Този казус се появява и изчезва веднъж на няколко години. Някой решава, че не може един клуб да носи името на национален герой - най-често се визира ПФК Левски (София), също така се говори за Ботев (Пловдив), за други с имена на революционери рядко става дума. Т.е. в повечето случаи не иде реч за принципни съображения, а за лична или групова неприязън към определено дружество.

В последните дни все пак се появи идея за по-мащабна забрана или ограничаване на използването на имената на Левски, Ботев, Раковски за търговски цели. Под този знаменател съвсем осезаемо могат да попаднат и футболните клубове, тъй като сами по себе си те вече са комерсиални марки и действително продават продукти, използвайки названията на най-великите ни революционери.

Снимка 340988

Източник: LAP.bg

Предложението на политика Марешки (и неотдавнашен благодетел именно на футболен клуб - Локомотив (Пловдив) на пръв поглед може дори да намери резонен мотив, въпреки че е ясно, че е популистка в същността си. Ще се намерят и привърженици - и принципни, за които обидни възгласи по стадионите, насочени към имената Левски и Ботев, звучат оскърбително, и користни, сред които най-вече противници на два от най-популярните клубове в страната.

Въпросът е обаче дали наистина може да се случи това и ако стане - какъв ще бъде ефектът. Ще има ли полза? Едва ли. Много е лесно да видим от примерите в миналото. Нито Левски се превърна в Динамо, въпреки че за няколко години носеше това название през 50-те години на XX век, нито Ботев остана Тракия, въпреки че това наименование на пловдивския клуб просъществува близо четвърт век. Тези прозвища на клубове, за добро или лошо (тук вече мнения ще се намерят в целия спектър), са неизменна част от спортната и футболната история на България и съм уверен, че ще се запазят по някакъв начин, докато има популярен спорт в тази версия, която познаваме.

Снимка 347839

Източник: Официален сайт на Ботев (Пд)

Да се върнем към зараждането на организирания спорт у нас - не професионален, а организиран. "Решили някакви сополанковци да кръстят отбора си на най-голямата светиня на България и ние трябва да търпим тази гавра вече цял век" - тази теза ще чуете например от един от подчертано непринципните апологети (или поне силно пристрастни) на "Възродителния процес" във футбола. Само че Левски не е само в София и Ботев не е само в Пловдив - десетки дружества с имената на най-големите герои в освободителните борби на българите от XIXвек се появяват навсякъде в страната в началото на XX век. Става дума за няколко десетилетия разлика, в които още е жива паметта за жертвите и храбростта на последните години от Османското владичество/Турско робство по нашите земи. Това е начин на отдаване на почит към героите на народното съзнание. Може би наивен начин, може би такъв, който превръща възвишените революционери в своеобразни тотеми, особено на по-късен етап, но със сигурност не породен от корист и от претенция за специално отношение.

Действително, имената Левски и Ботев не е редно да бъдат използвани като индулгенция за безобразия и за противообществени и анти-спортни прояви. А това, можем да кажем, се е случвало. Но механичното им премахване няма да реши нищо, дори и да приемем, че теоретично е възможно. Спортната ни история е такава, каквато е, и не може да се промени. В нея има място и за ЦСКА, чието име е директно копирано от Съветския съюз, и за Славия, която пък се именува по подобие на вече съществуващия клуб от Прага, има ги и други руски заемки като Локомотив и Спартак (руски като използване за названия на клубове, не като произход на думите), има и географски кръстени отбори като Дунав, Пирин, Етър, Черно море и т.н.

Снимка 344097

Източник: GettyImages

Като последна контра очаквам думите: "Ама това го няма никъде! Само при нас се кръщават спортни клубове на национални герои!" Не, не е само при нас - има го навсякъде. Дори и в родината на футбола Англия. Тотнъм например се именува Хотспърс в чест на благородния Сър Хенри Пърси, известен още като Хари Хотспър. В Португалия отдават почит на един от най-големите си поети - Жил Висенте (така, както се случва тук с Ботев). В Чили на почит е великият индиански вожд Коло Коло. Във Франция има спортни клубове - в баскетбола например, които носят името на Жана д"Арк. Ето само няколко примера, със сигурност могат да се открият още десетки. Навсякъде има спортни клубове, кръстени в чест на исторически фигури и национални герои. Но е факт, че в България като че ли тази идея се проявява по-силно - факт, от който не мисля, че имаме повод да се срамуваме.