Българският футбол е пълен с илюзии. Така е по тези места, така е и във футбола ни. Всяка година треньорите говорят, че ще подмладяват отборите, докато всъщност играят с хора над 30 г. Велислав Вуцов разкрива скритата цел на т. нар. „подмладяване".  

От известно време се започна една безумна мода. Ивайло Дражев, това велико лице, започна първи, като говореше: "Аз подмладявам отбора". Той имаше 40 футболисти на щат, на които плащаше заплати. Няма да коментирам чии са били парите - общински или негови, защото това няма никакво значение. 

В домакинските мачове играеше с 15 футболисти - старите и опитните, които му изкарваха мачовете, като биеха с 1:0 и 2:1. А навън при сигурните загуби пускаше 10 юноши, които падаха. Така той спечели 6-7 мача с опитните играчи, а навън реализираше загуби, жертвайки младите. Това му даде основание да казва - ето, виждате ли, не е страшно, и с младите може да се играе.

Оттам плъзна тази зараза, която е по-лоша от едра шарка, и всички почнаха да викат - дайте да пускаме млади.

В началото го правеха по-слабите отбори, но в последните една-две години се наблюдава такава тенденция и при силните.

Изключвам Литекс и Черноморец ако искате и Левски, хайде и ЦСКА. Всички останали - Локомотив, Славия, Черно море, Локо (Пд), започнаха да говорят за подмладяване.

Само че не казват истината, защото това не е подмладяване, а поевтиняване. Те махат по-опитните, по-добрите футболисти, които са с високите заплати, и вземат по-млади, но евтини.

Първият въпрос е има ли млади, заслужават ли да им се даде шанс и как да се направи. Аз имам теза по този въпрос отдавна и 90% от футболните хора, с които съм го обсъждал, са на същото мнение, а останалите 10% не са се замисляли.

Едно беше до 1993-1994 г., друго е след 1998 г., когато започнаха да навлизат футболисти от новото време. Те са продукт на съсипването на спортните училища, на интернатите, на навлизането на неподготвени треньори, които не можаха да създадат никакви играчи.

Затова се оказа, че тези млади футболисти, които сега трябва да влязат да играят, са
неподготвени технически, тактически и игрово.

 Казвам игрово, защото, когато играех футбол в юношеските години, освен шестте тренировки седмично с отбора плюс един мач, имах още десетина мачове за кеф в махалата или в училището. В училищата игрищата са занемарени, в междублоковите пространства имаше площадки, на мястото на които построиха блокове. За мен това е болезнена тема, към която не искам да се връщам.

До 1997 г. нашите юноши и младежи превъзхождаха всички, биеха наред. Моят отбор, набор 1967 г., завърши на шесто място на световното първенство в Чили през 1986 г. На европейското първенство отпаднахме на четвъртфинал, което ни класира за световното първенство. Всички български гарнитури от 15 до 18 г. се класираха на всички първенства. А младежкият отбор падаше от Германия и Италия с мъка.

Значи ние при юношите ги превъзхождахме, при младежите се поизравнявахме и вече при мъжете ни изпреварваха.
Вярно, послъгвахме за годините на двама-трима с по някой и друг месец, защото тогава имаше едно правило да не е на календарна година, а след 1 август.

Но неоспорим факт е, че в последните 10 г. нито един наш отбор не се е класирал за голяма фаза на европейско първенство, за световно изобщо да не говорим дори не е преминал групите. Стига се до комични ситуации като това, че бихме Люксембург и сме трети в група от четири отбора, а се класират първите два. Но това е първа предфаза, която ние не можем да преминем. Това никога не е било. Защото след тази група има друга с още четири отбора, първите два там се класират за първенството. Представяте ли си къде отпадаме?

Затова моето мнение е, че сме изостанали най-много и най-жестоко при юношите. А искаме да подмладяваме. С кого?

На последната квалификация с Ейре се видя, че те и технически, и тактически, и силово ни превъзхождат. А ние искаме тези юноши - без класа, без никаква подготовка, по най-бързия начин да ги вкараме при мъжете. Едно време, за да влезеш в мъжкия отбор, трябваше голяма война - отиваш при мъжете, тренираш здраво, но може изобщо да не получиш шанс да влезеш в игра.

А сега голямата ни грешка е, че искаме да ги налагаме на всяка цена, само защото са млади, с надеждата, че някой ще стане, ще се развие и ще го продадем скъпо навън. Това за мен е един абсурд, защото вземаш един млад футболист, който не е подготвен, даваш му нещо даром и той не разбира, че трябва да се труди, за да го заслужи.

И отива в "Син Сити", в БИАД, в Студентския град, където потъва в нощта
Всички големи имена в българския футбол - Христо Стоичков, Любо Пенев, Гибона, Наско Сираков, Балъков, Киряков, Бончо Генчев и т.н., първо са минали през провинцията по 1-2 години. За да стигнат до мъжкия отбор, изяждаха земята и когато влизаха, знаеха какво им е струвало и как да го задържат.

Ще дам за пример Берое, на който всички се възхищават. Ако им погледнем състава, в него има 7-8 футболисти над 30 г. - добри играчи, нито един от които обаче не е играл на много високо ниво. Те са научени, добри футболисти, без да са играли в Левски и ЦСКА, те носят целия отбор, защото са по-добри и подготвени от малките.

Къде да се подготвят малките? Всички бази са развалени. Цялата школа на Левски играе на изкуствен терен. Преди Левски имаше игрища на Герена, "Раковски", в Драгалевци. ЦСКА имаше "Червено знаме", "Септември", 57-о училище, Панчарево. Сега няма и "Народна армия" даже, няма нищо!

Едно време в селата около София имаше поне 10 терена, които бяха в страхотно състояние - в Мировяне, Требич, Бистрица, Елин Пелин, Драгалевци, Казичане. Тези селски стадиони минаха към общините, които нямат средства да ги поддържат. Второто важно нещо са спортните площадки, където едно време се раждаха футболистите. Сега има десетина площадки, от които 7-8 са платени. 65 лв. на час!

В двора на моето училище в Младост имаше 4 футболни игрища с 8 врати и 20 коша. Онзи ден минах оттам, няма нито една врата и нито един кош. Очаквам накрая един паркинг да направят.