В събота вечер на Националния стадион "Васил Левски" Левски победи Литекс с 1:0 и вдигна трета Суперкупа на България. Нищо кой знае какво не се е случило. Едва ли е чак такава изненада "сините" да бият "оранжевите", и то в София.

Едва ли е кой знае каква изненада и това, че Левски слага поредна купа във витрината си. Дори погледнато реално като цяло този трофей не е от чак такава важност и за двата тима. Далеч по-решаващ ще бъде мачът помежду им след няколко седмици за шампионата.

И все пак, двубоят за Суперкупата е важен, за да покаже реалното състояние на силите към този момент. Какви са изводите? Литекс загуби трети пореден мач от Левски. Без да съумее да се противопостави. Инкасира 5 гола в тези срещи, вкара само 1, и то след сериозни съмнения за нарушение.

В последните месеци Литекс и техният наставник Станимир Стоилов като че ли започват да развиват комплекс "Левски".

Иначе как бихме могли да си обясним тоталната безпомощност на "оранжевите" играчи, които бяха надиграни и в събота от "сините" резерви. Литекс игра наистина много слабо. А играчите, с които Мъри започна, предполагаха по-друг футбол.

Ловчанлии показаха игра, каквато бе типична за Левски при Мъри, но само в последните няколко месеца на "Герена". Привидно добро владеене на топката. Много бързи разигравания, които уж объркват съперника. В крайна сметка обаче така и не се стига до достатъчно удари към вратата на съперника. Така беше и на Националния стадион.

Единствените опити за удари от далечно разстояние дойдоха след изстрели от пряк свободен удар на новото попълнение Христо Янев. Не че има сериозен шанс да се вкара на Георги Петков от 35 метра по земя, но все пак се създаваше някакво напрежение. А и Янев бе воден може би от спортната си злоба към "сините" и от постоянните псувни, които бе принуден да търпи от публиката.

В средата на терена Йеленкович и Сандриньо бяха статисти. Не можаха да раздвижат играта на тима. Ивелин Попов е безкрайно класен за България играч, но в този мач и той се позагуби в сивотата на съотборниците си. Дори опитният Кишишев в този мач на няколко пъти показа нерви и извърши няколко доста груби фаула, за които спокойно можеше да му се покаже жълт картон.

Може би най-голямата грешка на Стоилов бе пускането на Светльо Тодоров. Да, Тоди е безспорна класа, но не е готов и дори той самият добре го знае. Далеч по-удачно бе да се пусне остър играч срещу неопитния Генев и все още ненавлезлият в оптимална форма Топузаков.

Странно или не, Станимир Стоилов започва да развива комплекс именно от отбора, в който му тръгна кариерата му. От отбора, който той изгради в голямата си част и донесе толкова много радост на всички "сини" фенове. Вместо Мъри сега да е най-наясно с абсолютно всичко, което може да предложи моделираният от него самия отбор, той показва тотална безидейост срещу любимия си тим.

В играта на Литекс липсва разнообразие, липсва скоростта и най-вече - липсва хъсът и характерът, който опитните играчи би трябвало да придават. Ловчанлии имат огромен потенциал, но Мъри ще му трябва доста време, за да работи. А както знаем, в България търпението не е особено голямо към нито един треньор...

Какво можем да кажем за победителите? Втори мач при Ратко и отново можем да кажем основно добри думи. "Сините" излязоха с доста резервни играчи, в сравнение с мача срещу Баку. Отново обаче мобилизацията и раздаването бяха на невероятно ниво. Играчите тичаха и се бориха по терена, показаха на моменти дори прекалено много спортна злоба.

В защита във втори пореден мач не се допусна гол, въпреки че беше доста прекроена. Ратко показа, че може по прекрасен начин да затвори тима си и да го подреди във фаза защита. В атака имаше няколко доста добри отигравания на скорост, а и все пак - Левски разполага с доста класни изпълнители. Типичен пример бе ювелирното разиграване между Бардон и Христов при гола за "сините".

Естествено, от Левски има много какво да се желае. Агресията и играта в отбрана вече са на ниво. Сега е време Ратко да покаже повече фантазия и креативност в атакуващ план. Има обаче не малко изгледи това да се получи, защото до момента Достанич показа, че умее да разчита силите и на отбора си, и на съперника.

Неприятната вест определено бе контузията на Владо Гаджев. Той се превърна в символ на сгрешената трансферна политика на "сините" в последните години, след като първо бе изпуснат, а после бяха правени "пътеки" до Атина, за да се върне. Той обаче показа голямо "синьо" сърце и прекрасни футболни качества. Гаджев дори можеше да получи място и в националния отбор, което щеше да е закономерно.

В крайна сметка можем да кажем, че и Левски, и Литекс са много далеч от това, което трябва да бъдат. Ловчанлии нямат никакъв шанс за титла при подобна плаха игра. Те обаче имат още малко време да подобрят нещата. В Левски време няма. Мачът с Баку чука на вратата.

Той се явява Рубиконът. Ако "сините" го минат оттам-нататък автоматично ще осмислят сезона си с евроучастие чак до Нова година и шанс за големите пари от Шампионска лига. А Достанич и Гонзо ще си спечелят време, в което да изложат концепцията си за развитие на клуба. При загуба обаче филмът сме го гледали. Викове "Оставка", псувни, напрежение, разпродажби...