След по-малко от месец - на 7 февруари, във Варшава ще се тегли жребият за европейските квалификации за първенството през 2012 година. На него Полша е съдомакин заедно с Украйна.

По този повод в рубриката на "Топспорт" - "Архивите са живи", ще припомним мач, игран преди 47 години на националния тим на България в полската столица. Побеждаваме Полша с 1:0 с гол на "дежурния" тогава голмайстор Димитър Миланов-Пижо. След това правим два много прилични мача срещу първата и втората формация на силния по онова време тим на унгарците. Ето как се развиват тези мачове.

В предишната 1951-а календарът на националния тим е сравнително беден. Единствено клубните ни отбори играят някои по-престижни срещи. Отборът на ЦСКА прави осем такива мача, тимовете на Левски и Спартак (Сф) фиксират пет стойностни двубоя, Славия, Локо (Пд) и пернишкият Миньор - по един.

Затова през месец май 1952-а тогавашната футболна федерация се решава на необичаен ход. А именно - за една седмица, от 18 до 25 май, се преустановява републиканското първенство. Идеята е два сборни градски състава под името "А" и "Б" национални състави да изиграят няколко контролни срещи.

Спарингите са с националните тимове на Полша и Унгария. Под ръководството на треньорите Стефан Орманджиев и Крум Милев, който същевременно е и наставник на ЦСКА, се извършва смяна на поколенията в представителните ни състави.

За Варшава, където ще е първият мач с Полша, заминават 16 футболисти. Седем от тях са пълни дебютанти в националния отбор. Четиримата, които ще направят прощъпалник в "А" отбора, са Георги Василев-Гоце, Мишо Янков, известен като Мишо и Гърка, Панайот Панайотов-Гацо и Иван Колев-Ването.

В края на мача влиза и пети новак в лицето на Иван Атанасов-Ежко. Нашите през цялото време държат инициативата в играта. Капитанът Стефан Божков държи уверено юздите на играта в средата на терена. В края на първото полувреме - в 45-ата минута, съобразителният Димитър Миланов-Пижо успява да отбележи победния гол, като препарира вратаря на домакините Скромни.

След почивката поляците натискат, но освен ялово надмощие не постигат нищо друго. Стоян Орманджиев предприема две смени с цел да запази изгодния и престижен за нашите национали резултат. Това е поредният мач, за който знаменитият специалист отбелязва:

"Капитанът винаги е първи помощник на треньора. От него зависи настроението в отбора. Такъв човек за мен стана Стефан Божков. Помагаше ми, водеше момчетата в тежките тренировки и срещи. Заедно внедрявахме дисциплината. Допитвах се до него и за други проблеми."

Ето какво казва и другият от треньорския ни тандем - Крум Милев, за работата си в националния тим.

"Близо десет години играхме заедно със Стоян Орманджиев-Пашата в софийския Локомотив. Когато той пое националния отбор, аз работех в ЦСКА. Пашата виждаше в мен човека, който може да е полезен. Вслушваше се в моите идеи. Не намирам нищо странно в това, че приех да му помагам. ЦСКА даваше основата на националния тим."

По същото време, само че в София, играят "Б" отборите на България и Полша. Двубоят завършва 3:1 за нас. За България два пъти се разписва Крум Янев и един път - Коце Благоев.

На 25 май имаме пак две срещи. Този път с Унгария. "А" отборите ни играят в Будапеща, а пък "Б" отборите - в София. На стадиона на Дожа пред 40 000 зрители в унгарската столица правим 1:1. В 24-ата минута Иван Колев отбелязва първия гол в срещата. В 75-ата минута след натиск на домакините Силаги изравнява и донася крайното 1:1. На вратата на унгарците постепенно се сменят Хени (същият, на който Миланов отбелязва култов гол за 1:0 в София на среща между националните отбори през 1948 година) и Палотай.

В отбора играят още Ракоши, Наги, Омбоди, Фехервари, Будай II и Шароши. Ето какво си спомняше за мача и други моменти темпераментният Манол Манолов-Симулията, вечна му памет:

"Изпуснахме ги! Играхме по-добре. Слаб унгарски футболист не съм виждал. Можехме да вземем този мач. Бях на 25 години при първия ми мач срещу унгарците. Тогава много трудно се влизаше в националния тим. Преди мен централната двойка защитници бяха Стою Недялков от Локо (Сф) и Борис Трънков от Спортист от квартал Хаджи Димитър. Трудно беше да ги изместиш, защото бяха колоси на своите постове. След това играх 12 поредни години в националния тим."

В същото време в София играят, както казахме, "Б" отборите на България и Унгария. Мачът завършва 3:2 за нашите национали. За българите головете отбелязват Крум Янев, Атанас Цанов и Тодор Такев.

След това нашите продължават да се готвят за Летните олимпийските игри, които се състоят във Финландия. От 11 до 18 юни националите ни гостуват в СССР под името София в мачове с три клубни отбори. Срещите завършват по следния начин: ЦСКА (Москва) - София 2:2, Динамо (Тбилиси)- София 2:1, ЦСКА (Москва) - София отново 2:2. Т

Така идва дългоочакваният олимпийски полет през Санкт Петербург, тогава Ленинград, до Хелзинки. Изиграваме, за съжаление, само една среща. Тя е в град Котка и е от предварителния кръг на футболния турнир от 15-ата олимпиада. България губи драматично от СССР с 1:2.

След нулево равенство през редовните 90 минути в 95-ата Иван Колев бележи гол, който ще стане негова запазена марка в срещите със Съветския съюз. Това е и първият олимпийски гол за България. В 99-ата минута Всеволод Бобров изравнява. И в 104-ата минута Василий Трофимов дава победата на съперника ни.

След това обаче СССР не може да стане олимпийски шампион и зловещата закана на Йосиф Висарионович Сталин се изпълнява. Националите на Съветите са заточени в Сибир. След смъртта на Сталин през 1953-а обаче футболистите са върнати по домовете им.