Колко години се протака приемането на нормален закон за спорта? Колко години се протака приемането на данъчни облекчения за инвеститорите в спорта? Отговорът, казан по политически, досега бе нещо от сорта: "Като му дойде времето, ще разберете..."

Времето дойде и парцелирането на спортните бази в парламента започна. Скоро се очаква в пленарна зала да влезе за разглеждане отново Законът за спорта с поправките, които трябва да го приравнят към евростандартите и още нещо.

Базите! Това е големият проблем на българския спорт в момента. Всички клубове, най-вече футболните, искат да вземат базите, за да ги облагородят, както се казва. От една страна те са принудени да инвестират в стадионите, които ползват, за да могат да провеждат срещите си. Лошото е, че нямат ясни правила за управлението на съоръженията.

УЕФА въведе лицензиране на тимовете, като ги задължава да приемат и спазят всеобщи изисквания. Досега в България клубовете минаваха метър, защото при лицензирането се правеха компромиси. Това ще продължи още година-две, но няма да е вечно. Това е ясно за всички. Ако трябва да се приложат стриктно изискванията на УЕФА, то у нас лицензи ще получат 3-4 отбора.

Всеобщият проблем около базите се крие в закона за спорта. Отново тази тема излиза на дневен ред, защото нашият закон трябва да бъде променен и съобразен с европейското законодателство. Както се казва, вече сме на финалната права, а апетитите към тези обекти стават повече, отколкото са самите съоръжения.

За какво е голямата битка. В последно време се прокрадва идеята, че в новия закон за спорта, ще бъде заложена една много апетитна подробност. Ще бъде създадена "вратичката", която се чака вече 17 години. Става въпрос за възможността за застрояване на прилежащи терени към спортните обекти. Това е част от съпътстващата дейност на съоръженията, за да може концесионерът да ги рентира и така да си връщат парите, вложени като инвестиции.

Това е дългоочакваната апетитна хапка, която хората от политиката чакаха толкова време. Ето сега времето настъпи и под претекст за унифицирането на закона според европейските рамки, възможността за облагодетелстване е налице. Останалата все още държавна публична собственост ще стане държавно-частна, щом влезе в търговско дружество (б.а. - Националната спортна база е такова дружество, както и "Академика" ), а общинската собственост ще се трансформира в общинско-частна. Това вече е отработено.

Простичко изглежда. Машината на интересите вече е задействана и тя ще мине на два етапа. Първо, политическите партии в момента парцелират България по зони на влияние. Естествено, това ще се придвижи по оста парламент-кмет на населено място, който на местно ниво ще придвижи въпроса.

Второ, за базата ще се появят нужните кандидати, но само той, правилният, ще сложи ръката си като властимащ.

Каква е идеята за базите

Базите са си бази, но апетитна е прилежащата територия край тях, която може да се използва, естествено. Въпросните прилежащи терени... Те са целта, как да се вземат и стопанисват от търговското дружество - било то държавно-частно или общинско-частно.

Очаква се да се въведе малко ограничение във вида на застрояването и от многото възможности да отпадне това за жилищни сгради. Но за бизнес център, хотел, мотел, конна база с принадлежащите й функции или нещо от този род, проблеми няма. Това всъщност са и най-доходоносните икономически функции, които са свързани със строителството.

В целия този казус има един много интересен момент, от който ще спечелят тези, които вземат да стопанисват базите си. Става въпрос за това, че първият концесионер ще има право да строи. Какво ще стане с вече построеното, ако концесията бъде прекратена по някакви причини или дойде моментът на нейното изтичане. Стадионът си е стадион и той ще бъде обновен според договора за концесия. Какво ще става обаче с прилежащите територии, върху които първият концесионер е построил хотел, например? За него ли си остава хотелът или и той ще влезе под шапката на самото съоръжение и ще върви в пакет с него.

Най-лекият изход от ситуацията е и най-простият - първият концесионер сключва нов договор и продължава да бъде стопанин. Така нещата се подреждат повече от идеално. То и в спорта е така - нали винаги целта е да бъдеш първи. Първите винаги печелят.
Остава с интерес да проследим развитието на този казус във времето.


Кой какво иска

В София

  • "Сините" ползват и ст. "Георги Аспарухов", защото преди години успяха да намерят добрата формула на стопанисване при разговорите си с МВР. В момента голямото желание на собственика на клуба Тодор Батков е да получи и ст. "Раковски", който също е под управлението на МВР.

 

  • ЦСКА иска базите на "Четвърти километър", "Панчарево" и ст. "Българска армия". Бившият собственик на "червените" Васил Божков дори представи проект за модернизацията на базата на "Четвърти километър", в която влизаше и хотелски комплекс.

 

  • Локо (Сф) иска стадиона в кв. "Надежда". Собственикът на "червено-черните" Николай Гигов даже скоро заплаши, че ще премести отбора, ако не получи в близко време съоръжението. В този случай не е изяснен статутът на стадиона - дали е общински или е държавен. Дори се прокрадна мнението, че стадионът не е нанесен в кадастъра на София.

 

  • Славия ползва собствена база в кв. "Овча купел". Дори скоро президентът на "белите" Венцеслав Стефанов ще построи изкуствен терен, а се очаква до него да бъде издигнат и хотел.


В Пловдив

Ботев (Пд) играе на ст. "Христо Ботев", който е общинска собственост, като със същия статут е и стадионът на Локо (Пд), който обаче се руши.

Във Варна

Черно море иска ст. "Тича", който е на военните. Стадионът на Спартак (Вн) вече се управлява от акционерно дружество, в което влизат частни инвеститори и общината.

В Петрич стадион "Цар Самуил" е собственост на ДАМС и т.н.