Днес "Топспорт" продължава поредицата си "Хроника на падението", посветена на изстрелването нагоре и пропадането на клубове с традиции или поне с проблясъци в родния футбол. Както е добре известно на тези, които следят рубриката ни, вече проследихме зенита и залеза на Беласица (Петрич), Марица (Пловдив), Нефтохимик (Бургас), Спартак (Плевен), Волов (Шумен), Хебър (Пазарджик), Локомотив (Горна Оряховица), Янтра (Габрово), Бдин (Видин), Димитровград, Хасково, Велбъжд (Кюстендил), Чирпан и Марек (Дупница). Днес се пренасяме отново на изток - в Раднево.

Що се отнася до местния Миньор, може да се каже, че в момента тимът спазва една що-годе добра инерция за традициите на града. Радневци вече пета година се задържат в професионалния футбол като членове на втория ни ешелон. Но от дебютната за тази серия кампания през сезон 2005/2006, когато е заето престижното пето място, се слиза надолу.

В момента Миньор просто продължава да вегетира, като в заключителната фаза на есенния полусезон на Източната "Б" група е по-близо до дъното на класирането, отколкото до "златната среда", да не говорим за челните позиции.

А Миньор (Раднево) се появява на картата на професионалния футбол в България точно преди 40 години. През 1969-а отборът влиза в Южната "Б" група заедно с Балкан (Ботевград), Арда (Кърджали) и Текстилец (Сливен). Радневци обаче "пеят" само един сезон във втория ни ешелон, защото през следващата 1970-а изпадат като последни - 18-и, с 22 точки. Активът е с цели 9 по-малък от 14-ия Локомотив (Бургас), завършил над чертата с 31.

Знаменателното за онова време обаче е изгряването на бъдещата голяма звезда не само на Славия и на националния ни тим, но и на холандския гранд Фейенорд - Андрей Желязков.

Жужо е роден в Раднево на 9 юли 1952-а. На 16 години - през 1968-а, играе в Ротор (Ковачево). До обяд работи във външна мина в ТЕЦ "Марица Изток 2". Следобед тренира и играе за отбора на Ротор. После преминава там, където му е всъщност мястото - в Миньор (Раднево).

Не след дълго обаче се премества при юношите на Берое (Стара Загора). По ирония на съдбата това става точно през 1969-а - годината, в която Миньор е част от професионалния футбол.

В Берое треньорът на Желязков се казва Банев. Андрей е изтеглен при мъжете, но в отбора на Стара Загора тогава имат много силен състав и младокът от Раднево търка пейката. Затова през декември 1970-а се връща в Миньор.

Отборът вече е изпаднал от Южната "Б" група и отново е в третия ешелон. В онзи състав на Миньор вратар е Георги Вълков който е от София, а митарства из отбори в провинцията. Сега живее в Бояна. Също така част от Миньор е Сава Савов, който по-късно ще бъде един от основните треньори на Христо Стоичков в Хеброс (Харманли).

В отбора са и други софиянци като Христо Такев и Александър Мичурин. Още преди това Жужо е съветван от своя треньор в Ротор (Ковачево) Христо Артъчки, чиято дъщеря е кръстена Славия, и от един минен инженер, също болен славист - Иван Славов, да премине при "белите" от София. Така през лятото на 1971-а Желязков се оказва в столичния квартал "Овча купел".

Треньор на отбора по това време е Димитър Бачев.  Той е софиянец. В началото на футболната си кариера е последователно в Завод 12, Локо (Сф), Септември и ВВС. След това играе в провинцията в Дунав (Рс), както и в Димитровград, където остава 25 години. Любопитно е как става треньор на Миньор.

Както вече се отбеляза, през сезон 1969/1970 година радневци са в Южната Б" РФГ. Играе се в Раднево мач от втория ешелон между местния Миньор и Хасково. Срещата завършва 3:0 за гостуващия тим, воден тогава по ирония на съдбата тъкмо от... Бачев. На Раднево треньор е пернишката легенда и ляво крило, минал и през ЦСКА, Ангел Миланов.

Точно с тази класическа загуба Миньор изпада отново във "В" група. Геле Миланов е освободен като наставник на Миньор, а Бачев - като треньор на Хасково. И от Раднево взимат Димитър за техен наставник от сезон 1970/1971, когато тимът отново е в трета дивизия. Ето какво казва самият Бачев за Жужо:

"Отивам в отбора и гледам - седем-осем добри футболисти. Едно младо момче обаче показва меко спиране на топката, добро отиграване. Питам го как се казва. А той ми отвръща "Андрей". Така видях за първи път Андрей Желязков. Питам го иска ли да играе в отбора. Той ми отговаря, че иска. Баща му също настояваше да се занимаваме сериозно с неговия син. Реших да го назначим да се води на заплата в една автобаза.

Добре, ама още на третия ден избягал, защото не бил доволен от заплатата, която беше към 200 лева. Върнахме го и пак го назначихме с по-висока заплата. Така заигра много силно при нас. През есента на 1971 година закъснях да се върна в Раднево от Димитровград, където съм женен. Липсвах четири дни. Но белята стана.

За какво ставаше въпрос? Връщам се и гледам Жужо го няма. Питам "Къде е?". Те ми казват "Дадохме му разрешение да отиде в Славия". Дошли за това кратко време, в което ме е нямало, майори и полковници от ГУСВ. Нали Славия беше към Строителни войски. И с една кола го закарали в София. Бях бесен. Стигнах до бой с ръководството на Миньор (Раднево) и, естествено, не можех повече да продължа да бъда треньор там. Освободиха ме."

Това е историята на раздялата на Раднево с Андрей Желязков, разказана от 82-годишния Бачев, видял какво ли не във футбола. Години по-късно Жужо не само ще се наложи на "Овча Купел" и в националния тим, не само ще бъде избран за футболист №1 на България за 1980-а, но през 1984-а ще спечели дубъл - титла и Купа на Холандия, с Фейенорд рамо до рамо с великия Йохан Кройф. И винаги ще се споменава, че е от Раднево...

ОЧАКВАЙТЕ УТРЕ: Как Марица Изток остави завинаги Раднево в историята с участието си в последния финал за Купата на Съветската армия