И през новата 2010-а година "Топспорт" продължава рубриката си "Хроника на падението". Тя е посветена на отбори с традиции или поне проблясъци в родния футбол, намиращи се в момента не там, където заслужават.

Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Спартак (Плевен), Нефтохимик (Бургас), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Бдин (Видин), Янтра (Габрово), Димитровград, Хасково, Велбъжд (Кюстендил), Марек, Чирпан, Миньор (Раднево), Чепинец (Велинград), Олимпик (Тетевен), Струмска слава (Радомир), Металург (Перник) и Горубсо.

Онзи ден се пренесохме далеч от Мадан по вертикала на родината - в Русе. Днес завършваме историята на феномена Раковски. Тя е тъжна, както се случва във всяка последна част на клубните трилогии в поредицата ни.

Раковски (Русе) оцеля в историческия си първи сезон в "А" група през сезон 1995/1996. Както стана дума във вчерашния ни брой, тимът, чийто президент бе местният бизнесмен Оскар Цанков, запази мястото си в елита с 13-о място - точно над чертата.

Напускането на спортно-техническия директор Георги Босев, както и на ред ключови фигури, сред които Мариян Тодоров и Георги Попиванов, обаче направо обезкръвява русенци.

Сезонът стартира с домакинска загуба - 1:2 от Миньор (Перник). След това се занареждат нови поражения, но те са максимум с две попадения разлика - 1:3 от Левски в Кюстендил, 0:1 от пловдивския Ботев вкъщи, 0:2 от Спартак в Плевен, 2:4 от софийския Локомотив в Русе.

За да дойде 6-ият кръг, в който Левски вдига летвата, като побеждава с 3:0. Оттам нататък явно отборите в "А" група виждат, че мрежата на русенци може да поеме доста голове.

В 7-ия кръг се получава и най-голямата победа за гостуващ отбор над Раковски в Русе към онзи момент - 4:0 в полза на великотърновския Етър. В 8-ия рунд палката поема пловдивският Локомотив - 5:1 под тепетата. В 9-ия старият враг Спартак (Варна) е по-милостив - само 2:0 при визитата си край Дунава.

В 10-ия обаче един от провинциалните хитове по онова време - Монтана, е безмилостен - 5:2 в Русе. В 11-ия кръг бургаският Нефтохимик, който през въпросната кампания ще стане вицешампион, побеждава край морето "само" с 2:0.

В 12-ия рунд надигащият глава роден тим на Христо Стоичков - пловдивският Марица, надделява с 2:0 в Русе. Следващият кръг на "А" група е белязан от новата загуба на Раковски под №1 - 0:6 от Славия в София.

В предпоследния рунд на есенния полусезон на Раковски гостува ЦСКА. "Армейците" бият с 2:0. Полусезонът е закрит с 0:4 при гостуването на Добруджа.

Пролетта тръгва "оптимистично" за Раковски. В първите два кръга от втория дял са записани нови две поражения, но само с по 0:1 - от Миньор в Перник и от Левски (Кюстендил) в Русе. В 18-ия рунд пак е поета тройка - от Ботев в Пловдив. И все пак има проблясък. Той е в 19-ия кръг е спечелена първата точка - с 0:0 срещу Спартак (Плевен) на собствения стадион. Тя ще се окаже и единствена...

В Раковски нямат време да се нарадват, защото идва 0:7 от Локомотив в София. В 21-ия рунд Левски е по-милостив - 1:0. Но този резултат просто се редува с нов разгром - 5:0 за Етър. Следва нова "глътка въздух" - 0:1 от пловдивските "железничари".

И се почва головата канонада, на която са подложени футболистите на Раковски в последните 7 кръга: 0:4 от Спартак (Вн), 0:3 от Монтана, 0:6 от Нефтохимик, 0:8 от Марица, 0:7 от Славия, 0:9 от ЦСКА, 1:7 от Добруджа. По проста сметка в мрежата на Раковски на заключителната права на шампионата влизат 44 попадения при само едно вкарано - за сбогуване с "А" група от добричлии.

Така Раковски поема "червения фенер" в елита с последното 16-о място с 1 т. и голова разлика 8:110.

Трябва да минат цели 10 сезона, за да може русенци да бъдат "засенчени" от Черноморец-Бургас (София). Тимът, създаден от Ивайло Дражев, инкасира 131 попадения, като вкарва пак само 8. Точките на този отбор са минус 2 заради отнети 3. И софийският Черноморец-Бургас има само едно реми като Раковски.

Иначе Раковски подарява на ЦСКА втората най-изразителна победа в историята като разлика. По ирония на съдбата най-големият погром е 12:0 през 1951-а над... русенски тим. Това е Торпедо, под което име се подвизава тогава Дунав. Иначе с 9 гола разлика "червените" бият и бургаския Черноморец през 87-а - 10:1.

През сезон 1996/1997 Раковски вкарва в историята и нападателя на Славия Тодор Праматаров. Юношата на Люлин вкарва срещу Раковски 6 гола в един мач, което го нарежда до Петър Михайлов от ЦСКА и Иво Георгиев от Спартак (Варна). След това към тях се присъединява и Цветан Генков от Локо (Сф).

В следващия сезон в "Б" група е налице русенско обединение. Появява се тим Дунав-Раковски. Изпадналият от елита тим на Оскар Цанков се слива с дунавци, като ги изтеглят от Североизточната "В" група и става общински клуб.

Дунав-Раковски слиза по асансьора надолу, като остава на последното 16-о място в "Б" групата ни само с 8 точки - събрани от 2 победи, 2 ремита и 26 загуби, при голова разлика 13:79. Това означава изпадане при аматьорите през 98-а. Така, точно както е стигнал до "А" група, Раковски се сгромолясва надолу.

В следващата кампания във "В" група - 1998/1999, Раковски се отделя отново и пак е последен - 15-и. Активът в Североизточната "В" група е 23 т. - 7 победи, 2 равенства и 19 загуби, голова разлика 38:66.

Тук свършва приказката за Раковски, която едва ли ще се повтори някога...

ОЧАКВАЙТЕ: Как Левски (Карлово) даде на родния футбол Петър Александров и превърна стадиона си в непревземаема крепост за грандовете