Миришещата на нафталин от хиляди километри тема за т.н. "народна власт", която разпределя футболните сили Левски и ЦСКА преди промените през 1989 година отново бе отворена тези дни. Преди вече повече от половин век "червените" са били "на военните", а "сините" - "на ченгетата". Това накратко е мнението на печално известния български писател Георги Марков за историята на двата ни гранда по комунистическо време.
"Разполагайки с власт да правят каквото си искат, другарите създадоха отбора на ЦСКА, който трябваше да бъде символ на партийна непобедимост. Това естествено тласна огромната маса футболни зрители към Левски, който логично се превърна в символ на стара България. Мачовете между двата отбора бяха истински войни. Спортът се командуваше от военните и те взимаха мерки да подсигурят падането на Левски. По игрищата често можеха да се видят сблъсквания, които в основата си бяха политически. И досега ми е пред очите един юначен хлапак от Коньовица, когото милицията се опита да измъкне от стадиона по време на мач и който просна на земята половин дузина милиционери.
Преди друг мач на тези два отбора майорът от МВР, който ръководеше охраната на стадиона, събра всички, които трябваше да пазят реда, и им дръпна една реч, в която най-важен беше пасажът: "Днес играят нашите срещу буржоазно-капиталистическата сбирщина на Левски. Ние ще докараме цяло поделение. Ако някой от ония се надигне, то веднага го приберете". За еволюцията на стиловете може да се съди от факта, че години по-късно популярността на Левски бе ликвидирана по най-безобидния начин - направиха го отбор на Държавна сигурност", гласят записите на Марков в "Задочни репортажи за България".
Той е популярен и до ден днешен с разкритията си за тогавашния режим, но изкарва Левски и ЦСКА като оръжия на властта. Тогава обаче феновете не са се интересували от това. Хората са отивали на стадиона, за да се наслаждават на играта, да подкрепят любимия си отбор, да се вълнуват, да плачат, да се радват... Те не са гледали Левски и ЦСКА защото са на еди-кой си. Това никога не е било, няма и да бъде. Важен е спортът, спортната злоба, головете, пасовете... а не финтовете на властта.
Кардиналните промени в ръководствата на двата клуба в последните години са доказателство за това. Феновете подкрепят своите любимци, пък ако ще Папата да е собственик.
Източник: levski.bg
Естествено, че закачките и споровете между запалянковците ще продължат докато свят светува, но не трябва да им се отдава такова значение. ЦК на БКП не победи Ливърпул с 2:0 на 17 март 1982 година, а ЦСКА "Септемврийско знаме". На същата дата, шест години по-рано Левски-Спартак побеждава Барселона с 5:4, а не Държавна сигурност. На кого му пука кой ги ръководи?
Източник: Официален сайт на ЦСКА
Трябва да се помнят Павел Панов, Емо Спасов, Стойчо Младенов, Георги Димитров-Джеки и компания. В този ред на мисли, не Левски е бил "отбора на народа", а футболът е бил на народа. Не е било нужно да си член на БКП, за да си фен на ЦСКА, и ченге, за да си привърженик на Левски. Важно е кой ще те заведе на първия ти мач, когато си дете, кой ще ти направи впечатление на терена и ще се превърне в твой идол. На кого му пука кой е собственик? Важното е нашите да мачкат.
Мик Джагър
на 11.01.2023 в 13:57:34 #2Ясно е, че ЦСКА са били на Армията, а Леца на ДС. Факт е, че нормалните гора си обичаме отборите не заради собствениците им. Писанията на Г. Марков (починал преди 50г.) показват, че не е бил особено запознат с футбола, а и са някакво субектвино мнение, чиято цел не е спортна, а политическа.
red-green-coalition
на 11.01.2023 в 13:53:11 #1Линдарев, от мен! Ако ЦСКА беше на партията, защо през 82-ра БФФ решава наказанието на Спас Джевизов да важи и за ЕКТ, когато ЦСКА играе полуфинал с Байерн? И кой е управител на Тирето Лески-Спартак - зетят на Тодор Живков, Батето!