Бившият футболен национал Михаил Александров даде интервю за предаването "Арена спорт", в което говори за живота след края на активната си кариера и по-конкретно за завършеното си образования е УЕФА.
Наскоро Александров завърши програмата MIT към европейската централа след двугодишно обучение, което го отведе до 9 различни места по целия свят, откъдето той имаше възможност да черпи опит.
"Ако трябва да бъдем честни, всеки млад футболист би си казъл, че след края на кариерата си ще бъде най-добрия треньор. Аз обаче осъзнах на 25-26 годишна възраст, че това няма да бъде нещото, което ще ме тласка напред и започнах да чета повече за ръководните функции в клубовете. Впоследствие имах възможност да бъда организатор на събитие в България като "Мача на надеждата" на Стилиян Петров. Тези процеси до ден днешен ме държат близо до футбола. Може би, моето призвание е по-различно от това на другите", започна бившият футболист.
"Исках да изуча спортния мениджмънт на най-високо ниво. Стилиян Петров ми даде идеята да се насоча към най-добрата програма на УЕФА за бивши футболисти (MIT). От 800 кандидата в програмата влизат само 30 и аз бях избран сред тях. Обучението ти дава знания относно това как да управляваш и менажираш даден клуб или федерация", допълни юношата на ЦСКА и Борусия Дортмунд.
Четирикратният шампион на България с екипа на Лудогорец сподели още и кое е най-важното, което ще му остане след края на образованието в УЕФА, както и защо за един футболист може да се окаже трудно да се интегрира в обществото след края на кариерата му.
"За мен най-важното от този курс са хората, с които се запознах, защото с тях ще работиш в бъдеще. Научаваш много неща и това ти дава спокойствие за твоето бъдещето", коментира 34-годишният бивш флангови футболист.
"Един футболист в края на кариерата си може да бъде сравнен със 7-годишно дете, тъй като не знае какво го очаква. Ако той не открие правилния път обратно към футбола, напълно нормално е да се лута и да има проблем с интегрирането в обществото", завърши Михаил Александров.
