„Световноизвестният, популярен във всички краища на планетата футболен отбор на Милсами победи кандидат-първенеца в последните две издания на Шампионската лига Лудогорец, надигравайки го с минималното, но достатъчно унизително 1:0 на стадиона в Разград".

С оглед помиите, които се ляха през последните години след неуспешните кампании на ЦСКА и Левски в Европа, по що-годе подобен начин би следвало да започват коментарите и анализите на спортните журналисти (особено по-популярните от тях) в страната, след като шампионът на България се издъни на собствен терен срещу мизерния, купуващ си апартаменти, коли и жени на безценица в родната Молдова (позната с не особено високия си стандарт на живот), свой гост.

Милсами, събрал набързо състава от казиното в Мол-а на Молдова, носещ оригиналното наименование „Мол-дова" (това съвсем наистина, между другото), дойде, видя и унизи непоклатимия лидер в реномираната и призната по цял свят с качествата си „А" група!

Разградчани имаха 4 чисти положения за гол, но пък опонентчето им сътвори с една ситуация повече. И тя съвсем не беше такава, каквато Бруно Дебелия се опитваше да обрисува на баба Мара от Младост-2 в столицата, гледаща репортажите от мача със затаен дъх.

Според докосналия се до Жозе Моуриньо и намиращ се винаги във видимо отличителна кондиционна форма (кръгла) спец, Лудогорец е щял аха да вкара 6-7 гола на Милсамито, но атмосферното налягане, купесто-дъждовните облаци, а включително и Никол Станкулова са попречили на Мишо Александров, Жуниор Кишада и племенника на Шадравана от Славия да вкарат топката във вратата.

И започнаха оправданията на Капитан Дяков за кондицията, мотивацията и много още „ции", които следващият път щели да са на различно, много по-високо ниво. Аман от философи!

Истината? С три положения мач за Благоевград може и да се получи, но в Шампионската лига подобни ниски критерии не важат!

Реалността? Ако бившият ЦСКА и по-миналогодишният Левски бяха загубили от Милсами на старта в Европа, тестисите на разнородни по размерите си треньори щяха да се веят високо над козирката на „Армията", Батков щяха да го чакат 2 000 души пред едва отварящата се врата до залата за пресконференции, а определени (кои с дипломи, кои без) журналисти щяха да леят саркастично-иронични, дори напевни смешки по адрес на „тези в синьо" или „онези в червено", искайки оставката на всичко живо в София.

Да се лее и в Разград, казвам аз! Или стандартите трябва да са различни за тези с повечето пари?