В българския футбол има толкова много негативни явления, че на никой не му се занимава с лични въпроси. Като този, че цяло едно поколение футболисти, които можеха да станат добри треньори отиде в графата изгубено. Беглият анализ на основната възрастова група, която днес доминира при треньорите в световен мащаб са родените след 1970 година. И това е напълно в реда на нещата, защото е естествения процес на постоянно обновление. Това е естествения процес на житейското избутване, който при животните означава гибел, а при хората пенсиониране! Играчи, които са били на терена допреди 7-8 години, сега се реализират като специалисти на пейката. Или по-точно пред нея. При нас
Нещата и в този аспект
са отчайващи и доказват, че футболът не отива на добре. Ако поколението на „четвъртите в света“ и присъдружните им елементи получи шанс в пълна степен за реализация, то на следващото, което класира България за последното участие на голям форум в Португалия през 2004 не му бе даден никакъв шанс. И това е присъда, а не тенденция, която търпи промяна. През този футболен сезон, нито един от елитните ни клубове не назначи на длъжността старши-треньор български специалист, роден след 1970 година. Дори и уволнените бяха заместени пак от хора в същия възрастов диапазон.
Освен всички други беди, клубния ни футбол бе настигнат и от демографска криза. Едно цяло поколение футболисти, с които влязохме в новия век не получи право на треньорска легитимация. Няма да изреждам поименно, но поне две дузини бивши футболисти от които очаквахме да придвижат футбола ни напред, на практика са лишени от тази възможност. Някои вече се отказаха, други живуркат като помощници, трети практикуват в детския и юношеския футбол. Но до върха на пирамидата почти никой не достига. А това са момчета, които минаха и в буквално, и в преносния смисъл през школата на играта. И като легионери в чужбина, и като играчи на водещите ни клубове. При тях наученото ще остане за лично ползване.
Пак съвсем беглата справка показва, че във водещите първенства на Европа с изключение на Висшата лига на Англия масово се назначават обещаващи треньори, родени след 1970 година. В Германия такива са повече от половината. Там дори сега има треньор на клуб от Бундеслигата роден през 1987 година. Името му е Юлиан Нагелсман и през цялата пролет прави фурор с Хофенхайм. 28-годишният специалист, който никога не е играл професионален футбол пое „синьо-белите“ на последно място и ги изведе до спокойни води. И почти сигурно
ще остане на поста си
В България никой не обръща внимание на този важен сегмент – обновяването и подмладяването на треньорската институция. А в добрите времена точно младите са давали ново ускорение на българските клубове. Отново припомням христоматийните случаи с Иван Вуцов на 37 години поел Левски, Аспарух Никодимов на 34 ЦСКА и последният пример на Станимир Стоилов на 37 години със сините.
Момчетата, които доскоро играха футбол обаче нямат никакъв шанс да се направят нещо значимо на следващото житейско поприще. И това вече създава опасен вакуум. През този сезон има едно-единствено изключение и това Христо Янев.
Дали заради "В" група или поради
друга причина, съдбата на някога великия ЦСКА бе поставена в ръцете на тогава 36-годишен специалист и той доказва всячески, че решението е било правилно. Достигането на ЦСКА до финала за купата на България е само върхът на айсберга, който Янев изгради в червения клуб. Само успехите са причина да те забележат се отнася в пълна степен за Янев, но по-важното той го направи в ежедневния процес. Защото червените извървяха път, който до голяма степен бе построен в интелектуалния център на клуба. А там главната дума през цялото време има
Христо Янев
Истината е, че Христо Янев надхвърли далеч параметрите на предварителните очаквания. Тези, които го назначиха поеха умерен риск, лимитиран в рамките на достигането до първо място и промоция. Задача, която бе по силите на поне още 50 кандидат-треньори, готови да поемат ЦСКА в тази ситуация. Всеки от тях щеще да се справи с План А, но едва ли са много онези като Янев, които можеха да отидат и на План Б. Именно План Б прави днес някогашното джудженце великан. И категорично показва, че младостта не е порок.
Янев приложи иновативен подход към задачата си и защото е необременен от вредни натрупвания. Като това по цял ден да мисли само дали ще бъде уволнен и да взема превантивни мерки с плонжове пред висшестоящите. Цифром и словом Янев три или четири пъти за цялата година би чело пред Гриша Ганчев, но за нашите стандарти в умерени граници. А през останалото време се занимаваше с футболен процес. При това по
най-добрия начин
Първо направи селекция в широки размери, след това както си му е редът я редуцира и завърши сезонът вече с основна група. След това изгради нападателен и атрактивен стил на игра, подчинен само на головете. Нямам лични впечатления от неговото мислене, но поне това, което се вижда е, че той настоява играчите да правят празник за публиката. А какъв по-голям празник от головете и убедителните победи. Не на последно място треньорския щаб успя да контролира през целия сезон физическото състояние на играчите, което не е проста работа при мачове с Бяга и Варвара. Много лесно футболистите могат да намерят дозировката и това да ги отдалечи от реалността. Това точно Янев не допусна да се случи, което показва, че грамотността му надхвърля параметрите на типичното, ирационално мислене. Това се доказа от превъзходната му тактика и в двата мача с Берое. В тях Христо Янев показа, че младостта не означава безхаберие. Тактиката и подходът към мачовете бяха брилянтни.
И благодарение на Янев ЦСКА не усети изгнанието в аматьорския футбол като Диарбекир, а дори го превърна в триумф. Мисля, че това с един опитен, доказан, можещ специалист нямаше да се случи по същия начин. Определено младостта и дръзновението са двигателите на това, което се случи в ЦСКА през последните 12 месеца.
Успехът на Янев си е негов личен, но е добре да се даде път на повече „Яневци“ във футбола. И това е единствената възможност да имаме и повече „Чоло Симеоновци“ в българския футбол. Другото е с доказана неефективност.
