"Топспорт" продължава поредицата "Хроника на падението", посветена на пропадането на клубове с традиции или поне с проблясъци в родния футбол. Вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Спартак (Плевен), Нефтохимик (Бургас), Септември (София), Хебър (Пазарджик), Волов (Шумен), Янтра (Габрово), Локомотив (Горна Оряховица), Бдин (Видин), Димитровград, Хасково, Велбъжд (Кюстендил) и Чирпан.

Днес се пренасяме на митичния стадион "Бончук" в Дупница. Там са изживявали триумфи над великия Байерн, но сега са принудени да стискат палци тимът им да остане в "Б" група. В момента Марек е на 13-ото място в Западното подразделение на втория ни ешелон. Но възходите и паденията в Дупница се редуват през цялата футболна история на града.

За първи път дупничани виждат как се играе футбол от чуждите войски, пребиваващи в града по времето на Първата световна война, се пише в хрониките на местните статистици. В годините между 1919-а и 1923-а в града възникват четири футболни клуба - Славия, Левски, ЖСК (Железничарски спортен клуб) и Атлетик.

Дупница се появява на сцената на истинския футбол в България още във второто държавно първенство, което всъщност излъчва първия шампион на страната. През кампанията 1924/25 един от местните отбори - Левски, стига до директните елиминации като победител в първенството на Югозападната спортна федерация. На четвъртфиналите с 5:0 е разбит Орел от Враца. На полуфиналите обаче играчите от Дупница нямат шанс срещу бъдещия първенец Владислав - 0:4.

Всъщност по онова време голямото съперничество в българския Югозапад е между дупнишкия Левски и пернишкия Кракра. То продължава и след създаването на Окръжните спортни области. През сезон 1925/26 Левски отново стига до елиминациите, като на финалите е приземен с 1:9 от Славия. Заради нови скандали, в дъното на които пак е Владислав, а "белите" не започват първенството заради варненци, през 1926/1927 първенство не се провежда.

През 1927/28 Дупница няма представител. Много от Окръжните спортни области закъсняват да излъчат своите шампиони преди крайния срок заради двете ужасяващи земетресения близо до Чирпан през април 1928-а.

Левски (Дупница) се завръща в елиминациите през 31-а. Таванът там обаче пак е първи кръг след 0:2 от шуменския Хан Омуртаг. През 32-а преградата е пак Славия - 4:0 за "белите" в началния кръг на плейофите. Забвението е чак до 37-а. Но пак, за да се изживее погром, нанесен от София - 7:1 за Левски.

През сезон 1941/42, след няколко промени във формата на първенството, на повърхността отново изплува дупнишкият футбол, този път с Атлетик. Този тим бие софийския Княз Кирил Преславски с 1:0. И отново вторият кръг на елиминациите се оказва непреодолима преграда за дупничани.

През следващия сезон - 1942/1943, пак е преминат първият рунд на плейофите, които този път са в два мача.- С две победи - 3:1 и 3:0 е преодолян Ботев от днешния Благоевград - тогава Горна Джумая. Във втория кръг се претърпени две загуби - 1:2 и 1:4 от софийския Левски.

През 1944-а - годината, в която у нас ще влезе Съветската армия и ще се установи Нардоната власт, трети тим от Дупница - Славия, се намесва в битката в родния шампионат. Първият кръг на елиминациите предлага нов сблъсък с Горна Джумая - този път той не е Атлетик - Ботев, а Славия - Македонска слава. Както е известно, у нас този тим отново бе създаден в Благоевград, играеше в Симитли, после преля в Пирин 1922, влезе в "А" група, а миналата зима се сля с автентичния Пирин.

Та Дупница отново излиза победител в битката с Горна Джумая - Славия отстранява Македонска слава с 4:2 и 4:4. Във втория кръг - на осминафиналите обаче Славия отпада след 0:6 и 0:3 от софийския Бенковски.

След 9 септември Дупница не успява да вкара отбор в същинската фаза на първенството. Затова пък през сезон 1946/1947 в българския футбол вече е Марек. Четирите дупнишки отбора се обединяват в отбор с това име. Какво всъщност означава Марек. Това е псевдонимът на Стефан Димитров Тодоров, по-известен като Станке Димитров.

Марек значи абревиатура от Марксист, Антифашист, Революционер, Емигрант и Комунист. Станке е български политически деец, антифашист, активист на Българската комунистическа партия. Името на Димитров, както и псевдонима му, дълги години носи и градът.

Та през въпросния сезон 1946/47 на 1/8-финалите Марек пада с 0:2 от Спартак (Сф). През 1948-а спирачката е Христо Михайлов (Михайловград), който триумфира с 4:3 и 9:3 в двата двубоя. През сезон 1948/1949 тимът от Дупница - градът межувременно също се нарича Марек, се превръща в един от основателите на "А" група.

Другите 9 отбора са Левски, ЦДНВ (предшественикът на ЦСКА), софийските Локомотив, Славия и Спартак, варненският Ботев при ДНВ, пловдивският Славия, Бенковски (Видин) и бургаският Ботев.

Марек завършва на 8-о място и по регламент трябва да остава в плейофи за оставане. Баражите със софийския Септември, който е кандидат за влизане в "А" група, са изключително драматични. Сле две разменени победи с по 2:0 се стига до трети решителен мач в Кюстендил. Той е спечелен с 1:0.

За следващия сезон - 1950, името Марек е заменено с Червено знаме. Тимът завършва на последното 10-о място само с 6 т. от 2 победи, 2 ремита и 14 загуби. През 1951 г. градът отново става Станке Димитров от Марек, но тимът си остава Червено знаме и завършва на 6-ото място в "Б" група - под чертата на промоцията. През 1952-а обаче футболистите от Станке Димитров се връщат в елита като четвърти във втората ни дивизия.

1953-а е най-смутният сезон за клуба в онези времена. Червено знаме е изваден от групата по средата на втория полусезон, като резултатите му до този момент са зачетени, а на противниците му до края на сезона са присъдени служебни победи с по 3:0. Причината е здрав екшън в двубоя с кръвния регионален враг - Миньор от Димитрово, всъщност Перник.

Феновете нахлуват на терена, където настава масов бой. Перничани отнасят зверски тупаници. През следващия сезон Червено знаме (Станке Димитров) не подновява участието си в Югозападната "Б" група (тогава е имало пет и дори в един момент шест подразделения във втората ни дивизия), а в по-долно ниво.

През 55-а обаче Станке Димитров се връща във фокуса на футболните наблюдатели този път чрез ДСО Динамо. Този тим остава на 4-о място от 6-те отбора, участващи в квалификационния турнир за "А" група и не успява да се върне в елита. През 56-а обаче днешната Дупница отново има тим в елита - и той е отново Червено знаме. Футболистите на този отбор печели квалификационния турнир. 57-а изпадане. 60-а ново влизане. 61-а пето място.

62-а завършва на последното 14-о място в редовния сезон, но печели квалификационния турнир с 4 т. Кръвният враг Миньор изпада, след като завършва с 4 т. повече на 13-ото място. В квалификационния турнир обаче перничани завършват последни с 1 т. През 63-а е заето 13-ото място, а през 64-а - 9-ото. Въпросният сезон - 1963/64 е паметен с двете победи над абсолютния хегемон в родния футбол по онова време - ЦСКА.

Още в четвъртия кръг Марек гостува на "Българска армия". Както вече "Топспорт" е отбелязвал, в състава на гостите има доста опитни бойци от софийските отбори - Георги Стоянов -Джеси, дългогодишен играч на Левски, Александър Костов-Фанфана от Славия и Николай Николов-Колето от ... ЦДНА.

Атаката се води от 24-годишния централен нападател Трайчо Спасов. Треньори на отборите са Крум Милев и Кирил Тишански (бащата на Иван Тишански). Техен помощник е местната легенда Янко Динков - дългогодишен играч, а след това и старши на тима. На за Бате Янко - по-подробно в утрешния брой...

"Червените" са полети с леден душ - Трайчо Спасов на два пъти слаломира и прави 2:0 за Марек. Но това не е всичко - в началото на второто полувреме Спасов прави хеттрик. Малко след това героят се контузва и излиза. Димитър Якимов и Христо Джорджилов само успяват да оформят крайното 2:3.

През пролетта Марек не прощава на ЦСКА и в Дупница. Треньор на отбора в тази среща е дошлият през зимата на мястото на Тишански бивш голмайстор на дупничани и Славия Димитър Исаков. Пак Трайчо наказва "червените" - този път "само" за 1:0. След тази среща Спасов е заплют от Левски, който го привлича в края на 60-те.

През 65-а Мерек финишира на 13-ото място, през 66-а - 12-о, а през 67-а изпада. Само една година е нужна за завръщането в елита. През сезон 1969/1967 отново футболистите от Станкето успяват да оцелеят, като завършват точно над чертата с една точка повече от Добруджа (Толбухин). През 70-а крайната позиция в "А" група е 11-а.

Краят на сезон 1970/71 заварва Марек на десетото място, но тази кампания ще се запомни с полуфинала за Купата на Съветската армия. Там е достигнат полуфинал. На четвъртфинала Ботев (Враца) е преодолян с 3:0 в Пазарджик. Марек обаче е спрян за финала от Левски-Спартак - 0:5.

71-а - десето.
През 1970/1971г. "Марек" достига до полуфинал за Купата на Съветската армия, а Кирил Миланов е голмайстор в елитната група. По това време грее звездата на Кирил Миланов. Роденият в София Байко, както е известен таранът, играе в Марек от 1966-а до въпросната 1971-а.

След това изкарва две години в софийския Академик, преди да премине в Левски и да остане на "Герена" до 78-а. Ще остане вечният рекордьор по вкарани голове в един евромач - 6 при 12:2 над финландския Рейпас през 1976-а за КНК.

Без Миланов Марек изпада в "Б" група. През 72-а тимът остава под чертата на елита - на 17-ото място с 26 т., две по-малко от бургаския Черноморец, ЖСК Спартак (Варна) и ямболския Николай Лъсков.

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: "Златният век" на Марек начело с Янко Динков в края на 70-те години, когато глава скланят ЦСКА и Байерн