Тази година се навършват 90 години от създаването на Пирин като футболен клуб. През далечната 1922 г., само десет години след присъединяването на Пиринска Македония към Княжество България, под различни имена като СК Ботев, Македонска слава, Тича и др., започва да съществува един от най-стабилните и симпатични клубове у нас, който от 70-а година започва да носи днешното име и прякора Орлетата.

През сезон - 1984/85 г. Пирин завършва на 5-о място в елита и получава правото да представя за първи път България в Купата на УЕФА. И до днес на стадиона могат да се видят плакатите на феновете „Или КЕШ, или нищо". За съжаление на същите тези фенове, Пирин е достигал 3 пъти до сега до финал за Купата на България, но е губил и трите финала. През 1992 г. в мач от Европейските клубни турнири, в Благоевград гостува Панатинайкос.

Още помня как 2 часа преди мача вече нямаше места по трибуните (тогава имаше 2 трибуни, а сега е само една). За същият този мач от УЕФА накараха орлетата да сложат мрежи на стадиона. През 2009-а Пирин отстранява Левски и ЦСКА за купата и на финала играе в София с Литекс. Хилядите фенове създават уникална атмосфера (можете да я видите в ютуб), но зелените губят финала. Миналата година, разкъсван от административни и финансови проблеми, Пирин стига полуфинал срещу Славия на Овча купел, мачът свършва 1:1 и се играят продължения, като В. Стойков цели греда, а накрая орлетата губят с дузпа, пропусната от Ант. Карачанаков.

2005г. е черна за Пирин. Клубът е изхвърлен във "В" група заради големи задължения към НОИ и финансови измами на м. Калъмбов. Отборът играе в аматьорската група три години, като междувременно собственикът Калъмбов напуска, а неговото място е заето от група бизнесмени наречена „Г-15". До 2009 г. клубът е ръководен много добре, успява да продаде класни играчи на лидерите в А група, няма бавене на заплати на футболисти и са привлечени стабилни спонсори като „Пиринско пиво" и  „Булгартабак БТ".

След поредица от скандали за разпределението на печалбите между съдружниците, се стига до конфронтация и два лагера, съответно Н. Галчев vs. П. Байкушев.  От средата на 2010 г. Н. Галчев изоставя Пирин, като прехвърля акциите си първо на новосъздадено от феновете дружество „Бъдеще за Пирин", а те от своя страна - на Емил Наков. Футболистите на зелените извършват чудеса от храброст на терена и с помощта на Иван Цветков успяват да се спасят от изпадане. През месец май 2011 г. община Благоевград изготвя спасителен план за отбора, като акциите следва да се разделят на 3 дяла: общински, „Благоевград БТ" и останалата 1/3 спонсори. С две ръце се подписвам под твърдението, че тази е най-добрата формула за управление на клуба. Това  обаче не се случва.

След 2 проваление срещи с кмета на общината от Емил Наков, на 9 юни 2011 Пирин е изваден от професионалният футбол за втори път след 2005 година, като заради финансови задължения е изпратен отново при аматьорите, и през сезон 2011-2012 играе във "В" ЮЗФГ с аматьорски статут. Тази зима клубът взе лиценза на Перун Кресна, но след 2 поредни  равенства, изостава на 5 точки от лидера в групата.

В момента Пирин се управлява от легендите на благоевградския футбол Петър Михтарски и Иво Андонов, треньор е К. Герганчев, а финансово помага Ив. Чапов. Тимът се бори за място в „Б" група, което ще бъде доста трудно изпълнимо, предвид двете равенства, с които стартираха „орлетата" през пролетта.
И да завърша с нещо позитивно - последният мач на националния отбор срещу Унгария започна с участието на шест бивши футболисти от Пири" - Бодуров, Занев, Манолев, Дяков, Галчев, Делев. Какъв по-добър атестат за качеството на школата?