Колко е голямо падението?
Само преди 6 години три български отбора излязоха от групите на тогавашната купа на УЕФА. Левски достигна до четвъртфиналите, Литекс също излезе от групите, а ЦСКА елиминира в предварителния кръг Байер Леверкузен с 2 победи. Сега сме на светлинни години от такова представяне. След като миналата година нямахме отбори през септември, сега нямаме през август. Дано УЕФА не направи първи предварителен кръг през юни, защото тогава...

След световното първенство през 1970г. в Мексико, органът на ЦК на БКП "Работническо дело" излезе с магистралната статия "Докога ще търпим недъзите на българския футбол". Тогава едно блястящо поколение се класира за световно първенство с 16 отбора. В квалификационната група са елиминирани Холандия и Полша, които през 1974г,  заемат 2-ро и 3-то място. На самото първенство сме на 30 минути от четвъртфинал, но сгрешена подготовка, шанс и елементи на подценяване, провалят златната възможност. С умиление си спомняме  времето на Аспарухов, Якимов, Бонев, Жеков, Пенев и много други футболисти, които с успех можеха да играят в най-добрите клубни отбори по света.

Сега във водещите първенства нямаме нито един футболист. Най-добрите се подвизават в  Газиантеп и Касъм Паша (с цялото ми уважение към тези дружества). В родното първенство звездите са от селските лиги на Бразилия, плажовете на Копакабана и островите Зелени нос. Грандовете ни, ЦСКА и Левски, събират до 10 хиляди зрители на дербитата. Интригата във футболното първенство се върти около това кой, президент или футболист, с коя известна манекенка прекарва късните часове на денонощието. Кой бизнесмен, групировка или откровена мутра  ще поеме, изостави или продаде някой отбор.

Бизнес ли е футболът?
Покрай развитието на технологиите можем да гледаме всички добри първенства. Всеки може да се убеди, че футболът е печеливш бизнес. Големите отбори обикалят света през лятото. Всяка седмица Уест Хям и Волфсбург играят пред пълни стадиони на живот и  смърт. Футболът като всеки бизнес  е баланс между приходи и разходи. Отборите получават своите приходи от билети, телевизионни права, реклами, продажба на рекламни материали. Големите отбори имат по няколко стотин милиона евро приходи на година. Това им дава правото да правят и такива разходи.

В България футболът е разходен бизнес. За да имаме силни отбори, ни трябват добри играчи. Това означава, че тези добри играчи ще получават големи заплати. Добрият играч получава да речем  30хил. евро на месец. Какво дава той насреща? Нищо. За сметка на това самочувствието му е огромно, защото пребивава в общество, където доход от 500 евро се счита за голям. Следват красивите дами, нощните изпълнения и други разнообразни чики-рики. След като формираме разходите, са ни необходими приходи.

Какви са приходите в Българския футбол?
Публика почти няма. Ако се продадат хиляда билета, това е добре. Телевизионните права са мизерни и се получават трудно. Добрият трансфер е хубав изтчоник. В България добри трансфери вече няма, защото нямаме "матриал" за продан. Нямаме материал и за националния отбор. Всичките ни юношески формации губят поголовно. При дамите положението е още по-тежко, там загубите са с двуцифрени резултати. Някой ще каже, какво общо има женският футбол? Има. Най-силни в света са Бразилия, Германия, Франция и Англия, както САЩ и Япония.
Така се достига до кардиналния въпрос.

От какво се финансира българският футбол?
Сега влизаме в света на фантастиката. Когато един футболен клуб, бившо дружество за физкултура и спорт, иска да постигне успехи във вътрешен план, се надява да намери своят благодетел. Благодетелят е винаги виден бизнесмен, който от любов към футбола започва да си "пилее" парите. Наема хора, които създават организация за спечелване на трофеи. Следва опит за пробив в Европа. Пробивът се отлага за следващата година, а през настоящата  година следва борба за оцеляване и ново участие в Европа. Редовно има сърдене и  заплахи за изставяне отбора.

Публиката е склонна към компромиси с тези благодетели, защото няма друг начин за оцеляване. Когато дойдат дежурните провали,  феновете застава против благодетеля и търсят нов такъв. И така до края на света - светът на манекенките, бързите коли, дискотеките, пиянските скандали. Светът на момчетата, които не могат да спират топката, не знаят къде са на терена, но взимат десетки хиляди евро.

Какво е решението?
Хубавото на всеки провал е, че е повод за размисъл и възможност за промени. За съжаление рецепта трудно се изнамира. Единствено остава възможността за мъничките промени. Защо са ни тези чужденци? Те не повишават "квалитета" на първенството, но изсмукват ресурсите. Прибират големите пари и заемат местата на таланливи българчета. Трябва да се свият разходите в рамките на нормалното за стандарта на държавата, да се използват за спонсори фирми, които нямат намерение да се бъркат във футболните дела. Клубовете трябва да се управляват от мениджъри, които разбират от футбол, и които не си сменят настроението след повдигане на либидото от вип манекенки. Да спре уреждането на мачове, защото публиката винаги усеща уговорката и бяга от такива спектакли. И накрая да има радост от играта.

Добре е да спрем да се взираме в не футболните дела на футболните лица. За съжаление е много трудно да се върнем там, където сме били.