Преди няколко дни попаднах на двубоя от турнира за Купата на Англия между Испуич и Саутхямптън. Типичен британски сблъсък, който бе спечелен от „светците" с минималното 1:0 като гости.

Въпреки поражението, домакините предложиха един много вълнуващ футбол, разигравайки умело топката помежду си. Докато наблюдавах играта на „трактористите", впечатление ми направи техният централен полузащитник, който с изключителна лекота разпределяше коженото кълбо по всички части на терена. Техниката му също бе на много високо ниво, правейки на няколко пъти „мрежички" на опитни играчи като Жозе Фонте и Виктор Уаняма. Тогава дойде шокът за мен! С изненада установих, че това е бившият футболист на Левски - Кевин Бру!


Националът на Мавриций нямаше нищо общо с човека, който късаше нервите на всички по време на престоя си в София. Онази вечер той бе повече от уверен, тактически грамотен и изключително агресивен, все качества, за които всички в Левски го упрекваха, че не притежава. Бру бе истинско менте в България, щеше да бъде линчуван от „сините" ултраси, а в момента е най-добрият футболист на Испуич Таун. Спрягат го за трансфер във Висшата лига, където интерес към него проявяват Кристъл Палас и Бърнли. От началото на сезона е изиграл 18 мача в Чемпиъншип, а за него мениджърът Мик Макарти споделя:

„Кевин е универсален футболист. Мога да го използвам еднакво добре както в центъра, така и по крилото. Има прилична техника и много плътен шут, които придават допълнителна острота в нашия тим. Много ще ми е нужен през дългата кампания в нашия ешелон. Той е едно отлично попълнение".

Пренасяме се в слънчева и топла Португалия, където ще ви срещна с още един бивш герой от „А" група. Става въпрос за Бруно Морейра- нападател, който с лека ръка бе отписан от Стойчо Младенов и големия му треньорски щаб в ЦСКА.

Таранът започна по феноменален начин сезона в Примейра лигата, реализирайки няколко много важни попадения за Пасош де Ферейра. Морейра буквално се разхождаше по терените в България. Бе изключително тих в съперниквото наказателно поле. Нещо, което изненадва изключително много португалските футболни специалисти. Ето какво казват те:

„Морейра пасна идеално в игровата схема на Пасош де Ферейра. Бил е отпратен от България поради слаба форма - нещо, което ни изненадва изключително много. Умее да играе отлично с глава и бързо се превърна в основен играч за наставника Пауло Фонсека. Смятаме, че много скоро може да си спечели трансфер в някои от петте най-силни португалски тимове".

Тези два примера ме карат да размишлявам, защо чуждестранните футболисти се провалят с такъв гръм и трясък в България, а след това разкриват истинските си качества в далеч по-аристократични първенства. За да не изпадам в излишни обяснения, ще назова петте основни причини, които според мен са решаващи за липсата на качествено чуждестранно присъствие по родните терени:

1. Мутренските времена безвъзвратно отминаха

Безвъзвратно отминаха времената, когато българският футбол бе начин за мерене на по-голямо мъжество между родните гангстери. Те наливаха милиони, за да правят отборите си шампиони. Даваха огромни заплати, купуваха и много качествени чужденци. Всичко това вече е минало. Към днешна дата, финансовата криза е обхванала всички български тимове с изключение на Лудогорец.

Пари за заплати няма, а и да има, те са в пъти по-малко от предлаганите в Румъния, Гърция или Турция. Това обременява сериозно всички чуждестранни играчи в българския футбол, които стоейки в немотия така и не могат да разгърнат своя не лош потенциал. Често срещана гледка е как те разтрогват поради неполучени две заплати, бягайки надалеч от сиромашията в България.

2. Липса на спокойствие

Динамиката в „А" група не позволява никакво време за аклиматизация. Щом си чужденец, значи си по-добър от българите и трябва моментално на блеснеш на „зеления килим". Това е често срещаната логика в главите на много от българските треньори. Наставниците дават максимално два или три мача шанс на всеки легионер.

При провал, чужденецът бива забиван на резервната скамейка, а публиката му слага етикета „менте", обричайки го на безразличие. Така се стига до неговото прогонване и заменянето му с друг, който се проваля по абсолютно същия начин. Порочен кръг, от който сякаш няма никакво излизане.

3. Ужасяващите терени

Българското първенство се напълни с множество холандци, французи и испанци. Горди представители на Западна Европа, които изпадат в истински ужас при вида на голяма част от родните терени. „Картофени ниви", където може да се прави всичко друго, но не и да се играе голям футбол.

И докато нашите футболисти са добре запознати с тази специфика на „А" група, чужденците изпитват неимоверна трудност с приспособяване към тази среда. Футболното им либидо спада под критичния минимум и всеки бързо търси спасението си от България.

4. Простоватите български треньори и футболисти

Чужденците нямат нужните условия за аклиматизация в България. Родните треньори и футболисти са доста ограничено откъм интелектуален капацитет. Цяло събитие е някои от тях да знаят поне един чужд език, с което да намалят дистанцията между тях и чужденецът.

В много от случаите  легионерите, без дори да са разбрали, се превръщат в жертва на големите родни шегаджии, които използват цветущите псувни на родния ни език, за да се изгаврят максимално с иностранците.

5. Дискотеките и леките жени

Ако чужденецът е успял да се справи с всички гореспоменати фактори, то тук е просто безсилен. Първата и основна причина за техния провал е нощният живот в България. Дискотеките са притегателна сила за всички легионери, които с малко пари и слава се превръщат в истински богове на чалга заведенията.

Поздрави, салфетки, пури и уиски, какво повече да иска един гост на нашата родина - прочутото ни гостоприемство отново е доказано! С алкохола и наркотиците вървят и родните ни хубавици. България е пълна с дами, които никога не употребяват отрицателната частица „не". Готови са да си легнат с всеки един чужденец, имайки малката надежда, че той може и да ги спаси от беднотията и глада по нашите географски ширини или най-малкото да я направи известна.

И така, докато порядките и начинът ни на футболно светоусещане не се промени, родните клубове ще страдат от провалили се чужденци. Покрай тях ще се „насират" и българските играчи, което ще води до множество кризи от всякакво естество. Ще продължим да гледаме на един безкраен сеир, който ще ни излиза през носа, когато наблюдаваме изявите на националния ни отбор по футбол или поредният ни евробоец, който става за смях някъде из Молдова, Казахстан и т.н. Мила родна картинка!