На 4 март дин голям български футболист празнува 55-ия си рожден ден. Може би защото в това няма нищо скандално и жълто, медиите отразиха този личен празник на Пламен Гетов в телеграфен стил, някак между другото. Малко преди Рождество Христово имах повода и най-вече удоволствието да напиша похвални слова за футболния маестро. Конкретната причина бе една класация на най-добрите голмайстори в историята на българския футбол. Със 165 попадения достойното пето място в тази престижна подредба заема изкусния стрелец на „Спартак" от близкото минало.

За русолявия и буен младеж, който преди 35 години съдбата праща в нашия град, като че ли е казано вече всичко. Роденият в града на омайния гроздов еликсир Сунгурларе талант се озовава още 15-годишен в мъжкия тим на варненския „Спартак". По неизвестни вече причини го пращат в Белослав, където става голмайстор и бързо привлича вниманието. Първо идват съгледвачи от „Академик" - Свищов, но офертата от Плевен е по-перспективна и Пламен не му мисли много. Тук малко по-късно се и задомява, ставайки „заврян зет" в дома на доктор Воденичаров, чиято щерка Ива става госпожа Гетова. Цели 10 сезона изкусният стрелец радва плевенските футболни фенове и пълни трибуните на градския стадион до краен предел. 

Година преди да избухне демокрацията у нас Гетов вече е играч на ЦСКА, където на уменията му със зяпнала уста се диви самия Стоичков. Независимо че още в първия мач за новия си тим вкарва 4 гола на „Ботев" - Враца, плевенският любимец е закотвен на резервната скамейка. По това време при червените изгряват талантите на Ицо, Любо и Емо и по тази причина Гетов става гурбетчия в португалския „Портимоненсе". Там той се развихря в 4 поредни мача и благодарение на решаващите му голове отбора се спасява от изпадане. На следващата година става трети в голмайсторската листа на местното първенство, но след края на шампионата се завръща у дома. След кратък престой в „Етър" се озовава в столичния „Левски", където бързо му се открива възможност да си върне на "вечния" съперник. В мач, в който в началото сините губят с 0:2, Гетов вкарва два гола и става основен двигател за пълния обрат в полза на „сините". През същата 1993 година той става за втори път голмайстор на България, след като преди промените е топстрелец на първенството като играч на „Спартак". 

Следват краткотрайни митарствания в Шумен, " Черно море" и португалския „Шавеш", за да акустира в края на кариерата си на тихия пристан в „Спартак". Тук през 1998 година, на почти 40-годишна възраст, Пламен слага край на бляскавото си шествие по футболните терени. Три години по-късно, точно на празника на Плевен - 15 май, бе организиран бенефис на един на най-изкусните ни голмайстори. Като в доброто старо време, тогава трибуните на стадион „Спартак" се изпълниха до краен предел. 

Парадоксален е факта, че Гетов, подобно на други големи български футболисти като Искренов, Сираков, Якимов и Соколов, не успява да стигне до признанието за играч №1 на България. Това е трудно обяснимо предвид приноса му към националния отбор и двукратния голмайсторски приз на стра ната. Малко известен е и факта, че Пламен е един от само тримата български футболисти, които класират страната ни за световно първенство, с два гола в решаващи мачове. Той прави това с двете си попадения срещу Югославия през 1985 година, които ни класират за планетарния шампионат в Мексико. Незабравимият Георги Аспарухов - Гунди и Емо Костадинов са другите двама, които правят същото за държавния тим през 1965 и 1993 година. 

Всички български запалянковци и най-вече противниковите вратари знаят кой беше „специалитетът" на Пламен Гетов. Почти всеки негов удар от пряк свободен бе гол във вратата на съперника, защото вратарите бяха просто безпомощни. Заради този прословут „мек глезен", след победата ни над Франция с 2:0, медиите в Париж сравниха плевенската футболна гордост с гения Марадона. Самият Гетов твърди, че това му превъзходно умение въобще не е паднало от небето, а е плод на много тренировки. Той признава, че се учил от башмайстора на преките свободни Петър Жеков, но споделя, че има и собствен трик при изпълнението, който пази в тайна.

В края на похвалното си слово за един от най-добрите български футболисти искам да припомня една позабравена история, свързана с националния отбор. Става дума за приятелски мач на държавния ни тим с Дания, който се играе в София два месеца преди световното в Мексико. По това време „червения динамит" е много силен отбор, в който блестят няколко изключителни играчи. Това не пречи на нашите да сразят съперника с 2:0, изигравайки един от най-силните мачове в историята на футбола ни. В този двубой обаче нещо друго е по-интересно и то е второто попадение във вратата на гостите. При резултат 1:0 за нас в 76-та минута в полето на датчаните се разиграва една брилянтна комбинация, в която топката не пада на терена точно 8 секунди. Цялата атака тръгва от Гетов, който пуска пас като по конец към Атанас Пашев, който с едно докосване праща топката към Георги Йорданов. От своя страна Ламята я овладява и пуска тънък пас към Наско Сираков, който вкарва втория си гол в мача от волле. Близо 60 000 човека на националния стадион изригват с вулканичен възторг, а това попадение е признато за най-красивото в историята на първия ни отбор.

Това бе една съвсем малка част от това, което ми се искаше да напиша във възхвала на големия Пламен Гетов. Както казах и в началото, за него е изприказвано вече всичко и едва ли може да се прибави нещо ново. Нека се поклоним още един път пред футболния виртуоз и му пожелаем още дълги години да ни е жив и здрав. А дай Боже някой ден да се роди и друг такъв като него, който отново да донесе онази бликаща радост, с която Пламен дълги години пълнеше душите и топлеше сърцата ни.