Павел Панов на 65 г.: Бразилци ме кръстиха българския Пеле

Павел Панов празнува днес своя 65-и рожден ден. Юноша е на "Септември". След това играе за отборите на "Спартак", "Левски", "Хасково" и "Арис" (Солун). Най-големите си успехи записва със синята фланелка. С тима от "Герена" е четирикратен шампион на България. Голмайстор е на първенството през 1976 и 1977 г. Пет пъти е вдигал Купата на страната. Футболист щ1 у нас през 1977 г. През 1969 г. става европейски шампион за юноши. Има 44 мача и 13 гола за националния отбор. Бил е треньор на "Левски", нигерийския "Иваняу национале", "Ботев" (Пловдив), "Септември", "Локомотив" (София), "Родопа" и младежкия национален отбор. В момента е председател на техническия комитет на БФС. Панов даде специално интервю за "България Днес" в навечерието на празника си.

- Г-н Панов, как се чувствате на 65 години?
- Добре съм. Жив и здрав съм. Положителните неща в живота ми са повече от отрицателните. Незабравимите моменти са много. Сбъдна ми се мечтата да играя в "Левски". В националния отбор съм постигнал доста. Достигнах и до капитан.

- Как се запалихте по футбола?
- От малки ритахме в махалата. Тогава нямаше други разнообразия освен спорта. Всяко дете тренираше нещо.
- Занимавали ли сте с друго освен с футбол?
- Ходил съм на лека атлетика и на борба. Даже станах градски шампион в класически стил. Бях на 13 години. От училище ме накараха да се пусна в това състезание. По това време вече тренирах и футбол в "Септември".
- Печелите европейската титла за юноши през 1969 г. С какво бяхте по-добър от другите?
- Ние бяхме един от най-добрите отбори на този форум. В групата бяхме безапелационни. Победихме отбор като ФРГ с Ули Хьонес и Брайнтер. На полуфинала смазахме Русия с 3:0. Последният двубой бе срещу ГДР, които бяха домакини. Срещата се отложи с 1 час заради лошото време. Бяхме убедени, че ще спечелим титлата. Завършихме наравно. Тогава нямаше продължения и дузпи, а се теглеше жребий. Аз като капитан трябваше да избирам ези или тура. Избрах "кончето" и за мой късмет се падна то.
- Побеждавате "Аякс" и "Барселона" през 1976 г. в КЕШ. Как успяхте?
- И двата отбора бяха в зенита си. Тогавашният испански тим не беше по-слаб от сегашния.
- Каква беше премията за отстраняването на "Аякс"?
- Невиждана и нечувана за онова време. Дадоха ни по 400 лв., но имаше и удръжка. Чисто взехме около 300.
- А за европейския триумф?
- Не си спомням да са ни дали някакви финансови награди.
- Имаше ли напрежение у вас преди дузпата срещу "Барселона" при резултат 4:4 (б.а. - "Левски" побеждава с 5:4)?
- Никакво. Всички дузпи на мачовете ни в Европа ги биех аз и ги вкарвах. По онова време стадионите бяха пълни. Публиката ни се радваше. Футболистите изпитвахме удоволствие от играта за разлика от сега.
- Съдбата отново ви среща с "Аякс" година по-късно.
- Мачът не беше приятен за мен. Получих тежка контузия - счупих глезен. Освен това имах разкъсване на ставната капсула. Последваха операции. Имам няколко пирона в крака. Също така имам доста шевове от двете страни на глезена. Лекувах се около 7 месеца. По това време бях в невероятна форма. Тази травма ми удари сериозна спирачка в кариерата. С упоритост и желание успях отново да се върна на терена.
- Как се почувствахте, след като разбрахте колко сериозна е контузията?
- В началото ме беше страх, че повече няма да играя футбол. Помислих си какво ще правя, ако не се възстановя напълно. Затова записах треньорски курсове във ВИФ, за да имам поне професия.
- В кариерата си сте се изправяли и срещу "Реал" (М). Какво е чувството да стъпите на "Бернабеу"?
- Приятно е да се изправиш срещу "белия балет". Да излезеш на терена срещу футболисти от калибъра на Дел Боске, Щилике и други. Първия мач на "Герена" играхме слабо. Паднахме с 0:1. Беше ни срам да излезем от съблекалнята след мача, нищо че загубата беше от "Реал" (М). Сега, когато някой български отбор загуби, независимо от кой, излиза след мача все едно е спечелил. Там имахме шансове, но съдиите в чужбина гледаха на българските отбори като на втора ръка тимове. Щилике нарочно стъпи на крака на Бранко Кочев и му го счупи. Чуждите отбори и рефери много не ни брояха. Хубавото е, че когато идваха в България, ги наказвахме.
- Имало ли е интерес от чужди клубове към вас?
- Единствено "Еспаньол" имаха предложение към мен. По онова време обаче трудно се излизаше в чужбина, дори беше забранено.
- Имате и кратък престой в ЦСКА.
- През 1968 г. бях първият войник в България. Пратиха ме в армията, без да имам навършени 18 години. Трябваше да подпиша документ, че влизам доброволно и да играя за ЦСКА. Чакаха да подпиша и да ме картотекират. Не исках и изгубих един месец. Това ми коства много. Бях в разширения състав на олимпийския отбор и това, че не играх, ми коства мястото за Мексико. Изгубих медал (смее се).
- Как се озовахте в "Левски"?
- Първо преминах в "Спартак". За "Левски" трябваше да се уреди този прословут въпрос с казармата, а "сините" нямаха тези възможности. Преди това се бяха опарили с други футболисти като Георги Соколов и не можеха да ги ползват. Затова отидох в "Спартак". През 1969 г. се обединихме с "Левски". Есента бяхме победили "сините" в мач в чест на Христо Илиев-Патрата на стадиона в ДОвча купелУ. Даже им вкарах гол. Радвах се, че съм отбелязал на "Левски".
- Как ви приеха на "Герена"?
- Добре, особено нас, младите. На 18 години да застанеш до футболисти като Гунди и Котков е доста голямо предизвикателство. В началото мислех да напусна, защото не виждах как ще играя, но нещата се развиха по друг начин. Най-много се въртях около Гунди и Котето. Бил съм няколко пъти в една стая с Аспарухов. Всички го обичаха. Много научих от него.
- Как разбрахте за смъртта на Гунди?
- Гунди беше наказан след едни мач с ЦСКА. Доста бързо взеха решението да не играе. Той беше провокиран и затова го наказаха. Преди една тренировка дойде на стадиона. Трябваше да замине за Враца. Котето беше на терена. С Каменски си биеха дузпи. Сашо Костов и докторът Жан Филипов искаха да тръгнат с него, но само Гунди и Котето заминаха. След тренировката отидохме да обядваме с стола на "Денкоглу". Музиката беше траурна, защото бяха загинали някакви руски космонавти. В този момент дойде съобщението, че двамата са починали. Казаха ни, че е станало най-лошото. С колегите, които имаха коли, веднага тръгнахме за Витиня.
- През 1970 г. в контрола се изправяте срещу Краля на футбола - Пеле.
- Бяхме един месец в Бразилия. Освен срещу "селесао" играхме още девет контроли там. С националния им отбор направихме 0:0. Те се готвиха за световното в Мексико, което спечелиха след месец. Играхме пред 100 000 души в Сао Пауло. На другия ден във вестниците имаше една карикатура за нас. Бяха ни нарисували със сокалчета как излизаме на "Морумби". Заглавието на дописката бе "Бебетата на България направиха 0:0 с Бразилия". Ние дори имахме възможност да ги победим. Боби Григоров изпусна една 100-процентова ситуация в края на срещата. Пеле влезе второто полувреме. По време на почивката отвън се чу един тътен. Все едно е паднала бомба. Чудим се какво се е случило. После разбрахме, че целият този шум е, защото Пеле е излязъл да загрява. Още с поемането на топката разбрах що за играч е. Няма такова движение с тяло. Мина трима наши и стигна до аут линията. Центрира една прострелна топка, но Пауло Цезар направи плонж с глава. Той влезе във вратата, но не и топката.
- Участвате на едно световно през 1974 г. в Германия. Съжалявате ли, че не успяхте да покажете пълния си потенциал като отбор?
- Можеше да имам две световни зад гърба си. След контролите в Бразилия селекционерът на първия отбор Стефан Божков трябваше да включи още един в състава. Изпратиха повиквателна на Боби Григоров. Бях в отлична форма тогава. Имах голямо желание да играя. Освен това не е малко бразилците да те наричат "българския Пеле". За световното в Германия в групата ни се падна най-добрият отбор според мен - Холандия. Освен тях играхме с Уругвай и Швеция. Южноамериканците ги изпускахме. Водихме до края на срещата и ни вкараха в последните минути.
- Какво не достига на националния ни отбор да се класира на голям форум през последните години?
- Нямаме качествени футболисти. Имаме проблясъци и желание на моменти. В мача срещу Норвегия като че ли играхме без хъс.