На 57 години днес (1 октомври) в 5,00 ч. сутринта ни напусна завинаги легендата на Локомотив (София) и българския футбол Атанас Михайлов.
Като футболист Бате Начко спечели сърцата не само на своя роден клуб, но и на всички български почитатели на футбола.
Талантливият футболист от доста време боледуваше, без да успее да се пребори с това, което съдбата му бе отредила.
През последните си дни Бате Начко стана свидетел на един от най-добрите сезони на Локомотив (София), както и на последните му мачове в евротурнирите. За съжаление, играчите на Локомотив и треньорът Стефан Грозданов не успяха да го изпратят с влизане в груповия етап на турнира. Сякаш до последно легендарният играч се надяваше да доживее това постижение...
Атанас Михайлов бе един от архитектите на последната шампионска титла на Локомотив (1978) и бе избран за футболист на годината година по-късно. Притежаваше точен удар от далечно разстояние. Вкара 4 гола срещу Монако в мач за Купата на УЕФА, както и победното попадение срещу Динамо (Киев), довели до класирането на отбора на четвъртфинал в турнира през пролетта на 1980 година. Завинаги остават в паметта и фамозните изпълнения, техниката, головете директно от корнери...
Сбогом, Бате Начко!
* * *
Начко Михайлов е роден на 5.07.1949 г. в София. Дебютира в А група на 3.07.1965 година. Общо в майсторската група изиграва 348 мача и отбелязва 143 гола – всичките с червено-черната фланелка на Локомотив. Голмайстор на Локомотив за всички времена. Има 45 срещи в националния отбор, в които е вкарал 23 гола. Шампион на България за 1978 г., футболист №1 на България за 1979 г., сребърен олимпийски медалист от Мексико’1968, четвъртфиналист в турнира за купата на УЕФА 1978/79, два сребърни медала от турнира за купата.
* * *
...“Когато по време на една пресконференция на “Локомотив” бе съобщено, че в следващия мач няма да играе Атанас Михайлов, телевизионният коментатор Николай Колев находчиво подхвърли: “А ще бъдат ли намалени билетите?” Футболните доказателства на Атанас Михайлов започнаха от детската му възраст.
Много бързо привържениците на “Локомотив” разбраха, че в тяхната градина цъфти рядко цвете, заприиждаха и на юношеските мачове, търпеливо чакаха своя нов Котков. Десетилетия по-късно, вече в зряла възраст, Начко отговори на журналистически въпрос “Кой ви откри за футбола” по следния начин: “Треньорът Марин Маринов. Тогава бях ученик в 58-о училище. А аз открих ... Локомотив!” Футболният чар на Михайлов идваше от много посоки, възхита будеха всички нюанси на разностранния му талант. И най-обстойния анализ на играта му трудно ще определи неговото най-силно качество.
И все пак Начко беше неповторим в изкуството на паса. Изключителната футболна ерудиция му позволяваше да вижда всичко на терена, да познава отлично възможностите на съотборниците си. Дрибълът, финтовете и – особено! – ударите на Михайлов също изправяха трибуните. Колко голове, какво разнообразие! Гръмотевичен свободен удар, внезапна и мощна стрелба отдалеч, фино прехвърляне на вратаря или коварна траектория на топката след ъглов удар... Футболната интуиция на Михайлов му позволяваше да избира нестандартни продължения на атаката, импровизациите му пълнеха душите на зрителя.
Веднъж Атанас Михайлов показа едно писмо. По разкривения детски почерк се разбираше, че неговия автор е малолетен. Писмото беше много кратко, само от едно-единствено изречение: “Силното ми желание е да бъда като тебе, бате Начко, и те моля много да ми помогнеш за това!”. Следваха името и адресът. По-късно друг малчуган, запитан какъв иска да стане като порасне, заяви в телевизионно предаване: “Искам да стана Начко Михайлов!”
Всъщност имаше един период, в който Михайлов бе се устремил към истинския Еверест. През 1970 година завоюва място в националния отбор, второто му пътуване до Мексико (първото е за Олимпиадата от 1968) обещаваше полет. И точно тогава една нелепа контузия (в контролен мач!) прекърши крилете. Начко не замина за световното първенство, а прочутият Хелмут Шьон възкликна: “Българският национален отбор се лишава от най-силния си играч!”...
(ultrasloko.com/legends/legends_mihailov_bg.html)
Makaay
на 01.10.2006 в 13:38:41 #22Мир на праха му! Голям футболист и човек си отиде!

Само Левски
на 01.10.2006 в 13:36:21 #21В ДНЕШНИТЕ МАЧОВЕ ОТ "А" И "Б" ГРУПА ФУТБОЛИСТИТЕ МОГАТ ДА ПОЧЕТАТ ПАМЕТТА МУ С ЕДНА МИНУТА МЪЛЧАНИЕ,АКО СЕ СЕТЯТ ИЛИ НЯКОИ ОТ ФУТБОЛНИЯ СЪЮЗ ИМ ПОДСКАЖЕ.
Rooster1912
на 01.10.2006 в 13:22:53 #20Почивай в мир!!
kotrag
на 01.10.2006 в 13:22:47 #19Лека му пръст,Мона4ко бе6е голям!
Само Левски
на 01.10.2006 в 13:14:11 #18ПОКЛОН ПРЕД ЕДИН ГОЛЯМ ФУТБОЛИСТ
Oho Boho
на 01.10.2006 в 13:13:40 #17Бог да прости великият Начко! Наистина имаше доста хора които без да са привърженици на софийското Локо ходеха на техните мачове само заради Начко Моначко. Изключително комплексен футболист. Твореше забавлянайки и публиката и себе си. Достоен наследник на великият си предшественик Никола Котков. Поклон пред паметта му!
Blue Eyes
на 01.10.2006 в 13:10:44 #16Дълбок поклон пред един от най-големите таланти на родния футбол!!!!
Mossad
на 01.10.2006 в 13:10:31 #15ninja
на 01.10.2006 в 12:55:58 #14Не само като играч беше голям,но и като човек.Никога не си е продавал душата и не е играл симулативно.По онова време почти всеки вземаше подкупи(800-1200 лева),играчите вземаха малко пари и често приемаха.Но не и Начко,нито веднъж.Затова го наричам рицар на терена,защото през всеки един от тези 350 мача е играл с чест и за ралика от много други не е напускал унизен терена никога.Жалко,че такива мъже вече не ходят по нашите терени.Лично Начко е обучавал Бадема от дете как да играе,как да влезе в правия път да не се разхайти,не само голям футболист,голям,много голям човек беше Начко.
umen_ vlad
на 01.10.2006 в 12:52:49 #13По фаулове за мен номер едно е Начко, после Пламен Гетов и след това Павел Панов
umen_ vlad
на 01.10.2006 в 12:51:11 #12Жалко за големия играч...недостатъчно оценен от спортната общественост
fako
на 01.10.2006 в 12:49:24 #11umen_ vlad
на 01.10.2006 в 12:48:28 #10Помня мачовете в които Локо отстрани последователно Ференцварош, Монако и Динамо киев и стигна до 1/4 финал ...това беше в купата на Уефа...където се почвше от 1/32 финалите, ако беше в КЕШ - щеше да е полуфинал
bibin
на 01.10.2006 в 12:45:25 #9Единственият български футболист който правеше гол от ъглов удар. Вечна му памет!
umen_ vlad
на 01.10.2006 в 12:45:02 #8Страхотен беше,гледал съм го и съм му се възхищавал...ненадминат в пряк свободните удари...за него те бяха като дузпи...въртеше топката както си поиска...уникален
Критиканта
на 01.10.2006 в 12:41:43 #7Почивай в мир чичо Наче ...........
ninja
на 01.10.2006 в 12:41:07 #6Когато тръгвах по стадионите бате Начко беше зенита на кариерата си,помня как направи Локо Сф шампион през 1978 макар и бледо.Никога не съм и предполагал,че ще го застигне толкова трагичен край и само на 57 години.Какъв човек беше само Начко,какъв честен футболист.Носеха се легенди как подкупили целия отбор на Локо,става 0:1,Начко изравнява,1:2,Начко 2:2,после Начко 3:2 прави и казал направо "колкото и да пуснете,аз ще вкарам 1 повече".Съболезнования на семейството му и на всички обичащи българския футбол.Начко беше един от най-големите му символи и истински рицар на терена.Такива ече не се раждат.
kamik
на 01.10.2006 в 12:40:45 #5Поклон!
nikLoko
на 01.10.2006 в 12:39:08 #4Поклон !!!!!
Umen
на 01.10.2006 в 12:35:57 #345 мача и 23 гола за България! По отношение на ефективността си е по-напред дори от Бонев, Стоичков и Гунди! Наистина голям футболист!