 зрители Раковски се изправя срещу пловдивския Марица - останал втори в Южната "Б" група след кюстендилския Левски. Въпреки че маричани повеждат, Раковски се добира до 3:2 с феноменална задна ножица на Филип Теофоолу. Паметното е, че таранът от Асеновград наказва пловдивчаните от Марица, след като предния сезон е играл под тепетата с екипа на Спартак.

В направилия фурор Раковски са и Мариян Тодоров, Шенер Ремзи, Кирил Кирилов и Димитър Тотев. Така русенци успяват да стигнат рекорда на Димитровград от 1986 година, когато тимът от Меката на работническите градове успява да изкачи "на акорд" от трета до първа дивизия.

В "А" група тимът продължава да е воден от президента Оскар Цанков, треньора Тодор Тодоров и вездесъщия спортно-технически директор Георги Босев. В отбора правят невероятен ход, като за кондиционен специалист привличат олимпийския, световен и европейски шампион в тройния скок Христо Марков. Присъствието на почетния гражданин на Русе в редиците на отбора си проличава. С неговите напредничави методи отборът е в завидно физическо състояние.

Преди поредния летен лагер Георги Босев успява да втълпи на футболистите най-важното.

"Казах им, че трябва да играят за честта на града. Тогава по-лесно ще можем да запазим и мястото си в елита", спомня си той.

И наистина през сезон 1995/1996 отборът успява да оцелее сред грандовете и завършва на 13-ото място, точно над чертата. Активът на Раковски е 32 точки от 9 равенства, 5 ремита и 16 загуби. Този път головата разлика се оказва спасителка за русенци. Те остават в елита за сметка на Шумен с 33:41 голова разлика срещу 28:44 на тима от Делиормана. От "А" група отпадат още Ловеч и Спартак (Пд).

Любопитното, че само две години по-късно - през 1998-а, ловчанлии ще станат шампиони на България под името Литекс.

През пролетта на 1996-а обаче спортно-техническият директор Георги Босев напуска по свое желание поста си. Все пак той остава верен на идеите русенския футбол да върви нагоре. Изтича и състезателна "кръв". Шенер Ремзи отива в Нафтекс, шампионът с Етър Георги Попиванов - в Левски, а Мариян Тодоров поема към Литекс. Това няма как да не даде отражението си...

ОЧАКВАЙТЕ В СЛЕДВАЩИЯ БРОЙ: Как в мрежата на Раковски влязоха цели 110 гола за сбогуване с футболната карта на България