„Спартак” срещу себе си. Два клуба, настояващи, че се борят за една кауза. И това ни поднесе нашата болезнено абсурдна футболна обстановка. Единият, носещ името „Спартак 1918”, на фирмата "Инжстрой Холдинг". Другият, по документи водещ се „Тополите”, на недоволните от управлението на клуба фенове.

Идва мач по между им. Шефове на „Спартак 1918” размахват от трибуните средни пръсти и псуват привържениците - викат им селяни от село Тополи, макар да знаят, че отсреща им стоят хора, отдали живота си за 92-годишния клуб. Ултрасите от своя страна викат „продажни курви” на играчите на „Спартак 1918”, макар да знаят, че тези момчета са юноши на клуба и милеят за него. Става бой. Бият се фенове на „Спартак” и на... ”Спартак”.

Отнасят го и служители на "Инжстрой". Обикновени хорица, закарани под строй на стадиона. За тях „Спартак” не е важен, ама и те са намесени. Отнасят го фенове, отнасят го полицаи. Всички го отнасят. Само не и виновните. На терена-и там страшно. Балтия след балтия, сеч след сеч. Няма куражлия, дето да извиква „грабвайте телата”. И слава Богу. Футболисти до вчера заедно, днес вече противници. И те се сбиват, сливайки се с общата картина. Рушат се приятелства. Всеки мрази всеки, всички са за „Спартак”. Мачът, простете, битката свършва. Войната продължава. Започва преброяване на оцелелите - за следващата битка. Едните са победили, или поне така си мислят. Защото това безумие няма и няма как да има победител. Другите пък са загубили и чакат за реванш. И те не са наясно, че няма да го получат. Противникът е свой, а своите са противници. Братоубийствена война - всички страдат. Кефът е само за най-долнопробните сеирджии. Тези същите, които всекидневно се тълпят да зърнат човешкото нещастие.А нещастието днес е застигнало всички милеещи за „Спартак”. Не на "Инжстрой" или другия, а единственият. Този, който е бил създаден от група момчета през 1918 г. с името „Български сокол”. Този, който роди легендите Жечо Тунчев, Илия Булашев, Илия Кирчев, Живко Господинов, Краси Зафиров. Този, който мери сили с „Манчестър Юнайтед” пред 50 000 зрители на „Юрий Гагарин”. Него го няма. Съсипа го кликата, управлявала го през последните 10 и повече години. Тя гопогреба с политически игри и икономически далавери. Употреби гнусно и остави „Спартак” на дъното, разкъсан на парчета. Нуждаещ се от ново начало, от пречистване, от прераждане. Разединението няма да го донесе. То носи само болка и жертви. Трябва обединение. От него ще дойде и силата. В момента обаче обединението за "Спартак" изглежда толкова утопично, колкото и български клубен отбор да триумфира с купата в Шампионската лига. Остава надеждата. Нея ще я има, докато ги има и милеещите. Не за този или другия, а за единствения. Все някой ден разумът ще надделее. Тогава ще го има и „Спартак”.